Нарисувай ми песен
Нарисувай ми ария. Планина да обръща.
Тънка гайда да писне, дето къса душата.
Нарисувай ми ехтене, песента да ми връща.
Но такава, каквато до момента не е пята.
Нарисувай ми ария, от тъга зачената.
Дето нощем засуква от лунното виме.
И подкарва света, а е тясна вселената.
На вселената мъчно се дава име.
Нарисувай ми ария, като дива кобилка.
Да си няма юздичка, да си търси собственик.
Да я хване най-после и страха й да милва.
Нека няма камбани. Нарисувай ми чанове.
Нарисувай ми ария. И когато прогледне
този свят самовлюбен от цяла безкрайност,
ей по този начин по другарски добродушно ще седнем...
Нарисувай ми ария за сълза и човещина.
Тънка гайда да писне, дето къса душата.
Нарисувай ми ехтене, песента да ми връща.
Но такава, каквато до момента не е пята.
Нарисувай ми ария, от тъга зачената.
Дето нощем засуква от лунното виме.
И подкарва света, а е тясна вселената.
На вселената мъчно се дава име.
Нарисувай ми ария, като дива кобилка.
Да си няма юздичка, да си търси собственик.
Да я хване най-после и страха й да милва.
Нека няма камбани. Нарисувай ми чанове.
Нарисувай ми ария. И когато прогледне
този свят самовлюбен от цяла безкрайност,
ей по този начин по другарски добродушно ще седнем...
Нарисувай ми ария за сълза и човещина.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ