Градът на хилядата и една църкви – изгубеният град Ани
Наричан в предишното Градът на четиридесетте врати, а от време на време и Градът на хилядата и една църкви, античната столица на Армения Ани е най-голямото удостоверение за трагичната история на арменците.
Днес руините на величествения в миналото град се намират в отдалечените и необитавани планини на Североизточна Турция, на 45 км от арменската граница, край град Карс. Там лежат рушащите се руини на към четиридесет църкви, параклиси и мавзолеи.
В Средновековието регионът не е бил запустял като през днешния ден, а в най-хубавите му години, през 11-век, там живеели над 200 хиляди индивида. Славата му се носела далеко и всеки търговец желал да види и да посети великия Ани.
Първите сведения за град са от 5 век след новата епоха, когато там се настанява царската династия на Армения Камсаракан. Разцветът на града идва с династията Багратиди. Те основават мощна страна с център Ани. Градът се разраства по мярка, власт и благосъстояние и се трансформира във значим търговски център.
За него знаят всички християни в Европа и Азия, тъй като в него се издигали стотици църкви, храмове и катедрали. За Ани говорили като за третия Рим – наименование, с което малко средновековни градове можели да се похвалят.
Краят на просперитета идва през 1054 година, когато Ани е превзет от познатия и в българската история Василий II Българоубиец, който употребил помощта на пленените от български войски. Двадесет години по-късно градът още веднъж пада, само че този път в ръцете на селджукските турци, които при завладяването избиват и поробват над 70 хиляди от жителите му.
След това градът попада под ударите на поредност нашественици като кюрди, грузинци и араби. Най-страшния удар нанасят монголите, които съвсем съпоставят Ани със земята през 1236 година Въпреки че Ани продължава да съществува още шест века, той е доста по-малък.
Снимка: Rough Guides До средата на 17 век на територията на Ани съществува дребна цитадела, която последователно запада и в 18 век към този момент е обезлюдена. Обезлюдяването на града е обвързвано с по-широката наклонност за обезлюдяване на района, който е зона на спор сред Османската империя и държавните, формирани на територията на Персия. Въпреки това на платото, приютявало Ани, имало голям брой монументи – непокътнати църкви, дворци, крепостни стени.
През 1921 година Турският парламент гласоподава заповед към главнокомандващия Източния фронт ген. Казъм Карабекир всички остатъци от Ани да бъдат изличени от лицето на земята. В записките си Карабекир твърди, че е отказал да съблюдава тази заповед, само че положението на останките през днешния ден приказва за частичното ѝ осъществяване.
Най-видимите монументи през днешния ден, останали като спомен от Ани, са десетките полуразрушени църкви. Градът става все по-популярен за туристите и голям брой поклонници, идващи от Армения.
