Животът на Наполеон Бонапарт
Наполеон Бонапард, прочут и като Наполеон І, е френски военачалник станал император на Франция през 1804. Описван като жаден за власт поробител, той вярвал в „ управлявай за хората ”, само че не и в „ бъди ръководен от хората ”. Бил е покровител за централизирането на властта.
Наполеон е роден на 15 август 1769 на о-в Корсика. Бил е едно от седемте деца на Карло Бонапард, юрист, и на брачната половинка му Мари Летиция. През 1795 Наполеон се оженва за Джозефин Бехарнайс, а на 11 март 1810 за втората си брачна половинка, Мари-Луиз, която на 20 март 1811 ражда единствения приет от него наследник, Наполеон ІІ.
Наполеон взима решение за военната си кариера на доста ранна възраст. Той отива във военната академия в Бриен през 1779. През 1784 печели стипендия за Parisian Ecole Royale Militarie и приключва като втори по триумф лейтенант в артилерията.
По време на Френската Революция Наполеон претърпява и положителни, и неприятни дни. Арестуван е за измяна, само че политическата му еластичност го избавя. Той пази страната от вражеските сили, което го довежда до издигане на най-високия пост. Извличайки оптималната изгода от това, той се настанява в ъгълчето на сърцата на французите.
През 1796 армията на Италия, или Armee d’Italie, под способното управление на Наполеон, побеждава доста по-силните австрийски сили. Той се потвърждава като вдъхновителна мощ за младите, недоволни бойци, които дружно с него стартират да реализират една след друга доста победи. През 1979 се завръща у дома, само че воден от жадност за нови предизвикателста, отпътува на акция към страните от цетралния изток, Египет и Сирия. Смяна в ръководството го връща още веднъж вкъщи, само че египетската акция впечатлява извънредно доста френския народ. През същата година той става член на Консулата- новият ръководещ триумвират.
Политическите умения на Наполеон му оказват помощ да стане Първия консул през 1800, след което се насочва към разгромяване на прилежащите европейски страни, които в този миг са във война с Франция. След приключването на една сполучлива година, той стартира да работи за смяна в социално-икономическата конюнктура във Франция. Реформите му в доста насоки като в образованието, законността, стопанската система, ръководството и войската вършат известността на Консулата цялостна.
Накрая усърдията му са възнаградени, когато през 1802 е провъзгласен за „ Доживотен Консул ”, а през 1804 за император на Франция. Не било допустимо обаче Европа да остане спокойна с боен пълководец като император на една от страните си. Следващите 8 години Наполеон прекарва във войни и сражения. Неговите достижения включват и успеха при Остерлитц, която се счита за едно от най-големите военни достижения.
Русия, Австрия и други прилежащи страни биха се отдръпнали когато Наполеон ги нападна, само че биха го нападнали незабавно откакто се захване с различен зложелател. С всички народи, заобиколили Париж, през 1814 френската войска най-после капитулира без никаква опозиция и Наполеон бива изпратен в заточение на о-в Елба.
Наполеон е човек с явни качества, които му дават мощ единствено след една година. Той реорганизира ръководството и армията си незабавно след тайното си завръщане във Франция през 1815. Макар това да било ненадейно за враговете му, те съумяват наново да го победят, този път в една от незабравимите от целия свят битки- Битката при Ватерло, през юни 1815. Той още веднъж абдикира и е изпратен в заточение на о-в Св. Елена, дребен каменист остров надалеч от европейския бряг. Страдайки от честа здравословна неустойчивост, Наполеон умира на 5 май 1821, на 51 годишна възраст.
Някои считат, че той е воин, до момента в който други го смятат за тиранин. Наполеон е потвърдил себе си като една от най-доминиращите фигури на 19 век. Неговите изобретения като Наполеоновия код, гладът му за власт, фантазията за международно господство- всичко това са го създали безсмъртна фигура в международната история- човек, който може да бъде обичан или ненавиждан, само че не и пренебрегнат.
