Напоследък позоваването на Конституцията е нещо като национално онлайн хоби

Напоследък позоваването на Конституцията е нещо като национално онлайн занимание или най-малко набиращ известност тренд. Дали главният закон на страната може да ни избави от санкциите към зелените документи, наложителното носене на маски, или глобите за пътешестване без билет в градския превоз – тълкуванията предстоят, а правосъдните прецеденти са налице. 

Пандемията не е всичко, за наслада, колкото и от време на време да наподобява по този начин. Затова и има още тематики, които ни вълнуват и се разпростират редом с цялата коронавирус полуда. Правата на ЛГБТИ хората и човешките права като цяло да вземем за пример. По тези въпроси България постоянно изостава или нещо не е схванала добре. У нас към момента думата джендър разпалва клади, кавги, нелепи тълкувания.

Надали позоваването на Конституцията ще постави завършек на всички полемики по въпроса със половото самоопределяне и ще вкара ред, само че може да се позоваваме на нея. Решение на Конституционен съд, взето с 11 гласа " за " и едно изключително мнение тълкува главния закон на републиката, с цел да отговори на въпроса – в какъв смисъл Конституцията употребява понятието " пол ".

Целта е да се завърши наложително тълкуване за това дали в България е позволена юридическа смяна на пола при транссексуалност.

Това значи, че Конституционен съд, а и след това и Върховния касационен съд, няма да бъдат натоварени с задачата да признаят или да отрекат правото на всеки да се самоопределя полово, а само да кажат дали страната е обвързана да зачете самоопределянето към пол, друг от биологичния.

Думата " пол " е използвана в Конституцията единствено един път – в член 6, който не разрешава дискриминирането по разнообразни признаци, в това число и по пол. Относно брака, главният закон споделя, че това е непринуден съюз сред мъж и жена и вкарва особена протекция на дамата майка.

Стъпвайки точно на тези разпореждания през 2018 година Конституционен съд съобщи, че Истанбулската спогодба опонира на Конституцията, напомни Клуб " Z ". Още в това си решение Конституционен съд съобщи, че " биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол “, „ смисъла на гражданския пол при правното контролиране на обществените връзки (съпружество, родителство) изисква обезпечаване на изясненост, неоспоримост, непоклатимост и сигурност “, „ разбирането за брака като връзка сред мъж и жена е вкоренено надълбоко в българското правосъзнание “, а налагането (от Истанбулската конвенция) на „ процедури, осигуряващи правно признание на пол, друг от биологичния, е в прорез с Конституцията ".

Настоящото решение не се разграничава доста от тази позиция, само че дава отговор на по-широк набор въпроси и проучва въпроса за пола в цялостния парламентарен подтекст. Като отговорът гласи, че:

по Конституция полът е единствено биологичен, само че промяната му не би трябвало да е невъзможна.

В решението си  Конституционният съд показва и че в бъдеще може да настъпи смяна, като се имат поради " осъществените в това време промени в цялостния обществен подтекст ". 

" Факт е, че даденото от Конституционния съд наложително пояснение на Конституцията не го обвързва вечно с възприетите правни разбирания (Решение № 3 от 2020 година по к.д. № 5/2019 г.). Съдът може и следва да еволюира във вижданията си . "   

Конституционният съд може да образува нови разбирания и нови правни категории, в случай че има социална нужда.

Продължава на идната страница...