Наскоро прочетох тези думи, казани от известен човек в последните

Наскоро прочетох тези думи, казани от прочут човек в последните минути от живота му. Думи, които в действителност ме допряха и раздрусаха.

Привидно разполагаме с " доста време ", само че годините изтичат сред пръстите ни с безпощадно бързи темпове. Времето на нашия живот. Какво ли е осъзнал той в оня миг? Нещо, което очевидно не е успявал да усети през 67-те години, прекарани на земята, само че което е схванал тогава, на самия край...

Аз съм " единствено " на 26, само че към този момент чувствам, че тези години са се изнизали ужасно бързо. После се възнамерявам, че в случай че имам шанс, ще удвоя, утроя възрастта си и един ден ще съм на негово място тъкмо преди да изчезна незабелязано от света – по този начин, както съм и пристигнала. И ако в последните минути изпитам това смазващо просветление, че огромна част от подареното ми време е било по една или друга причина пропиляно, тогава какво?

Тази мисъл е извънредно плашеща и мъчителна, тъй като с цялото си сърце към този момент знам какъв брой елементарно е да изгубиш време. В природата ни е да пропиляваме – време, гений, запаси, шансове, подарени ни от ориста. А какво в действителност е пропиляното време? Онова, което не сме запълнили с задължения до последната минута, или това, в което не сме свършили съвсем нищо? За мен пропиляно време са минутите, часовете, годините, които минават в блуждаене, без да сме намерили своя център и смисъл.

Време, в което търсим това, което нямаме, а не оценяваме това, което имаме в живота си.

Разбира се, всички ние имаме разнообразни цели, търсения и желания, само че най-после постоянно стигаме до осъзнаването, че всички имаме потребност от едно и също – да се усещаме предпазени, сигурни и възприети, да бъдем обичани и ценени, да се усещаме потребни и задоволени, намерили мястото си под слънцето.

Въпросът обаче е къде търсим тези неща. За жал, доста елементарно можем да се подведем и след 67 години, когато поемаме последния си мирис, да осъзнаем, че сме ги търсили на неверните места, при неправилните хора, с неприятните избори.

Сигурна съм, че пропиляно време не е това, в което се чувстваш спокоен и благополучен. Не е времето, прекарано на място, към което знаеш, че принадлежиш, и с хора, които обичаш. Когато не би заменил момента за нищо друго, когато се чувстваш удовлетворен и в естетика със света и себе си. Когато вечер си лягаш с ясно схващане и спокойна съвест, усещайки принадлежност и смисъл.

Ако би трябвало да изчислиш живота си съгласно моментите, в които си се чувствал истински жив, на какъв брой години ще бъдеш? Колко години си живял същински?