Да влезе пропагандата... срещу Делян Пеевски
Наесен у нас тази година мирише на три неща – лютеница, избори и агитация. Последните две не е наложително да вървят ръка за ръка, само че наближи ли моментът, целокупният български народ да се насочи към урните (простете – машините), пропагандата внезапно набира инерция. И зaпочва да бълва опорки на конвейер. И всекидневно от десетилетие целта й е една – депутатът от дългогодишната опозиционна партия Движение за права и свободи Делян Пеевски.
„ Има ли недосегаеми? “ пита седмичникът „ Сега “ в публикация в последния си брой със заглавие „ Операция „ Почистване “ на Пеевски е към края си “ и с цел да не стане комплициране, бърза да уточни, че депутатът бил тъкмо подобен. Казваме „ с цел да не стане комплициране “, тъй като хората всекидневно се сещат за едни други лица при по този начин заложения въпрос. Я за енергийния олигарх и медиен монополист Иво Прокопиев (който няма спекулация у нас в последните 20 години, в която да е било забъркано името му). Я за банкера-беглец Цветан Василев (който е разследван за източването на над 5,6 милиарда лева от КТБ и към този момент осма година се живее в Белград, надалеч от българското правосъдие). Я за гуруто им Иван Костов (който мина като урагана Ирма през българската стопанска система и издуха всички скъпи държавни активи в ръцете на подопечните си олигарси, преди да се скрие да си приказва с теменужките в Драгалевци). Тези фигури, несъмнено, не се явяват на избори по обясними аргументи. Страх ги е да не се срещнат очи в очи с националната обич и по тази причина пускат в калната борба за гласове своите проксита... Но това е тематика на различен диалог.
Да се върнем на „ Сега “ и одата му за Пеевски. Едва ли има сюрпризирани, че при започване на предизборната акция от овладените медии в страната стартират да изскачат като кукувички от часовник сходни пропагандни наслади. Дългогодишна фантазия на олигарсите в страната е Пеевски да не е в Народното събрание. Защото до момента в който е там, той ще пречи на аферите им. Няма потребност да припомняме десетките законодателни начинания, с които той и сътрудниците му от Движение за права и свободи осветяваха далаверите на задкулисието.
То не бяха игрите с така наречен „ златни паспорти “, с които Прокопиев уреждаше ключ към Европейски Съюз на заможни руснаци и китайци. То не бяха опитите на същият този Прокопиев да постави ръка върху парите от Плана за възобновяване и развиване, до момента в който рушащата се след редица рецесия страна се отхвърляше от тях в негова изгода. То не бяха далаверите с ток и несъразмерното обогатяване на ВЕИ-та в миг, в който за междинния българин беше разкош да включи радиатора в кухнята и се топлеше на изпаренията от фурната. За информация всички тези далавери бяха порязани от Движение за права и свободи по време на късия живот на последния 47-и парламент. Ако върнем лентата обратно, тези образци ще бъдат умножени по минимум 20.
И по тази причина Пеевски доста пречи на задкулисието. Което от своя страна не обича да сменя тактиката и по тази причина вади от ръкава обичаното си оръжие за поразяване на неуместните – медиите. Кратък книжовен прочит на художественото произведение в „ Сега “ демонстрира, че най-голямата драма, която срещат олигарсите у нас, е да открият тиня под ноктите на Пеевски. Колкото и да овладяваха институциите у нас, колкото и шефове на служби и организации да си назначаваха, никой не съумя да откри защо да се хване.
Даже последният началник на Национална агенция за приходите остана в аналите на историята с обстоятелството, че подреди инспекция на одеве завършила данъчна инспекция. Защото принципалът му – досегашният финансов министър Асен Василев изненадващо прочувствено сподели, че този резултат не е удовлетворяващ за него. А евентуално и за индивида, докарал „ смяната “ на власт – Прокопиев. Проверката на инспекцията обаче даде все същия резултат. А щом овладяната страна не съумя да попилее Пеевски, в играта бе включен различен обичан способ на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – доносите. Пространството на Запад бе залято преди няколко години с операции за депутата – като се почне от Брюксел и се стигне до Вашингтон. Навсякъде олигарсите се пробваха да пробутат лъжите си против него. Успяха да пробият едвам преди година през глобите по „ Магнитски “, наложени по доноси от близки до Прокопиев публицисти и НПО-та. Последва най-логичният ход на депутата – обжалване на глобите пред американския съд.
И в този момент на дневен ред излиза още веднъж нервността на Прокопиев. Защото нали се сещате какво ще се случи, когато американците се усетят, че са били подведени от един български олигарх, какъвто безспорно е Прокопиев? Със сигурност следствията няма да се харесат на каолиновия крал. Затова в този момент царят на ВЕИ-тата пуска в ход интервенция „ Разградски пояс “, за да се избави от очевидно идните събития зад океана. А по този начин като гледаме, човечетата на разградския необут са изцяло подготвени в случай че US съдът отхвърли глобите по „ Магнитски “, да обвинят и американските съдии в корупция.
Какво ще се случи следва да забележим. За разлика от прегорелите чушки обаче, вонята от прегоряла агитация е нетърпима. И от надалеч се надушва...
„ Има ли недосегаеми? “ пита седмичникът „ Сега “ в публикация в последния си брой със заглавие „ Операция „ Почистване “ на Пеевски е към края си “ и с цел да не стане комплициране, бърза да уточни, че депутатът бил тъкмо подобен. Казваме „ с цел да не стане комплициране “, тъй като хората всекидневно се сещат за едни други лица при по този начин заложения въпрос. Я за енергийния олигарх и медиен монополист Иво Прокопиев (който няма спекулация у нас в последните 20 години, в която да е било забъркано името му). Я за банкера-беглец Цветан Василев (който е разследван за източването на над 5,6 милиарда лева от КТБ и към този момент осма година се живее в Белград, надалеч от българското правосъдие). Я за гуруто им Иван Костов (който мина като урагана Ирма през българската стопанска система и издуха всички скъпи държавни активи в ръцете на подопечните си олигарси, преди да се скрие да си приказва с теменужките в Драгалевци). Тези фигури, несъмнено, не се явяват на избори по обясними аргументи. Страх ги е да не се срещнат очи в очи с националната обич и по тази причина пускат в калната борба за гласове своите проксита... Но това е тематика на различен диалог.
Да се върнем на „ Сега “ и одата му за Пеевски. Едва ли има сюрпризирани, че при започване на предизборната акция от овладените медии в страната стартират да изскачат като кукувички от часовник сходни пропагандни наслади. Дългогодишна фантазия на олигарсите в страната е Пеевски да не е в Народното събрание. Защото до момента в който е там, той ще пречи на аферите им. Няма потребност да припомняме десетките законодателни начинания, с които той и сътрудниците му от Движение за права и свободи осветяваха далаверите на задкулисието.
То не бяха игрите с така наречен „ златни паспорти “, с които Прокопиев уреждаше ключ към Европейски Съюз на заможни руснаци и китайци. То не бяха опитите на същият този Прокопиев да постави ръка върху парите от Плана за възобновяване и развиване, до момента в който рушащата се след редица рецесия страна се отхвърляше от тях в негова изгода. То не бяха далаверите с ток и несъразмерното обогатяване на ВЕИ-та в миг, в който за междинния българин беше разкош да включи радиатора в кухнята и се топлеше на изпаренията от фурната. За информация всички тези далавери бяха порязани от Движение за права и свободи по време на късия живот на последния 47-и парламент. Ако върнем лентата обратно, тези образци ще бъдат умножени по минимум 20.
И по тази причина Пеевски доста пречи на задкулисието. Което от своя страна не обича да сменя тактиката и по тази причина вади от ръкава обичаното си оръжие за поразяване на неуместните – медиите. Кратък книжовен прочит на художественото произведение в „ Сега “ демонстрира, че най-голямата драма, която срещат олигарсите у нас, е да открият тиня под ноктите на Пеевски. Колкото и да овладяваха институциите у нас, колкото и шефове на служби и организации да си назначаваха, никой не съумя да откри защо да се хване.
Даже последният началник на Национална агенция за приходите остана в аналите на историята с обстоятелството, че подреди инспекция на одеве завършила данъчна инспекция. Защото принципалът му – досегашният финансов министър Асен Василев изненадващо прочувствено сподели, че този резултат не е удовлетворяващ за него. А евентуално и за индивида, докарал „ смяната “ на власт – Прокопиев. Проверката на инспекцията обаче даде все същия резултат. А щом овладяната страна не съумя да попилее Пеевски, в играта бе включен различен обичан способ на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – доносите. Пространството на Запад бе залято преди няколко години с операции за депутата – като се почне от Брюксел и се стигне до Вашингтон. Навсякъде олигарсите се пробваха да пробутат лъжите си против него. Успяха да пробият едвам преди година през глобите по „ Магнитски “, наложени по доноси от близки до Прокопиев публицисти и НПО-та. Последва най-логичният ход на депутата – обжалване на глобите пред американския съд.
И в този момент на дневен ред излиза още веднъж нервността на Прокопиев. Защото нали се сещате какво ще се случи, когато американците се усетят, че са били подведени от един български олигарх, какъвто безспорно е Прокопиев? Със сигурност следствията няма да се харесат на каолиновия крал. Затова в този момент царят на ВЕИ-тата пуска в ход интервенция „ Разградски пояс “, за да се избави от очевидно идните събития зад океана. А по този начин като гледаме, човечетата на разградския необут са изцяло подготвени в случай че US съдът отхвърли глобите по „ Магнитски “, да обвинят и американските съдии в корупция.
Какво ще се случи следва да забележим. За разлика от прегорелите чушки обаче, вонята от прегоряла агитация е нетърпима. И от надалеч се надушва...
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ