Над 800 души звъннаха на невролог за късен Паркинсон, 250

Над 800 души звъннаха на невролог за късен Паркинсон, 250 се съветваха гратис при невролог, оповестиха от Българското сдружение по неврология. В България заболяването визира 12-13 000 души, над 1 200 от тях са в късна фаза на болестта.

На 11 април означаваме Световния ден за битка с заболяването на Паркинсон.

Прегледите са част от акцията " Върни си контрола над Паркинсона ", която стартира през ноември 2020 година и се осъществя в разгара на втората вълна на пандемията от COVID-19.

Инициативата е на Българското сдружение по неврология (БДН) и на Националната организация на хората заболели от късен Паркинсон. В акцията се включиха 11 невролози от 7 града в страната.

В света заболели от Паркинсон са над 6 милиона души. Тя се подрежда на второ място по периодичност измежду невродегенеративните болести след заболяването на Алцхаймер. У нас към 12 хиляди са българите с заболяването на Паркинсон, като 10% от тях са в напреднал етап.

Заболяването визира основно мъже и дами над 50 години и е познато най-много с присъщото за него " трептене ". Намаляване силата на гласа, загубата на подушване, промени в почерка на човек обаче са измежду признаците, които рано издават болестта.

Повече информация за акцията, експертите, взели участие в нея и болестта може да намерите на www.parkinson.bg и във фейсбук страницата " Живот с Паркинсон ".

Паркинсоновата болест е прогресивно неврологично заболяване, което визира над 6 милиона души в света.
Тя се подрежда на 2-ро място по периодичност измежду невродегенеративните болести в световен мащаб след заболяването на Алцхаймер.

Несръчност на едната ръка, промени в почерка и загуба на подушване издават рано заболяването.
Заболяването визира основно мъже и дами над 50 години, само че от ден на ден заплашва и по-млади хора.
Специалистите са единомислещи към обстоятелството, че паркинсоновата болест се " подмладява " и визира и хора в дейна възраст.

По-често боледува бялата раса, като заболяването визира 1.5 пъти повече мъжете.
Средно 10 години от началото на болестта се навлиза в напредналата форма на болестта, а в последния етап - след още 3-4 години.

Според епидемиологични данни броят на болните в България е към 12-13 000 души. Над 1 200 от тях или 10% са в тежък етап на заболяването.

Причините за паркинсоновата болест са към момента незнайни. Дълго се е считало, че роля имат някои фактори от околната среда, измежду които хербициди и пестициди, само че към момента науката няма прецизен отговор дали е по този начин.

В множеството случаи паркинсоновата болест не е наследствена. Въпреки това е открито генетично влечение към болестна форма близка до болест на Паркинсон. Съществуват дребен брой случаи, при които разновидности на избрани гени предизвикват Паркинсон.

Лекарствата облекчават признаците на болестта, само че при почти 10% от страдащите заболяването прогресира до миг, в който управлението на моторните признаци посредством използване на стандартни лечения става доста мъчно или даже невероятно.

За болните в късен етап съществуват съвременни лечения, които могат да облекчат положението им, само че те би трябвало да бъдат избирани и прилагани с самостоятелен метод.

Диагностиката на пациентите в прехода към късна паркинсонова болест е от изключителна значимост, с цел да запазят качеството си на живот, като приложат лечения, с които да забавят развиването ѝ.

В България разполагаме с всички благоприятни условия за добър надзор на болестта, които се ползват и в чужбина. Терапията за късна паркинсонова болест се заплаща напълно от здравната каса.