Класация на банките по ефективност и рентабилност: Отново близо до рекорда
Над 70% скок на облагата е достижение, с което всяка банка, а и всяка друга компания би желала да се похвали. Когато обаче то идва след спешна година, числата следва да се гледат с едно мислено - най-малкото тъй като сложният предходен интервал по всяка възможност значи и по-ниска база, от която чисто статистически е по-лесно да се осъществят огромни растежи.
Такъв е и казусът с финансовия резултат на банковата система в България през 2021 година - изстрелването на облагите значително е " подкрепено " от свиването им на половина година по-рано. А като извънредно постигнатите 1.4 милиарда лева общо за бранша, въпреки и внушителни сами по себе си, остават под нивата отпреди пандемията от ковид-19.
След шока от корона рецесията през 2020 година миналите дванайсет месеца донесоха глътка въздух. Постепенното възобновяване на стопанската система, удълженият мораториум по заемите на бизнеса и семействата и активизирането на банките още веднъж да отпускат заеми, изключително ипотечни, дадоха подтик и на облагите им. Помогнаха и по-ниските разноски за обезценки, както и понижените вноски за гаранционни фондове.
Оптимистичните нотки пред бранша обаче започнаха да получават по-мрачни оттенъци още в края на 2021 година - с растящата инфлация в международен мащаб, движена от осезаемото повишаване на цените на енергийните запаси и суровините. Едновременно с това се появиха и предизвестия за прегряване на имотния пазар, а регулаторът в лицето на Българска народна банка побърза да им отговори с нараснали условия за финансовите буфери.
Реклама
Все още относително неразбираем остава и резултатът от приключването на мораториума, като занапред ще се види дали и каква част от компаниите и семействата, които в рецесията разсрочваха заплащания по лихви и главници по заемите си, ще съумеят да се върнат към постоянно обслужване на отговорностите си. До самия завършек на 2021 година 8 милиарда лева експозиции бяха в тази рубрика и надлежно тези от тях, които след края на мораториума не съумеят да вършат вноски, занапред ще натрупат просрочия и ще се трансформират в неприятни заеми. Това, както и спомагателните провокации от ценови шокове и очертаващо се повишаване на лихвите евентуално ще произведат известно утежняване на банковите портфейли. А това неизбежно се превежда в обезценки и надлежно напън върху облагите.
Такъв ще пристигна и по линия на вложенията на банките в ДЦК. Досега казусът на банките беше, че те ги купуваха при ниска и даже негативна рентабилност. Сега тя се повишава, само че това значи, че цената на облигациите пада, което автоматизирано значи преоценка в балансите и настояща загуба. Тя няма да се осъществя, в случай че вложителите ги държат до падеж, само че в това време в докладите им ще има негативен резултат.
Ситуацията стана още по-непредвидима след съветската инвазия в Украйна. Икономическите наказания, наложени от Запада на Москва, неизбежно ще провокират някакви разтърсвания и в българската стопанска система, като към този момент прогнозите за растежа се ревизират надолу, а оттова индиректно и върху банковия бранш. Затова и с известна доза възможност може да се допусна, че финансовите институции ще проявят нерешителност и ще се приготвят превантивно за част от рисковете с хранителни запаси.
В бранша има капацитет за това, както се видя и при започване на пандемията, когато поради икономическата неустановеност и упованията за по-съществени загуби бяха заделени ударни хранителни запаси. След като рисковете по този начин и не се осъществиха с помощта на другите фискални, парични и регулаторни антиковид ограничения, някои от банките реинтегрираха част от провизиите - което пък смъкна общите разноски за обезценки в системата и подкрепя повдигането на облагите.
Реклама
Друг значителен мотор за растежа на финансовите резултати беше по-малкият размер на направените вноски за гаранционни фондове. До него се стигна, откакто след влизането на България в банковия съюз стана ясно, че в локалния Фонд за преструктуриране на банките е насъбран повече запас от нужната вноска за европейския му аналог. Това ще продължи и през актуалната 2022 година
Известен подтик за отскока на облагите пристигна и по линия на лекото ускоряване при главния приходоизточник на банките - чистият лихвен приход. След като през 2020 година означи спад, а година по-рано нарастването му беше със символичните 0.12%, през 2021 година той пораства с 4%, или 108 млн. лева, до 2.76 милиарда лева Това се случва на фона на все по-компресираните маржове поради продължаващия конкурентен напън върху лихвите по заемите, а обяснението е в осезаемото активизиране на банките в кредитирането и надлежно по-големите отпуснати размери. Инфлацията и покачващите се лихви е допустимо по-бързо да се пренесат в лихвите по депозитите, в сравнение с в тези по заемите, които постоянно са вързани към към момента негативния Euribor, и това да свие маржа.
Друг значителен измерител за успеваемост е съотношението cost-to-income, което се базира на чистите доходи от лихви, такси и дивиденти, като ги съпоставя с административните разноски. Показателят е скъп знак за качеството на ръководство и процесите в банките, като при равни други условия институциите с по-ниски равнища биха могли да чакат по-слаб трус при рецесия.
С по-ниско тегло в класацията са по-класическите индикатори за доходност като възвращаемостта на активите и на личния капитал, както и съотношението на облагата преди обезценки към активите. Едната причина е, че те са няколко, което сумарно усилва въздействието им върху крайния резултат. А въпреки това, сме взели поради и това, че до дъното на доклада те постоянно са изкривени от доста еднократни резултати.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Коментари и разбори 3 Енергетика 1 Коментари и разбори 2 Икономика 3 Енергетика 1 Политика 2 Войната в Украйна 3 Коментари и разбори Реклама
Тази година победител в категорията е Банка ДСК. Традиционно мощните й позиции в ритейла и изключително в потребителското кредитиране, където лихвените маржове са по-високи, й оказват помощ да регистрира рекордна облага в историята си - от 393 млн. лева Така тя измества от върха Пощенска банка, която дружно с Ти Би Ай банк се редува в челото на подреждането по успеваемост и доходност през последните години. Миналогодишният водач в подреждането - Пощенска банка, е непроменяемо в групата на институциите с максимален вкус за риск и със относително експанзионистична кредитна политика във всички сегменти, което й оказва помощ да работи при релативно по-високи маржове спрямо другите огромни банки. Доста по-малката като размери Ти Би Ай банк пък и през тази година е на първа позиция по три от петте индикатора в категорията. Нейният мощен фокус в ритейл банкирането и изключително в заемите за семейства, който другояче й обезпечава големи маржове, я прави и по-уязвима в интервал на рецесия.
Текстът е част от специфичното издание " К10 - Най-добрите банки в България ". Изданието може да бъде закупено отсам. Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Мария Иванова
Такъв е и казусът с финансовия резултат на банковата система в България през 2021 година - изстрелването на облагите значително е " подкрепено " от свиването им на половина година по-рано. А като извънредно постигнатите 1.4 милиарда лева общо за бранша, въпреки и внушителни сами по себе си, остават под нивата отпреди пандемията от ковид-19.
След шока от корона рецесията през 2020 година миналите дванайсет месеца донесоха глътка въздух. Постепенното възобновяване на стопанската система, удълженият мораториум по заемите на бизнеса и семействата и активизирането на банките още веднъж да отпускат заеми, изключително ипотечни, дадоха подтик и на облагите им. Помогнаха и по-ниските разноски за обезценки, както и понижените вноски за гаранционни фондове.
Оптимистичните нотки пред бранша обаче започнаха да получават по-мрачни оттенъци още в края на 2021 година - с растящата инфлация в международен мащаб, движена от осезаемото повишаване на цените на енергийните запаси и суровините. Едновременно с това се появиха и предизвестия за прегряване на имотния пазар, а регулаторът в лицето на Българска народна банка побърза да им отговори с нараснали условия за финансовите буфери.
Реклама
Все още относително неразбираем остава и резултатът от приключването на мораториума, като занапред ще се види дали и каква част от компаниите и семействата, които в рецесията разсрочваха заплащания по лихви и главници по заемите си, ще съумеят да се върнат към постоянно обслужване на отговорностите си. До самия завършек на 2021 година 8 милиарда лева експозиции бяха в тази рубрика и надлежно тези от тях, които след края на мораториума не съумеят да вършат вноски, занапред ще натрупат просрочия и ще се трансформират в неприятни заеми. Това, както и спомагателните провокации от ценови шокове и очертаващо се повишаване на лихвите евентуално ще произведат известно утежняване на банковите портфейли. А това неизбежно се превежда в обезценки и надлежно напън върху облагите.
Такъв ще пристигна и по линия на вложенията на банките в ДЦК. Досега казусът на банките беше, че те ги купуваха при ниска и даже негативна рентабилност. Сега тя се повишава, само че това значи, че цената на облигациите пада, което автоматизирано значи преоценка в балансите и настояща загуба. Тя няма да се осъществя, в случай че вложителите ги държат до падеж, само че в това време в докладите им ще има негативен резултат.
Ситуацията стана още по-непредвидима след съветската инвазия в Украйна. Икономическите наказания, наложени от Запада на Москва, неизбежно ще провокират някакви разтърсвания и в българската стопанска система, като към този момент прогнозите за растежа се ревизират надолу, а оттова индиректно и върху банковия бранш. Затова и с известна доза възможност може да се допусна, че финансовите институции ще проявят нерешителност и ще се приготвят превантивно за част от рисковете с хранителни запаси.
В бранша има капацитет за това, както се видя и при започване на пандемията, когато поради икономическата неустановеност и упованията за по-съществени загуби бяха заделени ударни хранителни запаси. След като рисковете по този начин и не се осъществиха с помощта на другите фискални, парични и регулаторни антиковид ограничения, някои от банките реинтегрираха част от провизиите - което пък смъкна общите разноски за обезценки в системата и подкрепя повдигането на облагите.
Реклама
Друг значителен мотор за растежа на финансовите резултати беше по-малкият размер на направените вноски за гаранционни фондове. До него се стигна, откакто след влизането на България в банковия съюз стана ясно, че в локалния Фонд за преструктуриране на банките е насъбран повече запас от нужната вноска за европейския му аналог. Това ще продължи и през актуалната 2022 година
Известен подтик за отскока на облагите пристигна и по линия на лекото ускоряване при главния приходоизточник на банките - чистият лихвен приход. След като през 2020 година означи спад, а година по-рано нарастването му беше със символичните 0.12%, през 2021 година той пораства с 4%, или 108 млн. лева, до 2.76 милиарда лева Това се случва на фона на все по-компресираните маржове поради продължаващия конкурентен напън върху лихвите по заемите, а обяснението е в осезаемото активизиране на банките в кредитирането и надлежно по-големите отпуснати размери. Инфлацията и покачващите се лихви е допустимо по-бързо да се пренесат в лихвите по депозитите, в сравнение с в тези по заемите, които постоянно са вързани към към момента негативния Euribor, и това да свие маржа.
Друг значителен измерител за успеваемост е съотношението cost-to-income, което се базира на чистите доходи от лихви, такси и дивиденти, като ги съпоставя с административните разноски. Показателят е скъп знак за качеството на ръководство и процесите в банките, като при равни други условия институциите с по-ниски равнища биха могли да чакат по-слаб трус при рецесия.
С по-ниско тегло в класацията са по-класическите индикатори за доходност като възвращаемостта на активите и на личния капитал, както и съотношението на облагата преди обезценки към активите. Едната причина е, че те са няколко, което сумарно усилва въздействието им върху крайния резултат. А въпреки това, сме взели поради и това, че до дъното на доклада те постоянно са изкривени от доста еднократни резултати.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Коментари и разбори 3 Енергетика 1 Коментари и разбори 2 Икономика 3 Енергетика 1 Политика 2 Войната в Украйна 3 Коментари и разбори Реклама
Тази година победител в категорията е Банка ДСК. Традиционно мощните й позиции в ритейла и изключително в потребителското кредитиране, където лихвените маржове са по-високи, й оказват помощ да регистрира рекордна облага в историята си - от 393 млн. лева Така тя измества от върха Пощенска банка, която дружно с Ти Би Ай банк се редува в челото на подреждането по успеваемост и доходност през последните години. Миналогодишният водач в подреждането - Пощенска банка, е непроменяемо в групата на институциите с максимален вкус за риск и със относително експанзионистична кредитна политика във всички сегменти, което й оказва помощ да работи при релативно по-високи маржове спрямо другите огромни банки. Доста по-малката като размери Ти Би Ай банк пък и през тази година е на първа позиция по три от петте индикатора в категорията. Нейният мощен фокус в ритейл банкирането и изключително в заемите за семейства, който другояче й обезпечава големи маржове, я прави и по-уязвима в интервал на рецесия.
Текстът е част от специфичното издание " К10 - Най-добрите банки в България ". Изданието може да бъде закупено отсам. Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Мария Иванова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ