Още една супер-земя изглежда добре, докато не я погледнем по-отблизо
Нашата Земя е страхотна, само че какво би се получило, в случай че беше по-голяма? Така наречените „ суперземи “ са скалисти светове като нашия, само че са няколко пъти по-големи и биха могли да ни предложат нов дом, в случай че в миналото напуснем Слънчевата система. Някои от свръхземите, които учените са разкрили, са прекомерно надалеч от звездата си, с цел да са задоволително топли за съществуването на течна вода, тъй че те не са подобаващи. Някои се намират в зоната за обитаване или покрай нея, което е чудесна вест за нас, само че по-голямата част от тях са прекомерно далечни, с цел да помислим за посещаване сега.
Новооткритата супер-Земя към звездата GJ-740 е специфична, тъй като е доста покрай Земята, релативно казано – единствено 36 светлинни години – само че има и различен проблем. Там е доста, доста горещо.
Смята се, че планетата е към три пъти по-масивна от Земята. Това е много огромно парче канара и тя обикаля към звезда, която е доста по-хладна от нашето Слънце. GJ-740 е алено джудже, което значи, че пиковата му температура е с хиляди градуса по-ниска от тази на Слънцето. За страдание, планетата е необикновено покрай своята звезда, като анулира множеството преимущества на орбитата към по-хладна звезда и подсигурява, че повърхността на супер земята е към момента доста, доста гореща.
На Земята лишава цели 365 дни, с цел да приключи орбита към Слънцето. На тази новооткрита супер-Земя един ден е доста по-кратък. Всъщност планетата приключва цяла „ година “ единствено за 2,4 земни дни. Това демонстрира, че планетата е необикновено покрай своята звезда и вследствие на това гълтам голямо количество радиация от звездата под формата на топлота и разнообразни дължини на вълната на светлината. Учените нямат съмнение какъв брой гореща е повърхността на планетата, само че сигурно би била безусловно негостоприемна за всевъзможни форми на живот, произхождащи от Земята.
„ Това е планетата с втория най-кратък орбитален интервал към този вид звезди. Масата и интервалът допускат скалиста планета с радиус от към 1,4 земни радиуса, което може да бъде доказано при бъдещи наблюдения със спътника TESS ”, споделя в изказване Борис Толедо Падрон, първият създател на публикацията. „ Търсенето на нови екзопланети към хладни звезди се движи от по-малката разлика сред масата на планетата и масата на звездата в съпоставяне със звездите от по-топлите спектрални класове (което улеснява откриването на сигналите на планетите), както и от огромния брой на тези вид звезди в нашата вселена ”.
Въпреки това, макар че тази планета може да не е чудесна за междузвездна почивка, тя може да даде идеалната цел за настоящи проучвания, свързани с това по какъв начин се държат звездите, когато огромни планети са в орбита към тях. Звезди като алените джуджета може да се окажат идеални цели за лов на екзопланети, а непрекъснатото търсене на нови светове към този момент напредва с възходяща скорост.
