Наречено углавно действо“ и приличащо донякъде на представление, всъщност е

Наречено „ углавно действо “ и наподобяващо ненапълно на зрелище, в действителност е произведение на изкуството, основано взаимно от Явор Гърдев и спектакъл „ Реплика “ и показано в изложба „ Структура “.

Защо тъкмо този текст на това място? Заради няколко неща.

Галерия „ Структура “ е пространство в центъра на София, което търпеливо и сполучливо се развива като място за случване на забавни неща. Помещението е ярко, бяло и задоволително огромно, изолирано е от улицата и на мен ми припомня мощно за обичаната ми берлинска улица „ “, където е цялостно с такива галерии.

Явор Гърдев е режисьор и създател с дълга и забавна креативна биография, който има учредения да счита, че съидейниците му ще дойдат да видят този по-различен формат спектакъл. И не се е излъгал – билетите за всички представления са изцяло разпродадени. У нас, за жал, постоянно пътят на създателите е подобен – от креативен радикализъм към взаимни отстъпки и съществено занижаване на стандарта, тъй че на драго сърце открих, че най-малко за Гърдев това не е годно.

Театър „ Реплика “ се състои от артисти, които познавам по име и лице, само че не и като част от някоя публична „ натрупа “. Те са просто актьори в по-широкия смисъл на думата и на драго сърце посрещаха публиката пред залата.

Авторът Александър Введенски е оберуит – тоест съидейник на Данил Хармс, и това незабавно дава някаква тенденция за протичащото се в залата. Преводът на текста е на поета Георги Рупчев и когато текстът премине в стих, може да се оцени неговото майсторство.

„ Елхата у Иванови “ е случване, конструирано от хора, музика, мултимедия и разказ, като съставените елементи са в непрестанно взаимоотношение. Всичко се случва в една новогодишна нощ в фамилната квартира на Иванови, цялостна с деца, бавачки и родители, и всички умират един по един. Оцелелите одобряват гибелта като част от тривиалността на бита, съвсем като у Андрей Платонов, животът не стопира, а празникът си е празник и не може да бъде засенчен единствено тъй като един, двама, трима… са умрели. Всичко това е илюстрирано с непрестанно сменящи се фрагменти на стената на галерията и те съвсем без изключение са ужасно подбрани.

Реакцията може да бъде друга – до мен една дама се смееше с глас съвсем без спиране, само че със същото съображение можеше и да плаче с глас. Абсурдът е изкуство, което няма еднопосочна оценка. Безспорно е едно – „ Елхата у Иванови “ е събитие, което няма аналог в културния живот на София и даже единствено поради това би трябвало да се види.