Ядрена война между Индия и Пакистан разрушава климата, води до глобален глад
Напрежението сред Индия и Пакистан продължава да нараства в Кашмир - територия, която си оспорват двете страни дружно с Китай.
Регионалният спор е задоволително притеснителен за международния мир, само че учени предизвестяват, че в случай че някоя от страните пусне единствено част от нуклеарните си оръжия, обстановката може да прерасне в световна екологична и филантропична злополука, разяснява „ Business Insider ”.
На 14 февруари атентатор-самоубиец взриви минимум 40 индийски бойци, пътуващи през Кашмир в ескорт. Отговорност за акта пое основаната в Пакистан ислямистка бунтовническа формация " Джаиш е Мохамед ".
Индия разгласи по-късно, че е унищожила изцяло размирен лагер в отговор на кървавия атентат. Това бе първият удар на индийските въздушни сили от пакистанската страна на линията, разделяща Кашмир, от войната сред двете страни през 1971 година
Двете страни имат към 140-150 нуклеарни оръжия.
Макар че нуклеарният спор е малко евентуален, пакистанските водачи обявиха, че военните им се приготвят за „ всички вероятни събития ". Пакистан също по този начин е образувала групата, която дава отговор за вземането на решения за нуклеарни удари.
Според политическия коментатор Бен Родс това е най-ключовата нуклеарна точка в света.
Именно и заради тази причина учените са моделирали по какъв начин един " продан " на нуклеарни оръжия сред двете страни - което механически се назовава лимитирана районна нуклеарна война, може да засегне света.
Въпреки че детонациите ще бъдат местни, последитеците от тях ще бъдат световни. Озоновият пласт може да бъде обиден и климатът на Земята да се охлади за години. Това ще провокира провали върху питателните култури и роболова. Изследователите назовават резултатите " световен нуклеарен апетит ".
Опасността от " нуклеарна зима " не е разбрана - както от политиците, по този начин и от обществеността, разяснява Майкъл Милс, откривател в Националния център за атмосферни проучвания в Съединени американски щати.
Ако двете страни си обменят 50 нуклеарни оръжия, гърмежите от тях ще свободят към 5 милиона тона пушек във въздуха, което ще провокира зима, която ще продължи десетилетия. Ядрените детонации наоколо до земята могат да популяризират радиоактивни боклуци на стотици благи.
Димът ще се издигне през тропосферата - най-ниския пласт от атмосферата, а частиците от него ще доближат до стратосферата. Оттам дребни черни въглеродни аерозоли могат да се разпространят по целия свят.
„ Животът на димна парченце в стратосферата е към пет години. В тропосферата - една седмица. Така в стратосферата животът на димните частици е доста по-дълъг, което им дава 250 пъти по-голямо влияние ", разяснява Алън Робок, климатолог в университета " Рутгерс ".
Това ще наруши озоновия пласт по метод, който не е следен до момента. Вредната ултравиолетовата радиация от Слънцето ще доближава до Земята, причинявайки вреди на питателните култури, хората, океанския планктон и на най-уязвимите типове по цялата планета. Цели екосистеми могат да бъдат застрашени от смяната на температурите.
" На Земята може да стане студено, мрачно и изсъхнало, а това ще засегне растенията. Това е нещо, за което всеки би трябвало да се тормози ", показва Робок.
Друг заплашителен резултат е интензивната топлота, която може да възпламени обекти на благи разстояние. Тези пожари, в случай че се появят в индустриални зони или гъсто обитаеми градове, могат да доведат до събитие, наречено огнена стихия.
" Тези огнени стихии неведнъж освобождават силата, съхранявана в нуклеарните оръжия. Те носят свое лично метеорологично време и гълтам всичко в себе си ", разяснява Милс. /24chasa.bg
Регионалният спор е задоволително притеснителен за международния мир, само че учени предизвестяват, че в случай че някоя от страните пусне единствено част от нуклеарните си оръжия, обстановката може да прерасне в световна екологична и филантропична злополука, разяснява „ Business Insider ”.
На 14 февруари атентатор-самоубиец взриви минимум 40 индийски бойци, пътуващи през Кашмир в ескорт. Отговорност за акта пое основаната в Пакистан ислямистка бунтовническа формация " Джаиш е Мохамед ".
Индия разгласи по-късно, че е унищожила изцяло размирен лагер в отговор на кървавия атентат. Това бе първият удар на индийските въздушни сили от пакистанската страна на линията, разделяща Кашмир, от войната сред двете страни през 1971 година
Двете страни имат към 140-150 нуклеарни оръжия.
Макар че нуклеарният спор е малко евентуален, пакистанските водачи обявиха, че военните им се приготвят за „ всички вероятни събития ". Пакистан също по този начин е образувала групата, която дава отговор за вземането на решения за нуклеарни удари.
Според политическия коментатор Бен Родс това е най-ключовата нуклеарна точка в света.
Именно и заради тази причина учените са моделирали по какъв начин един " продан " на нуклеарни оръжия сред двете страни - което механически се назовава лимитирана районна нуклеарна война, може да засегне света.
Въпреки че детонациите ще бъдат местни, последитеците от тях ще бъдат световни. Озоновият пласт може да бъде обиден и климатът на Земята да се охлади за години. Това ще провокира провали върху питателните култури и роболова. Изследователите назовават резултатите " световен нуклеарен апетит ".
Опасността от " нуклеарна зима " не е разбрана - както от политиците, по този начин и от обществеността, разяснява Майкъл Милс, откривател в Националния център за атмосферни проучвания в Съединени американски щати.
Ако двете страни си обменят 50 нуклеарни оръжия, гърмежите от тях ще свободят към 5 милиона тона пушек във въздуха, което ще провокира зима, която ще продължи десетилетия. Ядрените детонации наоколо до земята могат да популяризират радиоактивни боклуци на стотици благи.
Димът ще се издигне през тропосферата - най-ниския пласт от атмосферата, а частиците от него ще доближат до стратосферата. Оттам дребни черни въглеродни аерозоли могат да се разпространят по целия свят.
„ Животът на димна парченце в стратосферата е към пет години. В тропосферата - една седмица. Така в стратосферата животът на димните частици е доста по-дълъг, което им дава 250 пъти по-голямо влияние ", разяснява Алън Робок, климатолог в университета " Рутгерс ".
Това ще наруши озоновия пласт по метод, който не е следен до момента. Вредната ултравиолетовата радиация от Слънцето ще доближава до Земята, причинявайки вреди на питателните култури, хората, океанския планктон и на най-уязвимите типове по цялата планета. Цели екосистеми могат да бъдат застрашени от смяната на температурите.
" На Земята може да стане студено, мрачно и изсъхнало, а това ще засегне растенията. Това е нещо, за което всеки би трябвало да се тормози ", показва Робок.
Друг заплашителен резултат е интензивната топлота, която може да възпламени обекти на благи разстояние. Тези пожари, в случай че се появят в индустриални зони или гъсто обитаеми градове, могат да доведат до събитие, наречено огнена стихия.
" Тези огнени стихии неведнъж освобождават силата, съхранявана в нуклеарните оръжия. Те носят свое лично метеорологично време и гълтам всичко в себе си ", разяснява Милс. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ