Нахут - Леблебия
Нахутът е прочут още като леблебия и сланутък. Той е едногодишно растение от семейство бобови. Нахутът (Cicer arietinu) се смята за една от най-рано култивираните от индивида култури. От археологически разкопки е открито, че е леблебията е употребена от индивида още от древността. В Гърция са открити семена от нахут от 5450 година прочие н.е., а в Ирак са открити семена, датирани от бронзовата епоха.
За татковина на тази бобова просвета се смята регионът на Малайзия и по-специално в покрайнините на библейския пра-град Йерихон. Според археологическите сведения нахутът е била употребен за храна от йерихонците още преди 7500 години. Като култивирана просвета леблебията стартира да се отглежда преди 5000 години по Средиземноморието, а в Индия растението се популяризира единствено хилядолетие по-късно.
През хилядолетията и вековете нахутът пуска дълбоки корени в кулинарията на разнообразни нации. Бобовото насаждение е обичано на доста цивилизации – на елините, римляните и египтяните. В кулинарните обичаи на доста страни по света нахутът от дълго време има извоювано място. В Северна Африка, Близкия Изток, по Средиземноморието (Испания, южна Франция), в Индия се подготвят обичайно специалитети с нахут. За разпространяването на нахута по света са виновни освен испанските и португалските търговци, само че и многочислените индийските емигранти, пренесли го в субтропичните зони.
Състав на нахут
- Лецитин
- Фосфор
- Калий
- Витамин В1, В2, В6, В9, РР, А.
- Витамин С - варира 2, 2 -20 мг на 100 г биомаса, а в прораслите семена се усилва до 147.6 мг на 100 г изсъхнало вещество.
- Мазнини – според от сорта варират 4, 1-7, 2% и по този индикатор нахутът превъзхожда останалите бобови култури като се изключи соята.
- Белтъчини: варират 20, 1-32, 4%.
- Аминокиселини. Съдържат се доста малко в нахута. Соята и грахът съдържат по-голямо количество белтъчини, по качество и балансираност на амино-киселинния състав, нахутът превъзхожда останалите бобови култури.
В 100 г нахут се съдържат следните хранителни субстанции:
Протеин – 19 г, Въглехидрати – 60 г, Мазнини – 6 г
Минерали: Калций – 100 мг, Желязо – 6 мг, Магнезий – 115 мг, Фосфор – 366 мг, Калий – 875 мг, Натрий – 24 мг, Цинк – 3 мг, Мед – 0.8 мг, Манган – 2 мг, Селен – 8 мг
Леблебията има невисок гликемичен показател (10) и невисок показател на гликемично зареждане (3). Това я прави отлична диетична храна и подобаваща за хора, които желаят да отслабнат.
Видове нахут
Обикновено нахутът е огромен едногодишен шубрак, достигащ височина от 20 до 70 см. Семената са с кръгла форма с издаденост и припомнят овча глава, заради което на доста места е прочут и с прякорите „ овчи грах ”, или „ птичи грах ”. Сортовете с бели, жълто-розови и бледожълти зърна се употребяват за храна. Тъмните на цвят зърна нахут, отличаващи се с нараснало наличие на белтъчини се употребяват за храна за животни. Черният нахут обаче е високо скъп в индийската кухня и се подготвя постоянно под формата на ястието Кала Чана.
Основно обаче има два типа леблебия - деси и кабули, които дават десетките познати сортове, различаващи се по цвят, усет, гладкост на бобовете, текстура, компактност и така нататък Нахутът от типа " Деси " дава дребни и тъмни бобчета, с груба повърхнина и се култивира главно в Индия, Мексико, Етиопия и Иран. " Кабули " дава по-големи и ярко бежoви бобчета с гладка повърхнина. Отглежда се най-вече в средиземноморската част на Европа, Северна Африка, Афганистан и Чили.
Избор и предпазване на нахут
Задължително проверявайте периода на валидност на нахута, когато го купувате в пликове или запечатани контейнери. Без значение дали купувате сурова сушена или печена леблебия, проверете я за следи или аромат на мухъл. Обикновено нахутът се предлага необработен, импортиран от Турция, както и изпечен във вакумирани пликчета, а също и необработен и изсушен или стерилизирана в буркани.
Ако закупувате необработен нахут, разгледайте го добре дали зърната не са проядени. По опция проверете дали в сърцевината има загнили сектори, като разчупите едно зрънце. Най-добре е нахутът да се съхранява в мрачно, хладно и изсъхнало място, с цел да не покълне. Сушеният нахут може да се запази по този метод в продължение на една година. Ако нахутът е покълнал – по-добре не го консумирайте.
Готвене на нахут
Нахут се прибавя постоянно в супи с нахут, пилаф с нахут, гарнитури, салати с нахут, пирожки и нахутови кюфтенца (фалафели). От него се подготвя брашно от нахут, което при добавяне (около 10-20%) към пшеничното, усъвършенства питателните качества на хлебни, макаронени и сладкарски произведения.
От нахутово брашно в чист тип или в примес със изсъхнало мляко се подготвят разнородни детски каши и храни. От нахут се прави даже и кафе, което на усет много се приближава до истинската напитка, само че не съдържа кофеин. Когато се изпече, става на леблебия и се вари като кафе за пиянство. Нахутът е отличен за приготвянето на ястия с меса и нахут, каши, яхнии с нахут и т.н.
Ползи от нахут
Още от древността нахутът се е употребявал и като лекарство – предполагало се, че въздейства благотворно на активността на стомаха. Смятало се е, че компреси от млади растения лекуват възпаления, язви, ракови формирания, усъвършенстват цвета на кожата, защищават от кожни болести и унищожават брадавици. Нахутът е считан за афродизиак и е бил употребен като подобен както от античните египтяни, по този начин и от арабите.
Вреди от нахут
Нахутът има високо равнище на пурини, които са естествени съединения, присъщи за растенята и животните, в това число и хората. Повишеният им банкет е обвързван с произвеждане на пикочна киселина. Тя, от своя страна, е обвързвана с поява на подагра и отсрочване на камъни в бъбреците.
Именно по тази причина хората, страдащи от подагра или бъбречни проблеми, е по-добре да заобикалят систематичната консумация на леблебия. Нахутът може да провокира още алергични реакции или даже така наречен протеиново отравяне, която се появява след преяждане с печена леблебия, само че се среща много рядко.
Вижте още забавни предписания за десерти с нахут или пък разядки с нахут.
