Нашата обща цел е с течение на времето да направим

" Нашата обща цел е с течение на времето да създадем за източната част на Европа това, което НАТО към този момент оказа помощ да се направи за западната част. Последователно и систематично ще продължим да заличаваме линията, обрисувана в Европа, от кървавия ботуш на Сталин ", съобщи преди 25 години тогавашният държавен секретар Мадлин Олбрайт, до момента в който приветстваше първите нови членове на НАТО след края на Студената война.

" За страдание през днешния ден в Европа се обрисува нова линия – от деспот с друго име, който обаче не се тормози да прави същите чудовищни закононарушения като предходния ", споделя министърът на външните работи Ян Липавски.

Урок от предишното

Преди 25 години, на 12 март, Чехия, Полша и Унгария станаха първите страни от някогашния " Източен блок ", които се причислиха към НАТО. Това събитие промени хода на историята както за Чехия, по този начин и за НАТО.

Успешното консолидиране на тези три страни в политиките и структурите на НАТО оказа помощ да се отвори вратата за други страни от Централна, Източна и Югоизточна Европа. Още през 2002 година Прага е хазаин на среща на върха на НАТО, на която е взето решение за нова вълна на разширение.

Разширяването на НАТО в Централна и Източна Европа имаше по-голямо значение и неотложност, в сравнение с неговите архитекти можеха да си показват. Как би изглеждала Европа през днешния ден, в случай че тогавашните водачи на Запада бяха отделили 10 години, с цел да помислят? Ако Чехия, водена от Вацлав Хавел, не беше употребила новопридобитата си независимост, политически капитал и увереност да се причисли към Запада? Може би НАТО в никакъв случай нямаше да откри храброст да се ангажира със отбраната на Централна Европа. Може би през днешния ден щяхме да се опасяваме, че умората на Запада от Централна Европа щеше да надделее и че в полза на мира Западът щеше да одобри съветското въздействие или надзор върху Рига, Варшава, даже Прага?

Ние демонстрираме непоколебимия си ангажимент към споделената сигурност посредством ежедневните си дипломатически старания, дейното си присъединяване както в сегашни, по този начин и в исторически съюзнически интервенции – като тези на Западните Балкани и в Близкия изток – и непоколебимата си поддръжка за защитата на Украйна, образец за което са начинания като неотдавнашната стратегия за муниции.

Руското навлизане в Украйна през 2014 година и последвалата ескалация през 2022 година послужиха като блестящо увещание за решаващата роля на НАТО в груповата защита. Сега се приготвяме за нова глава в историята на Алианса на НАТО. Украйна, която самоуверено се опълчва на съветската войска, се намира в объркваща обстановка. Въпреки че не е интегрирана в НАТО или Европейски Съюз, Украйна е пожертвала доста повече за западните полезности, в сравнение с която и да е друга страна след Втората международна война. Не би трябвало да се отхвърляме от нашия сътрудник. Трябва да ѝ предложим надеждни гаранции за сигурност.

В днешния свят, когато властническите режими съставляват опасност за нашата сигурност и метод на живот, ставаме очевидци на последствията от неналичието на правила. При подозренията по отношение на сплотеността и бъдещето на Алианса, които се появяват от разнообразни места в Европа и Съединени американски щати, е ясно, че по-силен НАТО е нужен в този момент повече от всеки път. Въпреки че светът постоянно е бил комплицирано място, идва миг, в който е належащо да се работи. Отлагането на даден проблем може да наподобява по-лесно, само че постоянно води до задънена улица. От 1999 година насам Чехия стои един до друг със своите съдружници и дружно с тях продължаваме напред, проправяйки пътя напред.

Автор: Ян Липавски, министър на външните работи на Чехия