Галъп Интернешънъл: Над 40% от българите съветват младите да учат в чужбина
Над 41 на 100 от българите пращат младежите да следват в чужбина. Според 63% от хората у нас образованието в учебните заведения върви към по-лошо.
Това демонстрират данните от постоянните проучвания Политически и стопански показател на „ Галъп интернешънъл “ през септември. Ежемесечното, без значение във финансирането си, национално представително изследване, което повече от четвърт век изследва мненията всеки месец по метода „ лице в лице “, прецизират социолозите.
На въпрос „ Според Вас, като цяло, накъде върви образованието в учебните заведения в България в последните години, към по-добро или по-лошо? “ 16% от интервюираните дават позитивен отговор. За сметка на това, отрицателният дял отговори е 63%. 21% не могат да преценяват. През 2012 година, в подобен сондаж на „ Галъп интернешънъл “, 23% дадоха отговор положително на този въпрос, а 48% отрицателно. Останалите се колебаеха.
За 6 години процентът дали отговор „ към по-лошо “ е повишен с 15 пункта, а „ към по-добро “ е понижен със 7. Макар да е рано за систематизирания, съпоставката демонстрира задълбочаване на отрицателното отношение на българите към системата на образованието. По-оптимистично настроени – и през 2012 година, и в този момент - са младите и хората с по-висок учебен статус, само че даже и там оптимизмът не доминира. Сред най-възрастните песимистичните оценки и упования са норма.
На въпрос „ Ако зависи от Вас да препоръчате на кандидат-студенти къде да следват висше обучение, какво бихте предложили? “, през 2018 година 41% дават отговор „ да следват в чужбина “. 38% дават отговор „ да следват в България “. Данните наподобяват сходни и по-неблагоприятни за българското висше обучение по отношение на тези от 2012 година
По-младите и по-образовани изричат желания към образованието в чужбина, за разлика от по-възрастните, които считат, че България е мястото, където кандидат-студентите би трябвало да продължат висшето си обучение.
Дългогодишният проучвателен опит на „ Галъп интернешънъл “ по тематиката сочи, че отрицателното отношение се дължи не на работата на учители и преподаватели, колкото на цялостното чувство за несъответстваща работа на политиците. Разбира се, намира се и песимизъм по инерция, само че във всеки случай данните съдържат задоволително тревожни заключения.
За наложително въвеждане на коланите в транспортните средства, данните са красноречиви: болшинство от 75% от българите одобряват, че коланите фактически оказват помощ за сигурността. Мнозинство от 66% поддържа коланите да станат дейно наложителни в междуградските рейсове. Очевидно е, че публичното мнение е узряло за концепцията, която на няколко пъти беше на процедура отсрочена поради липса на политически дейности.
Настоящата вълна на проучване е извършена сред 5 и 11 септември измежду 769 души. Абсолютното оптимално отклоняване е ± 3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Това демонстрират данните от постоянните проучвания Политически и стопански показател на „ Галъп интернешънъл “ през септември. Ежемесечното, без значение във финансирането си, национално представително изследване, което повече от четвърт век изследва мненията всеки месец по метода „ лице в лице “, прецизират социолозите.
На въпрос „ Според Вас, като цяло, накъде върви образованието в учебните заведения в България в последните години, към по-добро или по-лошо? “ 16% от интервюираните дават позитивен отговор. За сметка на това, отрицателният дял отговори е 63%. 21% не могат да преценяват. През 2012 година, в подобен сондаж на „ Галъп интернешънъл “, 23% дадоха отговор положително на този въпрос, а 48% отрицателно. Останалите се колебаеха.
За 6 години процентът дали отговор „ към по-лошо “ е повишен с 15 пункта, а „ към по-добро “ е понижен със 7. Макар да е рано за систематизирания, съпоставката демонстрира задълбочаване на отрицателното отношение на българите към системата на образованието. По-оптимистично настроени – и през 2012 година, и в този момент - са младите и хората с по-висок учебен статус, само че даже и там оптимизмът не доминира. Сред най-възрастните песимистичните оценки и упования са норма.
На въпрос „ Ако зависи от Вас да препоръчате на кандидат-студенти къде да следват висше обучение, какво бихте предложили? “, през 2018 година 41% дават отговор „ да следват в чужбина “. 38% дават отговор „ да следват в България “. Данните наподобяват сходни и по-неблагоприятни за българското висше обучение по отношение на тези от 2012 година
По-младите и по-образовани изричат желания към образованието в чужбина, за разлика от по-възрастните, които считат, че България е мястото, където кандидат-студентите би трябвало да продължат висшето си обучение.
Дългогодишният проучвателен опит на „ Галъп интернешънъл “ по тематиката сочи, че отрицателното отношение се дължи не на работата на учители и преподаватели, колкото на цялостното чувство за несъответстваща работа на политиците. Разбира се, намира се и песимизъм по инерция, само че във всеки случай данните съдържат задоволително тревожни заключения.
За наложително въвеждане на коланите в транспортните средства, данните са красноречиви: болшинство от 75% от българите одобряват, че коланите фактически оказват помощ за сигурността. Мнозинство от 66% поддържа коланите да станат дейно наложителни в междуградските рейсове. Очевидно е, че публичното мнение е узряло за концепцията, която на няколко пъти беше на процедура отсрочена поради липса на политически дейности.
Настоящата вълна на проучване е извършена сред 5 и 11 септември измежду 769 души. Абсолютното оптимално отклоняване е ± 3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ