Наказанията през Елизабетинската Епоха
Наказанията за закононарушение през Елизабетинската Епоха са били един тип обществено представление. Те били изпълнени с свирепост и принуждение. На доста санкции и изтезанията са били очевидци стотици хора. По-ниските класове третирали такива събития като вълнуващи дни. Дори и кралски особи са били подлагани на обществена форма на наказване за закононарушенията си.
Елизабетинска Англия била разграничена в два класа - горен клас, благородството и придворни, и всички останали. Наказанията варирали според от типа на закононарушението и в какъв клас са.
Високият клас на добре образовани, заможни и свързани с кралските особи хора нормално взели участие в политически, и религиозни интриги. Най-честите им закононарушения включвали: държавна измяна, осквернение, безредици, шпионаж, протест, ликвидиране, магьосничество, алхимия.
Престъпленията на елементарните хора били осъществявани най-много от обезсърчение и беднотия. Най-честите закононарушения били: кражба, милостиня, бракониерството, невярност, машинация и други
Шансовете да получават оправдателна присъда в съда бил извънредно невисок. За множеството от благородническите закононарушения даже нямало право на юрист, а наказванията били най-често гибел.
Дори дребни закононарушения, като кражба на птица или даже яйце можела да докара до смъртна присъда. Наказание за бракониерство се различавали според когато е осъществено закононарушението - бракониерството през нощта води до наказване - гибел, а бракониерството денем - не.
Просенето е тежко закононарушение по време на ерата на кралица Елизабет. Наказанието било пребиване с камъни.
Като най-голямо и най-сериозно закононарушение се смятала обидата против страната. Престъпника се завързвал за кон и бил влачен до мястото на изтезанието. Там бил закачан на нещо, към този момент полу жив. Изваждали му се червата и му се режели крайниците, до момента в който не почине.
Друго съществено наказване било изгарянето на клада. Това било ужасна гибел. Понякога се показвала доза благосклонност, като в основата на кладата бил поставян барут, с цел да може гибелта да застигне жертвата по-бързо и безболезнено. Друг метод да се измъкне от дългата мъка бил да се задуши, посредством поемане на пушек и липса на О2.
Наказание с обезглавяване застигало най-много горните класове. " Смъртта с секира " била ужасяваща вероятност. Елизабетинските палачи постоянно нанасяли по няколко удара, преди да бъде дефинитивно отрязана главата. Това наказване се правило обществено, пред доста хора. След осъществяването отрязаната глава се вдигала от палача за косата.
Много хора считат, че това се е правело, с цел да се покаже на публиката, само че в реалност е, с цел да се покаже личното тяло. Смята се че съзнанието остава в продължение на минимум осем секунди след обезглавяване, до момента в който неналичието на О2 не докара до загубата му, и в последна сметка гибел. Следователно наказването посредством обезглавяване продължавало и след гибелта.
Екзекуциите за по-ниските класове включвали: обесване, изгаряне, апетит на обществено място, спиране на разнообразни детайли от анатомията - ръце, ушите и така нататък
