Как се приватизира гледката към Витоша
Напоследък се чудех каква е тази фикс идея по високите здания в София. Протестите са доста, защитници също се намират. Но когато човек огледа към Витоша, да вземем за пример от едноименния бул. - едно от най-посещаваните и натоварени с хора места в града, незабавно намира отговор на въпроса. Гледката към планината, която би трябвало да принадлежи на всички жители и посетители на града, в последните години необмислено бива заграбвана.
-----
От същото това място (снимка 1) можете да видите отлично три отчетливо забележими интервала в строителството на София. Можете да обърнете внимание и на височината на дърветата, които като цяло стигат до равнището на кооперацията отпреди 1944 година Т.е. тя добре/адекватно/балансирано се вписва в заобикалящата я среда. Етажите са шест (включително първият етаж магазини). Предполагам, че височината не надвишава 20 м. Сградата се вписва и в далечния силует на Витоша, който е определящ за целия аспект на града ни - неговата запазена марка. Оставя погледът да се рее на километри в далечината, без да бъде притесняван.
Разбира се, това очевидно е резултат от адекватното обмисляне, в това число и посредством общия организационен проект на София, направен от арх. Адолф Мусман и одобрен през 1938 г. В проекта се обръща особено внимание на контурите на постройките и града като цяло - нещо, което напълно липсва в по-късните устройствени проекти на София. Цитирам: " Високи постройки с 10 и повече етажа се отхвърлят по хигиенични и обществени съображения " (10 етажа значи оптималната кота, било 30 метра - бел. авт.). И още: " Особено грижливо трябваше да бъде изследвано застрояването на планинския било Лозенец... Тук огромни височини на постройките са нежелателни. "
След 1944 г. постепенно погледът върху града губи своята " триизмерност ", (кубатура - височина, дължина, ширина), а от ден на ден се преглежда като двуизмерни петна за застрояване (дължина и широчина - квадратура). Сградите преди 1944 година са считани в кубатури, а тези по-късно, че и до през днешния ден - в квадратури, все едно не е значимо на каква височина ще бъде таванът на жилището.
Втората постройка от нашата фотография е по този начин известното " ПРОНО " (Административната сграда на НДК, издигната през 1981 г.). Височината е над 60 метра. Нейният силует към този момент с малко закрива Витоша. Т.е. показва пълзяща деградация на цялостната визия за града, жаждата за мегаломански планове, леене на бетон, взимане на някой лев под масата, с цел да се издаде позволение за градеж на парче или осъществяване на партийната инструкция за " незабавното " изграждане на НДК и така нататък
Би трябвало да се запитаме - какво е пречело на архитектите, а и на тези, които са поръчвали постройката, да я проектират малко по-ниска. Вероятно нищо, с изключение на може би тяхната безкрайна упоритост да покажат, че са " по-велики " от природата, че не Витоша, а
издигнатото от партията към този момент ще господства,
че природата няма към този момент да има изключително значение за българина, а " заводът за просвета ". Такава евентуално е била концепцията на НДК, от която и до през днешния ден постройката мъчно може да се измъкне (цялото пространство стои като пришито на фона на заобикалящите го по-стари сгради) - ще основава нова просвета за хора, откъснати от тяхната среда, набутани в панелни кутийки, които да се ръководят по-лесно, в сравнение с тези, чийто взор по-често би стигал до планината, знак на независимост и непреходност.
Приблизително по това време са издигнати и други високи здания като тези на КНСБ, хотел " Родина ", някои високи блокове в южните квартали на града, серия здания в " Зона Б-5 ", " Б-18 " и кв. " Сердика ". Режимът отпреди 89-а също има упоритост за непреходност, само че не минава доста време и самичък се срутва под своята тежест.
Идва посттоталитарната ера. Тя сякаш е " друга ", само че в последна сметка волно или несъзнателно стартира да надгражда доста от концепциите отпреди 1989 година Все отново доста от служителите/кадрите, останали от предходната ера, съумели да се задържат в бурните години след 10 ноември, не престават да битуват и като работещи вече на частно архитекти или като заемащи длъжности в администрацията. Новото време на тотална непоследователност и
тежка деградация на общността и общностното схващане
ражда третата постройка, която към този момент е висока 112 метра, чиито притежатели и ползватели ще имат гледката към Витоша за себе си, изтръгната от погледа на тези дребните мравки, които вървят пешком, карат колело, кола, движат се с трамваите, само че са мънички и незначителни на фона на тоновете бетон и пластмаса, които се изливат и естествено на фона на " вложенията ". Тези " вложения " неведнъж влизат единствено в нечий джоб или се крият в офшорни сметки, или пък са свързани с бизнес, обагрен в тъмните сенки на сивото. Те на практика нито основават устойчива претовареност, нито заплащат до дъно разноските, които провокират за обществото по време на строителство и употреба (разрушават пътната инфраструктура, провокират звук и замърсяване, а постоянно при естествен прелом или банкрут на строителя държавата/общината налива пари за разчистване на останките им).
От друга страна е значимо да си напомним какво бе (по)казано на проведения от Столичната община и Френския институт публичен конгрес „ София зелен град ” преди 2 години. Оттам може да си напомним презентацията за градоустройството от Париж. Видно е, че френската столица не прави взаимни отстъпки с градоустройството. Целият град е с избрани параметри на застрояване, като забележителна част от центъра през днешния ден е с оптималната височина 20 метра - необичайно съответствува с показаната на фотографията нагоре в София отпреди 1944 година и с плануваното от арх. Мусман. Този метод подсигурява резистентност, предвидимост, баланс на градската среда. Мястото на постройките с оптималната височина над 50 (!) метра е изнесено единствено в лимитирана дребна зона в периферията на града. (Пейзажът коства скъпо и е обща полезност.)
А през днешния ден София е един безспорен безпорядък на персонални ползи, неподчинени на единно градоустройство, изграждащо общественост. Така осъществената кражба на гледката е даже по-грозна и отблъскваща от концепцията за застрояване на планината, която продължава да виси като дамоклев меч над витошките простори. Защото огромна част от хората в София рядко или съвсем в никакъв случай не вървят на планина, само че даже далечният й силует евентуално им вдъхва капчица оптимизъм, успокоение, носи духа на мястото във времето. Планината е този репер, който са виждали и най-древните поданици на това място, останките от чиито къщи са открити в региона на днешния квартал " Слатина ". Този контур се е виждал и от локалните тракийски племена, по-късно със стъпването на римските армии, а след това и на българската страна. Сега от този контур стартират да липсват части (затулени с високи сгради). Парчета като от незавършен пъзел. Тези части демонстрират какъв брой дезинтегриран и раздробен е градът ни и заплашват да задълбочат това сегрегиране.
Този метод освен е неверен, само че напълно опонира на демокрацията, тъй като планината, в това число нейният облик, принадлежи на всички. Той не може и не трябва да става благосъстоятелност на избрани хора, които през днешния ден могат да извадят купчина пари, само че които не мислят въобще за своите съграждани (съграждани звучи като съграждане на нещо общо, дружно, а не заграбване). Хората, които строят и които позволяват строителството на тези обекти точно в София, би трябвало да бъдат наричани раз-граждани, тъй като те разграждат възприятието за общественост освен на хората посред им, само че и на хората и планината.
-----
От същото това място (снимка 1) можете да видите отлично три отчетливо забележими интервала в строителството на София. Можете да обърнете внимание и на височината на дърветата, които като цяло стигат до равнището на кооперацията отпреди 1944 година Т.е. тя добре/адекватно/балансирано се вписва в заобикалящата я среда. Етажите са шест (включително първият етаж магазини). Предполагам, че височината не надвишава 20 м. Сградата се вписва и в далечния силует на Витоша, който е определящ за целия аспект на града ни - неговата запазена марка. Оставя погледът да се рее на километри в далечината, без да бъде притесняван.
Разбира се, това очевидно е резултат от адекватното обмисляне, в това число и посредством общия организационен проект на София, направен от арх. Адолф Мусман и одобрен през 1938 г. В проекта се обръща особено внимание на контурите на постройките и града като цяло - нещо, което напълно липсва в по-късните устройствени проекти на София. Цитирам: " Високи постройки с 10 и повече етажа се отхвърлят по хигиенични и обществени съображения " (10 етажа значи оптималната кота, било 30 метра - бел. авт.). И още: " Особено грижливо трябваше да бъде изследвано застрояването на планинския било Лозенец... Тук огромни височини на постройките са нежелателни. "
След 1944 г. постепенно погледът върху града губи своята " триизмерност ", (кубатура - височина, дължина, ширина), а от ден на ден се преглежда като двуизмерни петна за застрояване (дължина и широчина - квадратура). Сградите преди 1944 година са считани в кубатури, а тези по-късно, че и до през днешния ден - в квадратури, все едно не е значимо на каква височина ще бъде таванът на жилището.
Втората постройка от нашата фотография е по този начин известното " ПРОНО " (Административната сграда на НДК, издигната през 1981 г.). Височината е над 60 метра. Нейният силует към този момент с малко закрива Витоша. Т.е. показва пълзяща деградация на цялостната визия за града, жаждата за мегаломански планове, леене на бетон, взимане на някой лев под масата, с цел да се издаде позволение за градеж на парче или осъществяване на партийната инструкция за " незабавното " изграждане на НДК и така нататък
Би трябвало да се запитаме - какво е пречело на архитектите, а и на тези, които са поръчвали постройката, да я проектират малко по-ниска. Вероятно нищо, с изключение на може би тяхната безкрайна упоритост да покажат, че са " по-велики " от природата, че не Витоша, а
издигнатото от партията към този момент ще господства,
че природата няма към този момент да има изключително значение за българина, а " заводът за просвета ". Такава евентуално е била концепцията на НДК, от която и до през днешния ден постройката мъчно може да се измъкне (цялото пространство стои като пришито на фона на заобикалящите го по-стари сгради) - ще основава нова просвета за хора, откъснати от тяхната среда, набутани в панелни кутийки, които да се ръководят по-лесно, в сравнение с тези, чийто взор по-често би стигал до планината, знак на независимост и непреходност.
Приблизително по това време са издигнати и други високи здания като тези на КНСБ, хотел " Родина ", някои високи блокове в южните квартали на града, серия здания в " Зона Б-5 ", " Б-18 " и кв. " Сердика ". Режимът отпреди 89-а също има упоритост за непреходност, само че не минава доста време и самичък се срутва под своята тежест.
Идва посттоталитарната ера. Тя сякаш е " друга ", само че в последна сметка волно или несъзнателно стартира да надгражда доста от концепциите отпреди 1989 година Все отново доста от служителите/кадрите, останали от предходната ера, съумели да се задържат в бурните години след 10 ноември, не престават да битуват и като работещи вече на частно архитекти или като заемащи длъжности в администрацията. Новото време на тотална непоследователност и
тежка деградация на общността и общностното схващане
ражда третата постройка, която към този момент е висока 112 метра, чиито притежатели и ползватели ще имат гледката към Витоша за себе си, изтръгната от погледа на тези дребните мравки, които вървят пешком, карат колело, кола, движат се с трамваите, само че са мънички и незначителни на фона на тоновете бетон и пластмаса, които се изливат и естествено на фона на " вложенията ". Тези " вложения " неведнъж влизат единствено в нечий джоб или се крият в офшорни сметки, или пък са свързани с бизнес, обагрен в тъмните сенки на сивото. Те на практика нито основават устойчива претовареност, нито заплащат до дъно разноските, които провокират за обществото по време на строителство и употреба (разрушават пътната инфраструктура, провокират звук и замърсяване, а постоянно при естествен прелом или банкрут на строителя държавата/общината налива пари за разчистване на останките им).
От друга страна е значимо да си напомним какво бе (по)казано на проведения от Столичната община и Френския институт публичен конгрес „ София зелен град ” преди 2 години. Оттам може да си напомним презентацията за градоустройството от Париж. Видно е, че френската столица не прави взаимни отстъпки с градоустройството. Целият град е с избрани параметри на застрояване, като забележителна част от центъра през днешния ден е с оптималната височина 20 метра - необичайно съответствува с показаната на фотографията нагоре в София отпреди 1944 година и с плануваното от арх. Мусман. Този метод подсигурява резистентност, предвидимост, баланс на градската среда. Мястото на постройките с оптималната височина над 50 (!) метра е изнесено единствено в лимитирана дребна зона в периферията на града. (Пейзажът коства скъпо и е обща полезност.)
А през днешния ден София е един безспорен безпорядък на персонални ползи, неподчинени на единно градоустройство, изграждащо общественост. Така осъществената кражба на гледката е даже по-грозна и отблъскваща от концепцията за застрояване на планината, която продължава да виси като дамоклев меч над витошките простори. Защото огромна част от хората в София рядко или съвсем в никакъв случай не вървят на планина, само че даже далечният й силует евентуално им вдъхва капчица оптимизъм, успокоение, носи духа на мястото във времето. Планината е този репер, който са виждали и най-древните поданици на това място, останките от чиито къщи са открити в региона на днешния квартал " Слатина ". Този контур се е виждал и от локалните тракийски племена, по-късно със стъпването на римските армии, а след това и на българската страна. Сега от този контур стартират да липсват части (затулени с високи сгради). Парчета като от незавършен пъзел. Тези части демонстрират какъв брой дезинтегриран и раздробен е градът ни и заплашват да задълбочат това сегрегиране.
Този метод освен е неверен, само че напълно опонира на демокрацията, тъй като планината, в това число нейният облик, принадлежи на всички. Той не може и не трябва да става благосъстоятелност на избрани хора, които през днешния ден могат да извадят купчина пари, само че които не мислят въобще за своите съграждани (съграждани звучи като съграждане на нещо общо, дружно, а не заграбване). Хората, които строят и които позволяват строителството на тези обекти точно в София, би трябвало да бъдат наричани раз-граждани, тъй като те разграждат възприятието за общественост освен на хората посред им, само че и на хората и планината.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ