Секс, власт и роднини
Над 40 станаха дамите, които упрекват Харви Уайнстийн в полов тормоз. Така през 2017 година той съумя да създаде най-големия секс скандал в историята на Холивуд и филмовата промишленост изобщо. И да заплати съответната цена – да бъде изпъден от личната си компания, изоставен от брачната половинка си, отритнат от професионалната си среда, изправен пред правосъдието… С две думи, могъщият до през вчерашния ден холивудски продуцент, с който всеки искаше да работи, през днешния ден към този момент не съществува.
На пръв взор всичко си идва по местата – има корист с въздействие, има и отмъщение за злоупотребата. Въпросът обаче е в тридесетгодишното безмълвие на жертвите – от този момент са първите похищения на Уайнстийн. Защо New York Times чака кариерата му да стартира така и така да запада, с цел да го трансформира в обект на журналистическо си следствие. Защо едвам в този момент се намира кино заведа, която да го упрекна за полов тормоз с 20-годишна отминалост.
Работата е там, че и по най-високите етажи на най-развитата цивилизация дамата продължава да е обект на стремежи, които нямат връзка с професионалната й роля, само че пък триумфът й в нея зависи от склонността й да удовлетворява такива стремежи. Независимо от всички отбрани на човешките права, действа черен пазар, на който се разменя власт против приятност и за мащабите му може да се съди по мащаба на абсурда „ Уайнстийн ”. А по предхождащото го безмълвие може да се съди, че това става със единодушието на двете страни, с чувството за взаимна изгода. Има съображение дамите да бъдат приети за жертви, единствено доколкото договорката включва и достолепието им.
Този пазар от време на време може и да създава кавги, само че самичък по себе си той всеобщо не се претърпява като абсурден. Това се разбра, откакто президент на Съединени американски щати стана Доналд Тръмп макар вулгарното си отношение към представителките на другия пол, което си е разрешавал единствено тъй като е богат.
Получаването на обществени облаги против полови наслаждения е една от най-устойчивите форми на корупция и в общества, където другояче равнищата й са ниски. Можем да си представяме какво се случва у нас, откакто и корупцията, и мачизмът стигат до върха на скалата.
Скандалът, наименуван кумгейт , също не спря да звучи, до момента в който не подпали чергата и на законодателя. Той се оказа отговорен, че роднинските назначения не могат да бъдат глобени, тъй като липсва нормативно съображение. Например, да бъдат разказани и надлежно неразрешени в Закона за спор на ползи. Но е задоволително да се запиташ кои тъкмо родственици не могат да бъдат назначавани, с цел да се загубиш в дебрите на правния абсурдизъм. Само най-близките ли или и братовчедите – първи, втори, до кое коляно? А по какъв начин да бъдат подредени в членове и алинеи съучениците, земляците, кумците…
Винаги, когато попаднем по дирята на злоупотреби, ще се откри кой да извика – „ Трябват законови промени ”, с цел да избие топката отвън игрището. Предварително е ясно, че никакъв закон не може да компенсира неналичието на възпитание . На претекст да не извършиш нещо, не тъй като е неразрешено, а тъй като не можеш да си го позволиш. Санкцията да е вътре в теб. Тоест, въпросът не е в нормите, а в полезностите. Без тях в действителност до всеки родственик би трябвало да застане един полицай, а до тях още един, който да ги следи да не влязат в корупционни връзки. И по този начин до края на света, или най-малко до момента в който станем съвременна страна.
Коментарът на доцент Г. Лозанов е от авторското му предаване " необикновените обвинени " по телевизия Bulgaria ON AIR.
На пръв взор всичко си идва по местата – има корист с въздействие, има и отмъщение за злоупотребата. Въпросът обаче е в тридесетгодишното безмълвие на жертвите – от този момент са първите похищения на Уайнстийн. Защо New York Times чака кариерата му да стартира така и така да запада, с цел да го трансформира в обект на журналистическо си следствие. Защо едвам в този момент се намира кино заведа, която да го упрекна за полов тормоз с 20-годишна отминалост.
Работата е там, че и по най-високите етажи на най-развитата цивилизация дамата продължава да е обект на стремежи, които нямат връзка с професионалната й роля, само че пък триумфът й в нея зависи от склонността й да удовлетворява такива стремежи. Независимо от всички отбрани на човешките права, действа черен пазар, на който се разменя власт против приятност и за мащабите му може да се съди по мащаба на абсурда „ Уайнстийн ”. А по предхождащото го безмълвие може да се съди, че това става със единодушието на двете страни, с чувството за взаимна изгода. Има съображение дамите да бъдат приети за жертви, единствено доколкото договорката включва и достолепието им.
Този пазар от време на време може и да създава кавги, само че самичък по себе си той всеобщо не се претърпява като абсурден. Това се разбра, откакто президент на Съединени американски щати стана Доналд Тръмп макар вулгарното си отношение към представителките на другия пол, което си е разрешавал единствено тъй като е богат.
Получаването на обществени облаги против полови наслаждения е една от най-устойчивите форми на корупция и в общества, където другояче равнищата й са ниски. Можем да си представяме какво се случва у нас, откакто и корупцията, и мачизмът стигат до върха на скалата.
Скандалът, наименуван кумгейт , също не спря да звучи, до момента в който не подпали чергата и на законодателя. Той се оказа отговорен, че роднинските назначения не могат да бъдат глобени, тъй като липсва нормативно съображение. Например, да бъдат разказани и надлежно неразрешени в Закона за спор на ползи. Но е задоволително да се запиташ кои тъкмо родственици не могат да бъдат назначавани, с цел да се загубиш в дебрите на правния абсурдизъм. Само най-близките ли или и братовчедите – първи, втори, до кое коляно? А по какъв начин да бъдат подредени в членове и алинеи съучениците, земляците, кумците…
Винаги, когато попаднем по дирята на злоупотреби, ще се откри кой да извика – „ Трябват законови промени ”, с цел да избие топката отвън игрището. Предварително е ясно, че никакъв закон не може да компенсира неналичието на възпитание . На претекст да не извършиш нещо, не тъй като е неразрешено, а тъй като не можеш да си го позволиш. Санкцията да е вътре в теб. Тоест, въпросът не е в нормите, а в полезностите. Без тях в действителност до всеки родственик би трябвало да застане един полицай, а до тях още един, който да ги следи да не влязат в корупционни връзки. И по този начин до края на света, или най-малко до момента в който станем съвременна страна.
Коментарът на доцент Г. Лозанов е от авторското му предаване " необикновените обвинени " по телевизия Bulgaria ON AIR.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ