Напрежението по оста Украйна-Русия и оста Цивилизован свят-Русия не стихва.

Напрежението по оста Украйна-Русия и оста Цивилизован свят-Русия не стихва. Възможността за боен или най-малко въоръжен спор е действителна, а вероятността наподобява близка. За това е и значимо обществеността да се среща с експертни и справедливи разбори на обстановката. Точно подобен разбор направи днешният ни събеседник - доктор Ангел Апостолов.

Ангел Апостолов е приключил бакалавър по интернационалните връзки, има магистърска степен по интернационална сигурност и е докторант в региона на връзките Русия-НАТО в Катедра „ Нова и модерна история “ в Софийски университет „ Св. Климент Охридски “.

Работил е като специалист в Министерството на образованието и науката. През 2012 година стартира работа в Атлантическия клуб в България, където е специалист „ Програми и планове “. През годините е уредник и участник в няколко семинара с фокус върху връзките сред Запада и Русия.

Интервюто ни с него можете да прочетете в идващите редове:

- Д-р Апостолов, за какво тъкмо в този момент Русия реши да показва военна мощ по границите си с Украйна, както и да изнудва цивилизования свят в лицето на НАТО с неизпълними условия под предлог, че сигурността ѝ е застрашена?

- Нека стартираме с действителната обстановка на място сега. Струпването на съветски войски по украинската граница стартира през първата половина на 2021 година, само че едвам в края на годината то доби такива мащаби, освен това освен от изток и север откъм Беларус, само че и от юг откъм Крим и от Запад в Транснистрия. На процедура Русия обкръжава Украйна. Сумарно съветските войски наброяват повече от постоянно цитираните 120,000-130,000, мъчно е да се даде точна цифра, само че евентуално числеността стига минимум 150,000 души. Особено значимо е, че се касае и за струпване на тилови снабдителни елементи и военна техника. В новините се приказва постоянно за забележителния брой танкове, бойни бронирани машини, щурмови хеликоптери и други, само че рядко се загатва за полевите лечебни заведения, резервоарите за гориво, огромните ресурси от муниции, всички неща, които в действителност са нужни, с цел да стартира същинска атака. Небезизвестната формация „ Вагнер” също беше дислоцирана покрай Украйна в края на януари.

Конкретно за какво всичко става тъкмо в този момент, може да се отговори с приписваната на видния немски общественик граф Ото декор Бисмарк максима - „ Политиката е изкуство на възможното”. Усетила трайната уязвимост в единството на западните страни, Русия на Путин се пробва с каквито средства има разполагаем да върне времето обратно и да възвърне доколкото е реализуемо позициите си на световен център на мощ, какъвто беше Съветският съюз по време на Студената война. Поставянето на максималистични претенции е нормален ход в разговора с геополитически противник - по този метод разчиташ при доближаването на позициите по време на договарянията да извлечеш по-големи дивиденти. И Путин, и Лавров са изцяло наясно, че поставените сега условия от съветска страна са изцяло неизпълними в тяхната целокупност, изключително когато отсрещната страна в пъти превъзхожда Русия в човешки, стопански и към момента боен капацитет.

Русия обаче има две основни преимущества, които сега липсват на Запад - единството и целеустремеността. В момента Москва има ясна цел - да не допусне Киев да стане част от Западния свят, увереност да я преследва до дъно и средствата да го реализира. Насреща си тя има един разлъчен Запад, раздиран от вътрешни несъгласия, съкрушен от тежки бюрократични институции и членове, които в друга степен са стопански и ресурсно подвластни от Русия. Някак настрана от интереса на много медии остана писмото на американския дипломат в Берлин Емили Хабер до немското външно министерство, в което се подлага на критика „ сдържаността” на Германия в рецесията в Украйна (най-вече блокирането от Берлин на доставките на оръжие за Украйна и бъдещето на „ Северен поток 2”). Самата Съединени американски щати обаче също има своята виновност. По време на кандидат-президентската си акция Джо Байдън даде обещание по-твърд звук по отношение на Русия, само че това заричане значително остана неосъществено. Съединени американски щати продължава да внася нефт от Русия. Освен това не трябва да забравяме, че зле премисленото и извършено евакуиране от Афганистан нанесе сериозен удар по престижа на Съединени американски щати като международна мощ и на процедура окуражи Путин да нагнети напрежението в Украйна през есента. За страдание не е изключено в бъдеще и по-малки автокрации да станат по-смели в отношението си към очевидно изпадащата в рецесия международна свръхсила и водач на демократичния свят.

- Според Вас Русия ще предприеме ли военна инвазия, така наречен навлизане в Украйна, за което мнозина приказват от месеци, или тя въобще няма и не е имала такова желание, а употребява перманентното положение на опасност, с цел да реализира избрани резултати в полето на дипломацията?

- Мащабното скупчване на съветски сили по границата навежда на три разновидността - или руснаците твърдо възнамеряват избрана военна интервенция, или считат, че може да се стигне до такава интервенция, в случай че не съумеят да реализират политически дивиденти с договаряния. Или схванаха, че в случай че се опитат да блъфират без да имат всичко налично за инвазия, блъфът им ще бъде оголен. Според мен годните разновидности към този момент са трети и може би втори.

В случая работата е там, че не приказваме за Русия като цяло. Ако погледнете социологическите изследвания, самите руснаци нямат възторг за каквато и да е война в Украйна.

Крим беше особена територия, която съвсем всеки руснак, без значение дали обича или ненавижда Путин, смяташе, че по право е съветска. Била е съветска до 50-те години на предишния век, когато е трансферирана под украински надзор и то по чисто административна процедура. Честно казано, множеството кримчани в действителност в действителност желаеха да станат част от Русия и даже да е имало операции на референдума от 2014 година, без тях резултатът още веднъж щеше да е в интерес на присъединението към Руската федерация.

Сега обстановката е друга. Симпатии към Донбас несъмнено има, само че те надалеч не са толкоз мощни, че в очите на множеството руснаци да оправдаят гледката на горящи украински градове и връщането на съветски бойци в ковчези, починали в една непозната за съветското общество война с народ, който също им е непосредствен, може би като братовчеди, в случай че мога по този начин да се изразя. А и чисто геополитически за Кремъл е по-изгодно Донбас да остане в границите на Украйна, където да продължи да играе подривна роля.

Така че не става дума за Русия. Става дума за Путин. И става дума за този стеснен кръг от хора към него, които преобладават в страната. Те са последните остатъци от руския хайлайф, това са хора, които не могат да се примирят, че Съюз на съветските социалистически републики загуби Студената война. Това са хора, които откровено имат вяра, че Западът е неприятелски, че той отхвърля на Русия полагащото ѝ се място в света, както и че се пробва да сдържа Русия и да подкопае нейния режим на ръководство.

За Путин конфликтът със Запада за Украйна е игра с нулева сума. Той се тормози от мисълта, че силите на НАТО ще са основани в Украйна, че ракети на НАТО покрай град Харков могат да ударят Москва за пет минути.

В реалност това са доста неправдоподобни сюжети. Но в името на безпристрастността следва да се означи, че Западните страни имат избрана отговорност за изпадането на връзките с Русия в задънена улица, започвайки с неправилната преценка, че след края на Студената война Русия ще остане слаба вечно, оттова неналичието на интерес от по-тясно обвързване с Федерацията и най-после основаването на усещане у руснаците (основателно или не) за недооценяване от Запада на техните позиции по някои основни въпроси като разширението на НАТО или рецесията в Косово. По-специално за „ алените линии” по разширението на НАТО - първата страна, която показва предпочитание за вероятно участие в Алианса в края на 1991 година, е точно новосъздадената Руска федерация. По ред стопански, военни и геополитически аргументи сходен сюжет в никакъв случай не е бил изпълним, само че съгласно неотдавна разкритите английски архиви е имало хрумвания за надалеч по-тясно обвързване с Москва, в това число вероятно асоциирано участие на Русия в НАТО. Вместо това в последна сметка бяха основани потвърдилите неефективността си два съвета: Постоянния взаимен съвет през 1997 година, сменен от сегашния Съвет НАТО-Русия през 2002 година Веднъж осъзнала, че Западът няма да я одобри като част от себе се (разбира се, според нейните условия и разбирания за велика сила), Русия се върна към политиката, която преследва от епохи и която сега Путин показва - оптимално отдалечаване на противниците от своето ядро с всички вероятни средства. Именно на това се дължи толкоз гневната ѝ опозиция на каквото и да е обвързване на Украйна (и Грузия) с евроатлантическата общественост.

При това прекомерната непосредственост на прозападни страни до такива с властническо ръководство (способно или не), рядко приключва добре за властническия водач.

Накрая може да се каже, че Путин е захласнат от историческото си завещание. В момента той е на 69 години. Той може да ръководи още няколко години, само че все в миналото ще би трябвало да се отдръпна. Имайки поради това в какъв обект на насмешки се трансформира неговият предходник на поста Елцин, последното нещо, което Путин желае, е неговото завещание в учебниците по история да бъде „ индивидът, който загуби Украйна, индивидът, който се провали и остави НАТО и Западът още веднъж да унизят Русия”.

- Успява ли на този стадий НАТО да парира съветските опити за изнудване?

- В прочут смисъл. Въпреки тревожните признаци за отслабването на Запада, за които към този момент загатнах, Русия несъмнено срещна по-сериозен западен отпор, в сравнение с очакваше, а и Украйна показва не по-малка решителност да се бори до дъно, в случай че бъде нападната. Въпреки пречките от страна на Берлин, Украйна получава от ден на ден западно оръжие, и то пригодено за отразяване на първите стадии на инвазия. Путин има едно съществено качество - той е прагматичен и няма да се реши на толкоз решителна стъпка като инвазия, в случай че тя заплашва даже при удържана победа да въвлече съветската войска в една безкрайна партизанска война в голяма територия. Дори и да се стигне до делене на Украйна - да вземем за пример окупация „ само” на Донбас и/или Северното черноморско крайбрежие за обезпечаване на сухопътна връзка с Крим и Транснистрия, рисковете и негативите надалеч ще надвишават възможните изгоди. Най-малкото остатъчна Украйна ще се обвърже трайно с НАТО и съвсем несъмнено в бъдеще на нейна територия в действителност ще се разположат сили на Алианса и може би даже ракети - точно нещото, което Путин се пробва да предотврати. Да не приказваме, че Швеция и Финландия също ще бъдат тласнати към участие в НАТО.

От друга страна обаче самодейността към момента принадлежи напълно на съветския президент. Съединени американски щати и други страни от НАТО осъждат дейностите на Русия, само че в същото време обявиха, че няма да пазят военно Украйна, която не е член на Алианса, и ограничиха заканите си за отговор до стопански наказания, чиято успеваемост ще бъде съмнителна, даже в случай че в действителност бъдат приложени, да не приказваме, че от тях биха потърпевши и западните сътрудници - изваждане на Русия от SWIFT или прекъсване на „ Северен поток 2”.

В реалност западното въздействие върху Путин е много лимитирано. Той прекара последните седем години и половина, трансформирайки Русия в стопанска система, устойчива на наказания, която може да ръководи. И свърши много добра работа. Тя има големи финансови запаси на Запад. Беше предпочетена икономическата сигурност пред икономическия напредък. Руската стопанска система е в известна застоялост, само че е доста мъчно да се удари осезателно, изключително поради разрастващото се икономическо съдействие с Китай.

Единственото нещо, което в действителност би нанесло тежък ущърб на съветската стопанска система, е европейските страни и Съединени американски щати да престанат да купуват съветски природен газ или нефт, което обаче би означавало солидно нарастване на цените и голям дефицит, изключително на газ в Европа и то по време на зима. Населението на никоя западна страна не би било готово на такава жертва в името на далечна и непозната страна като Украйна.

Според мен най-хубавото, на което можем да се надяваме, е да реализираме съглашение с Русия. Ако още веднъж се спрем на максималистичния лист с условия на Путин и Лавров, той може да се сведе до няколко неща - за Украйна да отпадне опцията да се причисли към НАТО, което значи, че постоянно ще бъде уязвима от Русия, макар че още през 2008 година НАТО даде обещание, че Украйна и Грузия ще станат членове. Освен това той желае всъщност НАТО да се върне там, където беше през 1997 година Държави, които към този момент са станали членки на НАТО (като Полша, Унгария и Чехия, Балтийските страни, България и Румъния) да станат второкласни членове на НАТО.

Отново би трябвало да подчертаем, че Русия няма да получи това, само че може да се реализира съгласие с Москва, без да се дават неща, които не би трябвало да се дават. Не може да се поеме ангажимент, че Украйна няма да се причисли към НАТО, макар че, в случай че сме почтени, Украйна няма да се причисли към НАТО в близко бъдеще. Всъщност, при започване на декември 2021 година чиновници на Държавния департамент на Съединени американски щати споделиха на Украйна, че участието на тази страна в НАТО е малко евентуално да бъде утвърдено през идващото десетилетие.

Но може да се поеме гаранция, че няма да се слагат войски на НАТО или архитектура за сигурност на украинска земя, доколкото самата Русия поеме сходни задължения да не разполага войски по украинската граница или тази на НАТО. Възможен вид е даже да се стигне до един тип „ финландизация” на Украйна (подобна концепция се появи по време на визитата на Макрон в Москва при започване на февруари). Това е форма на неутралитет, за първи път приложена по отношение на Финландия. Страната, която споделя 1335 км граница с Русия, избра да не става член на НАТО и подписа " контракт за другарство " със Съюз на съветските социалистически републики през 1948 година, който включваше някои тавани за размера на нейната войска и други ограничавания върху нейния суверенитет, с което обаче си подсигурява своята сигурност. Има обаче сериозна разлика сред Украйна и Финландия. Предвид бурните връзки на Украйна с Русия и насилието в източната част на страната, наподобява малко евентуално Украйна в миналото да се съгласи да се трансформира във втора Финландия, без да получи гаранция за териториалната си целокупност. А помним какво се случи, откакто тя получи сходна гаранция в Будапеща през 1994 година

- Каква е ролята на Китай в връзките НАТО-Русия?

- Отличен въпрос. По време на двустранна среща сред Си Дзинпин и Владимир Путин преди началото на Зимната Олимпиада в Пекин, беше подписано в детайли съглашение, в което Китай поддържа Русия против допустимо разширение на НАТО и за настояванията на Русия за основаването на юридически обвързващи гаранции според съветското схващане за сигурността в Европа. В изказването Москва и Пекин упрекнаха НАТО в втълпяване на идеологията на Студена война и показаха опасения по отношение на новия боен пакт сред Съединени американски щати, Англия и Австралия AUKUS, който трите страни подписаха в края на 2021. В изказването Русия също по този начин изрече поддръжка към така наречен Политика на обединен Китай, съгласно която Тайван някой ден още веднъж ще стане част от територията на Китайската национална република.

Русия и Китай заявиха и желанието си да засилят консолидираното на проектите за развиване на Евразийския стопански съюз, самодейността „ Един пояс, веднъж “ и съдействието в границите на многостранни механизми, в това число Организация на обединените нации.

По създание спорът в Украйна подтиква двете най-големи автокрации да сключат дълготрайно съглашение в областта на сигурността, което единствено времето ще покаже дали като цяло ще остане на хартия или, при цялата конвенционалност на сходно определение, може да послужи като вероятно документално изражение на геополитическото преразпределение на силите, което сега протича в световен мащаб.

Все отново няма по какъв начин да се пренебрегне фактът, че това не е тъкмо съглашение сред равни, което произтича от обстоятелството, че макар признаването на китайските искания към Тайван от съветска страна, Китай отхвърли да признае намерено анексията на Крим от Русия. Така или другояче обаче през миналите две десетилетия американската дипломация (при администрации и на републиканци, и на демократи) позволи капитална неточност като не предотврати сюжета, който Кисинджър ослепително съумя да избегне в годините на Студената война - най-голямата по повърхност и най-голямата по население страна да се обединят върху антизападна основа.

- 18 години по-късно, даже да оставим на страна доста бавната рационализация на българската армията която в огромна степен е оперативно несъвместима с партньорските ни войски в НАТО, националната ни позиция, когато се касае до Руската федерация, продължава да не е в синхрон с общата в НАТО. Или в по-добрия случай е единствено на думи. Къде се коренят аргументите за това?

- Причините са няколко. На първо място, колкото и изтъркано да звучи, българите още дълго ще усещат Русия като по-близка страна от Съединени американски щати. Русия си остава страната-освободителка, до момента в който Съединени американски щати е страната, бомбардирала цивилна София през Втората международна война и застанала отпред на „ отсрещния лагер” по време на Студената война. Това са показа, за които ще са нужни още дълги години да се трансформират. Все отново съм оптимист, че с излизането нескрито на от ден на ден закононарушения от времето на комунистическия режим и на двуличната политика на Москва по време на Източния въпрос, българите ще осъзнаят, че Русия преди е била и постоянно може да бъде толкоз сурова към нас, колкото и към други страни, т.е. ние въобще не сме толкоз специфични за нея, колкото тя за нас. Донякъде Москва сама си вреди и спомага тези показа да се трансформират, да вземем за пример с недалновидната си политика да признае кирилицата за „ македонско” създание и безогледно да постанова каква да бъде външната ни политика във връзка с НАТО. Обидата от последното съгласно мен ни се отрази много отрезвяващо. И, несъмнено, извънредно време е ние, България и българите, в действителност да стартираме да се отъждествяваме с НАТО.

Колко тъпо, че Уудроу Уилсън не е съумял в своята задача да помогне на победена България след края на Първата международна война. В историята няма „ ако”, само че въпреки всичко съм сигурен, че настройките към Съединени американски щати през днешния ден щяха да са разнообразни в сходен случай.

Определено в региона на Югоизточна Европа и към Черноморието е видно, че във връзка с уговорките, свързани с предно разполагане, многонационални сили, с интензивно превъоръжаване, с спиране на зависимости от Русия, в веществен проект България е едва звено, изоставащо. Държа да отбележа обаче, че съгласно мен сега страни като Германия и Унгария работят много по-деструктивно върху синхрона в НАТО, в сравнение с България.

От друга страна, Съединени американски щати също могат да бъдат по-креативни в отношението си към нас. Макар да съм уверен, че направихме верния избор за изтребител Ф-16, никоя бизнес процедура не може да е по-важна от политическия резултат, който би имало това да ни дават едни или два самолета гратис, в символ на другарство и като допълнение към поръчката. Поводи в областта на сигурността могат да се намерят задоволително, с цел да се избегне рискът всички страни с такива самолети на собствен ред да изискат някой и различен аероплан картбланш. Наскоро се появи известие за вероятно закъснение на доставката от първите самолети Ф-16, което към този момент провокира иронични мнения, че „ индивидът взе парите и избяга”, в случай че изтъквам една ария от недалечното минало. Надявам се да не се стигне до такова закъснение. Също по този начин може да се направи още доста по начинания за културен и теоретичен продан, анулация на американските визи за българи и така нататък, все неща, които елементарните българи да могат да почувстват.

Относно модернизацията на армията, откровено се надявам да не сме закъснели непоправимо. Два % от Брутният вътрешен продукт (защо не и 2,5%) съгласно мен са дребна цена в името на обезпечаването на националната сигурност. И тук не би трябвало да има място за политически пристрастия.

- Именно поради меко казано нерешителната българска позиция по отношение на съветската опасност по отношение на Европа, която е в цялостен контрастност с дейностите на нашия комшия и съдружник Румъния, има ли учредения да бъде поискана оставката най-много на министъра на защитата Стефан Янев, само че и на министъра на външните работи Теодора Генчовска?

- Никога не съм бил последовател на прибързаното искане на оставки, още повече преди да е предходна най-малко половин година от началото на работата на държавното управление. Поначало обаче кабинетът не беше структуриран добре. При цялата ми сдържаност към кабинета на Тройната коалиция (2005 – 2009 г.), неговата процедура да се назначават заместници на даден министър от другите партии беше добър ход. И това бяха партии от лявоцентристкия набор. А в този момент имаме доста по-сложна коалиция от целия набор. Не е належащо от всички, с цел да не се надува администрацията, само че най-малко от две партии можеха да се поставят заместник-министри или най-малко заслужили специалисти, най-малкото с цел да се увеличи заварката вътре в държавното управление. А в този момент всяко министерство е единствено за себе си. Ако ситуацията не се промени, чакам доста по-сериозни проблеми и разминавания сред министрите и министър-председателя в бъдеще.

В частност разбирам ненапълно позицията на министър Янев. Той е боен и за разлика от доста речовити последователи от двете страни на политическата укрепление, които громят съперника пред клавиатурите на компютъра или от ТВ екрана, ген. Янев знае доста добре какъв брой опустошителна за едно общество без изключение е една война, даже да приключи с победа. Ненапразно още Цицерон е споделил „ Един неправдив мир е по-добър от обективна война”.

В случая обаче ние сме съдружник и би трябвало да действаме като подобен. Можем да изкажем опасения на среща на министрите в Брюксел или вътрешно в границите на Консултативния съвет по национална сигурност, съвещания вътре в държавното управление, събиране на експертни групи, само че не и в постове по обществените мрежи, без значение в какво качество (апропо, министърът е министър 24/7 и всяко негово изявление е обвързващо) . И в случай че на съвещанието в Брюксел се вземе решението за разполагане на войски на НАТО на наша територия, ние би трябвало да се съобразим, тъй като това значи да сме правилен съдружник, а не заявления в документи и манифести. Да не приказваме, че това е в името и на нашата лична сигурност. В този смисъл изпитах неразбиране от опита на министър-председателя Петков да замаже ситуацията, казвайки, че ние ще сме „ конструктивен” член на НАТО. От нас се желае да сме предан член на Алианса. Точка. Само по този начин ще ни почитат и другари, и противници.

Между другото, за мен беше добър знак идването на испанските изтребители - значимо е да имаме забележима взаимност и от европейските съдружници, освен от американските.

Що се касае до пасивността на външния министър Генчовска, по този въпрос бих желал да запазя безмълвие.

- А по какъв начин разчитате феномена, който се следи в последно време, посланици на партньорските ни страни да се срещат най-вече с министъра на защитата, а не с министъра на външните работи?

- Тук също не се наемам с отговор. Фактът приказва самичък за себе си.

- Отново към тези 18 години, единствено че в медиен подтекст. Ще се съгласите ли с наблюдението ми, че огромните национални медии дават доста по-голямо ефирно време за лансиране не просто на кремълската позиция, а за нападателна агитация в отбрана на другите ползи на Москва - енергийни, военни и други?

- Това е по този начин, най-много тъй като представителите на тази позиция са по-гласовити, а медиите обичат гръмки изявления. Също е значимо да бъде маркирано, че за жалост България е измежду най-уязвимите страни за дезинформация от проруски източници. Виждаме и укоримо държание на посланика на Руската федерация във връзка с нашия суверенитет и на нашето право да формираме политика като самостоятелна и свободна страна в и отвън рамките на НАТО.

Обаче съм забелязал от диалозите с мои проруски настроени другари и сътрудници, че по доста тематики имаме задоволително близки позиции, с цел да проведем градивен разговор. Нужно е да има взаимно чуване и уважаване на другата страна, когато тя също борави с причини, а не с пропагандни способи.

По тази причина са нужни повече старания за противопоставяне на помпозната агитация с безапелационни доказателства и с доза атрактивност. Трябва ни наш „ български” Бен Шапиро.

С Вас сега вършим тъкмо това. Само не би трябвало да се отхвърляме, макар компликациите. Пътят към истината постоянно е бодлив.