Наследствен недъг на буржоазните демокрации
Направила ли ви е усещане, драги читатели, структурата на англосаксонския вид демокрации, приложена за първи път във Велика Британия, а след това и в другите огромни страни на Стария континент? Политическа мода, " власт на народа " (от гръцкото " народна власт " ), последвана в Северна Америка, а след това - из целия свят.
В огромните западни страни тази " национална власт " нормално се реализира от две политически сили - вигите и торите в Англия, Партията на слона (консерватори) и Партията на магарето (демократи) в Съединени американски щати и т. н. Всъщност става дума за две разновидности на олигархията и родовата аристокрация, маскирани за пред тълпата като " съперници " и " политически съперници ", изповядващи едни и същи морални и политически полезности. Въпросът е на всеки 4-5 година да се реализира един политически цирк - шумна политическа конкуренция по античната формула на римските императори " За народа - самун и зрелища ".
В демокрациите " къснозрейки "
(към които в този момент попада и нашата антична страна) партиите артисти в спектакъла са три, та и много повече, което в действителност трансформира демократичните избори в цялостен фарс, в на ниска цена представление на съревнование с колене и лакти за заветно местенце в Народното събрание...
И тук, драги читатели, ще стане дума точно за един значителен минус на западния вид народна власт: политическото късогледство. Изкушавам се да стартира с обява на социолога Роман Крнарич, показана неотдавна от Би Би Си. Авторът цитира една мисъл на шотландския мъдрец Дейвид Хюм, изказана още в далечната 1739 година, че " мъжете не могат радикално да излекуват нито в себе си, нито в другите, тази дребнавост на душата, която ги кара да избират сегашното пред по-далечното бъдеще ". Според Хюм " Институциите на ръководство - като политическите представители (депутати) и парламентарните диспути - ще служат за угнетяване на нашите импулсивни и егоистични стремежи и за поощряване на дълготрайните ползи и богатство на обществото "...
В наши дни мнението на Хюм наподобява " даже повече от самозалъгване ", защото е толкоз изненадващо ясно, че " нашите политически системи са станали по-скоро причина за разрастващата се краткосрочност, в сравнение с за лекуването й. Много политици едвам виждат оттатък идващите избори и танцуват в такт с последните изследвания на публичното мнение или публично говорене. "
В своята студия Роман Крнарич отбелязва, че нациите се надприказват към интернационалните " кръгли маси ", като се концентрират върху своите близки ползи, до момента в който благосъстоянията на планетата ни се топят и изчезват. Тук поражда разумният въпрос. Има ли опция за опълчване на този политико-изборно-демократичен метод, който дефинитивно изтласква ползите на бъдещите генерации оттатък хоризонта?
Един от проблемите е изборният цикъл, характерен минус на демократичните системи, който основава къси политически времеви хоризонти, написа Крнарич. През 70-те години на ХХ век тази форма на късогледо създаване на политиките е наречена от създатели и медии " Политически бизнес цикъл " - сполучлива метафора за ползите на корпорации и олигарси да употребяват изборната политическа система за обезпечаване на бързи, краткосрочни изгоди за себе си.
В тази връзка Крнарич написа, че " посредством финансиране на предизборни акции или лобиране с огромен бюджет корпоративното хакерство в политиката е световно събитие, което автоматизирано отклонява дълготрайната политика от дневния ред ".
Обърнете внимание: понятието " дълготрайна политика " е директно обвързвано със съдбините на нашите деца и внуци! Очевидно представителната буржоазна народна власт късогледо и редовно подценява коренни ползи на бъдещите генерации.
Липсата на по-дълъг взор напред
е тематика за редица специалисти. " Съвременното общество страда от " времево привършване ", сподели още преди 40 година социоложката Елизе Боулдинг. " Ако човек душевен е останал без мирис, тъй като от самото начало се оправя с сегашното, той няма сила, с цел да си показа бъдещето ", написа тя.
Ето за какво откриватели, художници, технолози и философи се сплотяват към концепцията, че краткосрочността може да е най-голямата опасност, пред която е изправен типът " Хомо сапиенс " през този век.
Огромното предизвикателство, пред което настоящето потомство е изправено, е да премисли характера на самата народна власт, с цел да се преодолее присъщата й краткосрочност и светът да се оправи с кражбата сред поколенията.
На процедура някои страни към този момент стартират законови опити, с цел да подсигуряват по-добри благоприятни условия за жителите от бъдещето. Финландия да вземем за пример има Парламентарен комитет за бъдещето, който преглежда законодателството по повод въздействието му върху идващите генерации. В интервала 2001-2006 година Израел даже има омбудсман за бъдещи генерации. Интересен казус е основан и в Уелс, където е завършена длъжността " комисар за бъдещите генерации ". На този пост в този момент е госпожа Софи Хоу, която има за задача да следи развиването и спазването на Закона за благосъстоянието на бъдещите генерации от 2015 година Ролята на комисаря е да подсигурява, че публичните институции в страната работят в редица области, като запазване на околната среда, или над системите за трудова претовареност, като политическите и държавни решения се вземат с минимум 30-годишна вероятност.
Още по-радикална опция предлага канадският еколог деец Дейвид Сузуки, който предлага определените политици в страната да се заменят от случайно определени цивилен комисии, от редови канадци без партийна принадлежност, които ще прекарват 6 година на сходна работа.
Но може ли основаването на цивилен комисии в наши дни да е в положение да " влезе в обувките " на бъдещи генерации и ефикасно да защищава техните ползи?
Ново придвижване в Япония, наречено Future Design (Бъдеща картина), се пробва да отговори на този въпрос. Ръководно място в него заема икономистът Тацуйоши Сайджо от Изследователския институт за човечеството и природата в Киото, гражданско придвижване, което организира обществени акции из цялата страна.
Какво съставляват те? Едната група участници приказва от името на актуалните поданици, а другата група показва себе си за " бъдещи жители " от 2060 година Опонентите даже са облечени в специфични церемониални костюми, с цел да облекчат въображаемия си " скок в бъдещето ". Многобройните проучвания сочат, че " бъдещите поданици " създават надалеч по-радикални и прогресивни проекти за бъдещето на градовете спрямо актуалните.
Подобно съответно мислене за утрешния ни ден стимулира и действителния правосъден развой в Съединени американски щати, благодарение на който младежката организация " Наш тийнейджърски концерн " се пробва да обезпечи законова основа за постоянен климат - в името на актуалните, а и бъдещите генерации. Организаторите на " тръста " настояват, че американското държавно управление умишлено преследва политики, които са съдействали за неустойчив предстоящ климат и нерешителен публичен запас, заради което отхвърлят бъдещите му конституционни права. Активно в този развой се употребява и фактът на излизането на Съединени американски щати от Парижкото съглашение за климата.
Очевидно в света се множат придвижванията против така наречен " колонизиране на бъдещето ", против оповестяването му за " ничия земя ", където всеки може да прави всичко. Защитата на правата и ползите на идните генерации, дублирам - на нашите внуци и правнуци - към този момент се озвучава в международен мащаб: едно събитие, което може би ще ни избави от късогледството на сегашната буржоазна народна власт.
В огромните западни страни тази " национална власт " нормално се реализира от две политически сили - вигите и торите в Англия, Партията на слона (консерватори) и Партията на магарето (демократи) в Съединени американски щати и т. н. Всъщност става дума за две разновидности на олигархията и родовата аристокрация, маскирани за пред тълпата като " съперници " и " политически съперници ", изповядващи едни и същи морални и политически полезности. Въпросът е на всеки 4-5 година да се реализира един политически цирк - шумна политическа конкуренция по античната формула на римските императори " За народа - самун и зрелища ".
В демокрациите " къснозрейки "
(към които в този момент попада и нашата антична страна) партиите артисти в спектакъла са три, та и много повече, което в действителност трансформира демократичните избори в цялостен фарс, в на ниска цена представление на съревнование с колене и лакти за заветно местенце в Народното събрание...
И тук, драги читатели, ще стане дума точно за един значителен минус на западния вид народна власт: политическото късогледство. Изкушавам се да стартира с обява на социолога Роман Крнарич, показана неотдавна от Би Би Си. Авторът цитира една мисъл на шотландския мъдрец Дейвид Хюм, изказана още в далечната 1739 година, че " мъжете не могат радикално да излекуват нито в себе си, нито в другите, тази дребнавост на душата, която ги кара да избират сегашното пред по-далечното бъдеще ". Според Хюм " Институциите на ръководство - като политическите представители (депутати) и парламентарните диспути - ще служат за угнетяване на нашите импулсивни и егоистични стремежи и за поощряване на дълготрайните ползи и богатство на обществото "...
В наши дни мнението на Хюм наподобява " даже повече от самозалъгване ", защото е толкоз изненадващо ясно, че " нашите политически системи са станали по-скоро причина за разрастващата се краткосрочност, в сравнение с за лекуването й. Много политици едвам виждат оттатък идващите избори и танцуват в такт с последните изследвания на публичното мнение или публично говорене. "
В своята студия Роман Крнарич отбелязва, че нациите се надприказват към интернационалните " кръгли маси ", като се концентрират върху своите близки ползи, до момента в който благосъстоянията на планетата ни се топят и изчезват. Тук поражда разумният въпрос. Има ли опция за опълчване на този политико-изборно-демократичен метод, който дефинитивно изтласква ползите на бъдещите генерации оттатък хоризонта?
Един от проблемите е изборният цикъл, характерен минус на демократичните системи, който основава къси политически времеви хоризонти, написа Крнарич. През 70-те години на ХХ век тази форма на късогледо създаване на политиките е наречена от създатели и медии " Политически бизнес цикъл " - сполучлива метафора за ползите на корпорации и олигарси да употребяват изборната политическа система за обезпечаване на бързи, краткосрочни изгоди за себе си.
В тази връзка Крнарич написа, че " посредством финансиране на предизборни акции или лобиране с огромен бюджет корпоративното хакерство в политиката е световно събитие, което автоматизирано отклонява дълготрайната политика от дневния ред ".
Обърнете внимание: понятието " дълготрайна политика " е директно обвързвано със съдбините на нашите деца и внуци! Очевидно представителната буржоазна народна власт късогледо и редовно подценява коренни ползи на бъдещите генерации.
Липсата на по-дълъг взор напред
е тематика за редица специалисти. " Съвременното общество страда от " времево привършване ", сподели още преди 40 година социоложката Елизе Боулдинг. " Ако човек душевен е останал без мирис, тъй като от самото начало се оправя с сегашното, той няма сила, с цел да си показа бъдещето ", написа тя.
Ето за какво откриватели, художници, технолози и философи се сплотяват към концепцията, че краткосрочността може да е най-голямата опасност, пред която е изправен типът " Хомо сапиенс " през този век.
Огромното предизвикателство, пред което настоящето потомство е изправено, е да премисли характера на самата народна власт, с цел да се преодолее присъщата й краткосрочност и светът да се оправи с кражбата сред поколенията.
На процедура някои страни към този момент стартират законови опити, с цел да подсигуряват по-добри благоприятни условия за жителите от бъдещето. Финландия да вземем за пример има Парламентарен комитет за бъдещето, който преглежда законодателството по повод въздействието му върху идващите генерации. В интервала 2001-2006 година Израел даже има омбудсман за бъдещи генерации. Интересен казус е основан и в Уелс, където е завършена длъжността " комисар за бъдещите генерации ". На този пост в този момент е госпожа Софи Хоу, която има за задача да следи развиването и спазването на Закона за благосъстоянието на бъдещите генерации от 2015 година Ролята на комисаря е да подсигурява, че публичните институции в страната работят в редица области, като запазване на околната среда, или над системите за трудова претовареност, като политическите и държавни решения се вземат с минимум 30-годишна вероятност.
Още по-радикална опция предлага канадският еколог деец Дейвид Сузуки, който предлага определените политици в страната да се заменят от случайно определени цивилен комисии, от редови канадци без партийна принадлежност, които ще прекарват 6 година на сходна работа.
Но може ли основаването на цивилен комисии в наши дни да е в положение да " влезе в обувките " на бъдещи генерации и ефикасно да защищава техните ползи?
Ново придвижване в Япония, наречено Future Design (Бъдеща картина), се пробва да отговори на този въпрос. Ръководно място в него заема икономистът Тацуйоши Сайджо от Изследователския институт за човечеството и природата в Киото, гражданско придвижване, което организира обществени акции из цялата страна.
Какво съставляват те? Едната група участници приказва от името на актуалните поданици, а другата група показва себе си за " бъдещи жители " от 2060 година Опонентите даже са облечени в специфични церемониални костюми, с цел да облекчат въображаемия си " скок в бъдещето ". Многобройните проучвания сочат, че " бъдещите поданици " създават надалеч по-радикални и прогресивни проекти за бъдещето на градовете спрямо актуалните.
Подобно съответно мислене за утрешния ни ден стимулира и действителния правосъден развой в Съединени американски щати, благодарение на който младежката организация " Наш тийнейджърски концерн " се пробва да обезпечи законова основа за постоянен климат - в името на актуалните, а и бъдещите генерации. Организаторите на " тръста " настояват, че американското държавно управление умишлено преследва политики, които са съдействали за неустойчив предстоящ климат и нерешителен публичен запас, заради което отхвърлят бъдещите му конституционни права. Активно в този развой се употребява и фактът на излизането на Съединени американски щати от Парижкото съглашение за климата.
Очевидно в света се множат придвижванията против така наречен " колонизиране на бъдещето ", против оповестяването му за " ничия земя ", където всеки може да прави всичко. Защитата на правата и ползите на идните генерации, дублирам - на нашите внуци и правнуци - към този момент се озвучава в международен мащаб: едно събитие, което може би ще ни избави от късогледството на сегашната буржоазна народна власт.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ