Пет удивителни предсказания на Маркс, сбъднали се през XXI век
Напоследък хората постоянно загатват Карл Маркс. Ръш Лимбо* да вземем за пример неотдавна упрекна папа Франциск, че “прокарва марксизъм в най-чист тип ”. Един от създателите на “Вашингтон Таймс ” пък назова кмета на Ню Йорк Бил де Блазио “непокаял се болшевик ”. Мнозина обаче и до момента не схващат изцяло концепциите на Маркс, който остро подлага на критика капитализма.
Шон Макелви, “Ролинг стоун ” (САЩ)
Повечето от нас са чували нещо за предсказанието на този коренен икономист, съгласно което капитализмът неизбежно ще бъде сменен с комунизъм, само че се оказва, че в действителност не разбираме аргументите за това негово разбиране. И въпреки че Карл Маркс се е заблуждавал по отношение на някои неща, неговите писания (някои от които са написани още преди началото на Гражданската война в САЩ) съдържат тъкмо изложение на някои от аспектите на актуалния капитализъм, от Голямата криза, почнала през 2008 година, до вашия “Айфон 5с ”.
Ето пет обстоятелството от живота през 2014 година, които Маркс е предсказал преди повече от един век, анализирайки капитализма.
1. Голямата криза (хаотичната природа на капитализма)
Описанието на иманентно безредната, неизбежно водеща до рецесии природа на капитализма е главен аспект от учението на Маркс. Той декларира, че непрекъснатият блян към облага рано или късно ще накара фирмите да автоматизират работните места и да стартират да създават от ден на ден и повече артикули, по едно и също време с това намалявайки заплащането на служащите, до момента в който последните не се окажат лишени от опцията да купуват продуктите на своя труд. Действително, в основата на редица събития, белязали актуалната история – от Голямата меланхолия до икономическия балон на интернет фирмите (т. нар. “дотком балон ”) – могат да бъдат открити признаци на това, което Маркс назовава “фиктивен капитал ”, т.е. финансови принадлежности от вида на акции и облигации и кредитни дефолтни суапове**. Ние произвеждаме все нови и нови артикули, до момента в който не стигнем до такава степен, че не остава никой, който да е в положение да купи продукцията ни, не ни остава нито един нов пазар и нито една опция за изтегляне на нови заеми. Развитието на този цикъл следим с очите си и до момента. В общи линии точно това стана причина за колапса на пазара на недвижимите парцели през 2008 година Увеличаващото се десетилетия наред неравноправие докара до понижаване на приходите, което вкарваше от ден на ден и повече американци в блатото на задълженията. А когато хората, ипотекирали парцелите си, всеобщо стопираха да погасяват отговорностите си, фасадата на пясъчния замък се срина, тъкмо както гласи предсказанието на Маркс.
2. “Айфон 5с ” (въображаеми потребности)
Маркс предизвестява, че склонността на капитализма да приписва висока полезност на артикули, които в действителност са ненужни, рано или късно ще докара до такава степен, че потребителят ще стане “изобретателен и прозорлив плебей на безчовечен, подправени, неестествени и мислени стремежи ”. Доста сурова, само че вярна характерност на актуалните американци. Ние се радваме на необикновен разкош, само че при все че изпитваме неутолима жадност да купуваме нови и нови движимости. Да вземем да вземем за пример “Айфон 5с ”, който евентуално към този момент притежавате. Наистина ли той е чак толкоз по-добър от предшественика си “Айфон 5 ”, който си купихте предходната година, или от “Айфон 4с ”, който придобихте година по-рано? Замислете се дали това е същинска или мислена нужда. В Китай цели фамилии боледуват от рак поради електронни боклуци, а в това време световните корпорации организират широкомащабни рекламни акции, призоваващи ни да унищожаваме изцяло годни за приложимост движимости без никаква причина. Ако Маркс беше станал очевидец на всичко това, щеше единствено да кимне снизходително с глава.
3. Международният валутен фонд (глобализацията на капитализма)
Разсъжденията на Маркс по отношение на свръхпроизводството му разрешават да предскаже явлението, което през днешния ден ни е познато като глобализация – разпространяването на капитализма по целия свят в търсене на нови пазари. “Постоянната нужда от разширение на пазара за разпространение на готовата продукция пришпорва буржоазията по цялата повърхнина на земното кълбо ”, написа Маркс. “Тя би трябвало да се внедри, да пусне корени и да сътвори връзки на всички места. ” Днес това е явна истина, само че Маркс изрича това изказване още през 1848 година, над 100 година преди началото на глобализацията. Маркс освен предсказва какво ще стане през ХХ в., само че и изяснява аргументите на това събитие: непрекъснатото търсене на нови пазари и на евтина работна ръка и непрекъснатата нужда от естествени запаси са хищници, които би трябвало да бъдат хранени непрестанно.
4. “Уолмарт ” (монополът)
Класическата икономическа доктрина гласи, че конкуренцията е естествено събитие и че е способна да съществува независимо (т.е. без външна намеса). Маркс обаче е на мнение, че в последна сметка цялата власт ще се концентрира в ръцете на няколко корпорации монополисти, които ще се борят една с друга. Може би в края на ХIX в. това е звучало много необичайно: както написа историкът Ричард Хофщатер, “американците стартират да одобряват като даденост обстоятелството, че имуществото е разпределено сред всички и че икономическата и политическата власт са децентрализирани ”. Но още през ХХ в. наклонността, разпозната от Маркс, стартира стремглаво да се ускорява. Хипермаркети монополисти като “Уолмарт ”, последователно изместват фамилните магазинчета; международни банки като “Джей Пи Морган ” заемат местата на дребните локални банки, а дребните фермерски стопанства изчезват под натиска на селскостопански корпорации като “Арчър Даниелс Мидланд ”. Центростремителни трендове се следят и в света на високите технологии. Големите корпорации гълтам новопоявилите се компании с оптималната скорост, на която са способни. Политиците поддържат останките от минималното лоби на дребния бизнес и подхващат ограничения против най-крещящите прояви на монополизъм. На всички ни обаче е ясно, че огромният бизнес няма да отстъпи завоюваните позиции.
5. Ниски заплати, високи облаги (резервната войска на промишления труд)
Маркс твърди, че заплатата непрестанно ще понижава поради “резервната войска на труда ”, съществуването на която се обуславя от класическите стопански закони: капиталистът постоянно се стреми да заплаща колкото се може по-малко за положения труд и на него му е доста по-лесно да го прави, когато съществува огромен брой незаети служащи. Според разбора на Маркс, и след края на рецесията високото равнище на безработица няма да разреши заплатите да набъбнат, макар внезапния скок на облагите: хората, уплашени да не останат без работа, няма да изоставен работните си места, без значение от ужасните условия за труд. А в наши дни даже авторитетният “Уолстрийт Джърнъл ” предизвестява: “Напоследък във възобновяване на американската стопанска система се следят някои марксистки трендове. Печалбите на корпорациите стремглаво нарастват и увеличението на продуктивността разрешава на фирмите да порастват, без да вършат нищо за намаляването на гигантската войска от безработни ”. Това се изяснява с обстоятелството, че служащите се опасяват да изгубят работата си и не могат да диктуват своите условия на работодателите. Безспорно е, че оптимални условия за обективен растеж настъпват единствено в интервалите на “пълна претовареност ”, когато равнището на безработица е толкоз ниско, че чиновниците могат да заплашат работодателя, че ще изоставен и ще си намерят друга работа.
Заключение
Карл Маркс се е заблуждавал в доста връзки. В множеството си писания той подлага на критика капитализма, само че не предлага никаква опция. Именно затова концепциите му по-късно се поясняват неправилно от доста безумци, като да вземем за пример Сталин. Но в това време трудовете на Маркс не престават да оказват въздействие върху нашия свят и по позитивен метод. Когато в “Манифест на комунистическата партия ” той се афишира за въвеждането на напредничав подоходен налог, подобен няма на никое място по света. Понастоящем в света на процедура не са останали страни, които да не ползват прогресивния налог – той се е трансформирал в един от инструментите, благодарение на които страна като Съединени американски щати се бори с неравното систематизиране на приходите. Така Маркс и неговата рецензия на моралните правила на капитализма и проницателното му прозрение в следствията му в исторически подтекст не престават да заслужават съществено внимание. Както написа Робърт Хайлбронър, “ориентираме се към Маркс не тъй като е безгрешен, а тъй като е неминуем ”. Днес, в нашия свят на нечувано благосъстояние и на невероятна бедност, в който 85-те най-богати лица на планетата разполагат с повече средства от 3-те милиарда най-бедни, популярният девиз “Пролетарии от всички страни, обединявайте се! Нямате какво да губите, с изключение на оковите си ” остава извънредно настоящ.
* Ръш Лимбо – американски радио водещ и политически коментатор с консервативни възгледи
** кредитен дефолтен суап – кредитен деривативен договор сред две страни, където купувачът заплаща закрепена сума на продавача в подмяна на застраховка против неизплащане или кредитно събитие на трета страна по обвързване (определението е на money.bg).
Инфо: Offnews
