След 9 отнети деца, жена стана майка на 10-то
Начинаещ обществен служащ дава късмет на 31-годишна жена да резервира десетото си дете.
“Мразех се. Бях изцяло объркана. Физически и прочувствено не можех повече да се грижа за девет деца.” Това споделя англичанката Емили, когато през 2017 година чува правосъдното решение, че ще би трябвало да се раздели с децата си в полза на тяхната сигурност.
Три от по-малките деца са осиновени, а останалите са настанени в приемни фамилии. Причината е, че обществените служби са открили редовно занемаряване от страна на родителите им.
“Нямах никаква страст, никакво възприятие. Беше като да се разхождаш в несвяст от самото начало. Започнах да излизам, да пия доста. Това беше метод да препречвам случилото се”, споделя дамата пред BBC, цитира trafficnews.bg. Тя не желае нейната идентичност да бъде разкривана освен поради деветте деца, които е изгубила, само че и поради десетото, което с доста старания съумява да задържи при себе си. Затова медията взема решение да я назовава Емили и да даде подправени имена и на околните ѝ в своя репортаж за невероятния житейски късмет, който получават от един новак обществен служащ.
Джеймс Шуткевър е стажант в благотворителната организация “Фронтлайн”, която дава опция на прохождащи в специалността да се занимават с действителни случаи под надзора на старши обществени служащи. През предишния юни той за първи път чува за историята на Емили и предлага да опита да се заеме с нейния случай. 31-годишната жена преди малко е родила десетото си бебе от нов сътрудник и по всички правила то би трябвало да ѝ бъде отнето, изключително откакто при раздялата с предходните е заявявала, че не може да се оправи с развъждането им. От досието ѝ в обществената работа обаче Джеймс научава, че тя е била жертва на тежко домашно принуждение от страна на предходния си сътрудник, който е татко на първите ѝ девет деца. След като връзката им се разпада, е оставена сама да се грижи за тях.
“Разбираме, че да имаш девет деца не е лесна работа, за всеки родител би било предизвикателство. Но паниката ни беше, че Емили не приема препоръчаната от нас подкрепа”, споделя общественият служащ Бренда Грейг. В отчетите на службата написа, че децата не са хранени добре, облеклата им са били мръсни, пропущали са учебно заведение, постоянно са оставяни без контрол и постоянно са виждани да се бият между тях.
Джеймс предлага да се опита да завоюва доверието на Емили и на новия ѝ сътрудник Алекс, преди да се вземе дефинитивно решение какво да се прави с бебето им Хари.
“Смятам, че главният проблем на родителите, когато обществените стартират да се занимават с тях, е, че ни възприемат като нещо отрицателно. Мислят, че отиваме в дома им, с цел да ги хванем в някакво нарушаване и да им вземем децата. Исках да трансформира това и да им покажа, че съм там, с цел да предотвратя тъкмо това”, изяснява Шуткевър.
След разискване получава късмет да посети Емили и 4-седмичното ѝ бебе. Първите му усещания са, че тя е витална жена със мощна воля, подготвена да се грижи за това дете. Те стартират да беседват какво се е трансформирало за нея след раздялата с първото ѝ семейство. “През 2017 година бях в дълбока меланхолия. Тогава не бих работила с теб, не бих те пуснала даже в къщата си. Мразех мъжа си, живота си, не децата, а себе си, тъй като осъзнавах, че не мога да се грижа за тях”, споделя му Емили.
Джеймс е заинтересован от откровения метод, по който тя приказва за сегашния си живот. Споделя, че е щастлива, усеща се умерено на мястото, на което е. В положителни връзки е с новия си сътрудник. “Отдавна не сме се карали. Имаме някои различия, тъй като от време на време той ме нервира с някои действия, само че нещата са много различни”, изяснява Емили и акцентира, че желае да бъде майка на Хари и нищо да не пречи на това. Признава, че разногласията им са главно след приложимост на алкохол. Договарят се това да не участва повече в техния живот. При една от неочакваните инспекции Джеймс обаче вижда бутилка в кухнята, откакто много време лишава на Емили и Алекс да му отворят.
Първоначално мъжът отхвърля да е пил, само че редица признаци издават, че е по този начин. Емили се пробва да го оправдае, че не го прави постоянно за разлика от някогашния ѝ мъж, който непрестанно бил пийнал и я е биел. Социалният служащ обаче записва в досието им този случай и изяснява, че това доста е нарушило доверието посред им. След два месеца следва още един по-голям гаф. Двамата се сбиват пред по-старши сътрудници на Джеймс. На него му лишава много време, с цел да разбере какво е провокирало спречкването им и да измисли метод по какъв начин да продължат. Оказва се, че Емили е ядосана, че Алекс е без работа и е напуснал къщата им, без да каже къде отива. " Имам да изгубвам прекалено много, апелирам те, не разбърквай нещата ", извиква тя, когато Джеймс се пробва да я провокира на диалог дали още веднъж не е в клопка на незачитащ възприятията ѝ сътрудник.
Отнема му известно време да я убеди да стартира курс за жертви на домашно принуждение, който да ѝ помогне да разпознава признаците на наложително и контролиращо държание. Алекс също се съгласява да посещава групи за причинители на домашно принуждение, само че стартира да пропуща сесиите. Когато схваща, Емили е толкоз разочарована, че го изхвърля от у дома. Първоначално той отива да живее при родителите си, само че бързо осъзнава, че желае да се върне при нея и дребното им бебе. Още повече, че има щерка от предходна връзка, с която може да се вижда единствено през почивните дни.
Налага се още веднъж серия от срещи със обществените служащи, които в прав текст изясняват на родителите, че тяхната задача е да се уверят, че Хари е в сигурност, а не да взема решение персоналните им проблеми и в случай че те не се активизират да потвърдят, че могат да се оправят с тях, бебето ще бъде отнето. Джеймс за следващ път се заема да гради тактика по какъв начин да избави тяхното семейство. Алекс е уверен да се върне в курса за насилници и да посещава различен за проблеми с алкохола. След като ги приключва, Емили приема още веднъж да са дружно, което е доста значимо, защото следва 6-месечен обзор на постигнатото, от който зависи дали синът им ще остане при тях. Изненадващо за мнозина всички участващи в него специалисти дават позитивни оценки. Заради коронавирусната зараза Джеймс стопира да ги посещава. Поддържат контакт по скайп. От диалозите му се коства, че нещата в действителност са добре, само че го схваща сигурно, когато още веднъж ги вижда в парка. Двамата са седнали и си приказват, до момента в който Хари се пробва да прави първите си стъпки към тях.
3000 българчета се разделят със фамилиите си всяка година
Годишно към 3000 деца у нас напущат фамилната среда, демонстрират данни на Агенцията за обществено подкрепяне. През 2018 година да вземем за пример над 2000 е трябвало да бъдат настанявани при родственици, близки, приемно семейство или профилирана институция, с цел да бъде предпазен животът и здравето им, написа 24 часа. 1058 пък са изоставени от своите родители. През предходната година общият брой на малчуганите, изгубили късмет да порастват в биологичното си семейство, е почти същият.
От организацията твърдят, че обществените чиновници не вземат с лека ръка решения за лишаване на дете. За да започва процедура, би трябвало да бъде получен сигнал, че то се намира в риск или има проблем с него. Те могат да се самосезират и по медийни известия, само че всички условия още веднъж се ревизират от обществен служащ.
Той събира информация от всички вероятни източници – родители, родственици, учители, персонален доктор, полиция, прокуратура, община, с цел да направи преценка дали детето е в сигурност. Извеждането му от фамилията е последна мярка, първо се търсят благоприятни условия за поддръжка на биологичните родители. Ако заключението е, че те не могат да се оправят, се пробва да бъде настанено при родственици или близки хора, които биха се грижили за него. Чак по-късно се пристъпва към настаняване в приемно семейство.
“Мразех се. Бях изцяло объркана. Физически и прочувствено не можех повече да се грижа за девет деца.” Това споделя англичанката Емили, когато през 2017 година чува правосъдното решение, че ще би трябвало да се раздели с децата си в полза на тяхната сигурност.
Три от по-малките деца са осиновени, а останалите са настанени в приемни фамилии. Причината е, че обществените служби са открили редовно занемаряване от страна на родителите им.
“Нямах никаква страст, никакво възприятие. Беше като да се разхождаш в несвяст от самото начало. Започнах да излизам, да пия доста. Това беше метод да препречвам случилото се”, споделя дамата пред BBC, цитира trafficnews.bg. Тя не желае нейната идентичност да бъде разкривана освен поради деветте деца, които е изгубила, само че и поради десетото, което с доста старания съумява да задържи при себе си. Затова медията взема решение да я назовава Емили и да даде подправени имена и на околните ѝ в своя репортаж за невероятния житейски късмет, който получават от един новак обществен служащ.
Джеймс Шуткевър е стажант в благотворителната организация “Фронтлайн”, която дава опция на прохождащи в специалността да се занимават с действителни случаи под надзора на старши обществени служащи. През предишния юни той за първи път чува за историята на Емили и предлага да опита да се заеме с нейния случай. 31-годишната жена преди малко е родила десетото си бебе от нов сътрудник и по всички правила то би трябвало да ѝ бъде отнето, изключително откакто при раздялата с предходните е заявявала, че не може да се оправи с развъждането им. От досието ѝ в обществената работа обаче Джеймс научава, че тя е била жертва на тежко домашно принуждение от страна на предходния си сътрудник, който е татко на първите ѝ девет деца. След като връзката им се разпада, е оставена сама да се грижи за тях.
“Разбираме, че да имаш девет деца не е лесна работа, за всеки родител би било предизвикателство. Но паниката ни беше, че Емили не приема препоръчаната от нас подкрепа”, споделя общественият служащ Бренда Грейг. В отчетите на службата написа, че децата не са хранени добре, облеклата им са били мръсни, пропущали са учебно заведение, постоянно са оставяни без контрол и постоянно са виждани да се бият между тях.
Джеймс предлага да се опита да завоюва доверието на Емили и на новия ѝ сътрудник Алекс, преди да се вземе дефинитивно решение какво да се прави с бебето им Хари.
“Смятам, че главният проблем на родителите, когато обществените стартират да се занимават с тях, е, че ни възприемат като нещо отрицателно. Мислят, че отиваме в дома им, с цел да ги хванем в някакво нарушаване и да им вземем децата. Исках да трансформира това и да им покажа, че съм там, с цел да предотвратя тъкмо това”, изяснява Шуткевър.
След разискване получава късмет да посети Емили и 4-седмичното ѝ бебе. Първите му усещания са, че тя е витална жена със мощна воля, подготвена да се грижи за това дете. Те стартират да беседват какво се е трансформирало за нея след раздялата с първото ѝ семейство. “През 2017 година бях в дълбока меланхолия. Тогава не бих работила с теб, не бих те пуснала даже в къщата си. Мразех мъжа си, живота си, не децата, а себе си, тъй като осъзнавах, че не мога да се грижа за тях”, споделя му Емили.
Джеймс е заинтересован от откровения метод, по който тя приказва за сегашния си живот. Споделя, че е щастлива, усеща се умерено на мястото, на което е. В положителни връзки е с новия си сътрудник. “Отдавна не сме се карали. Имаме някои различия, тъй като от време на време той ме нервира с някои действия, само че нещата са много различни”, изяснява Емили и акцентира, че желае да бъде майка на Хари и нищо да не пречи на това. Признава, че разногласията им са главно след приложимост на алкохол. Договарят се това да не участва повече в техния живот. При една от неочакваните инспекции Джеймс обаче вижда бутилка в кухнята, откакто много време лишава на Емили и Алекс да му отворят.
Първоначално мъжът отхвърля да е пил, само че редица признаци издават, че е по този начин. Емили се пробва да го оправдае, че не го прави постоянно за разлика от някогашния ѝ мъж, който непрестанно бил пийнал и я е биел. Социалният служащ обаче записва в досието им този случай и изяснява, че това доста е нарушило доверието посред им. След два месеца следва още един по-голям гаф. Двамата се сбиват пред по-старши сътрудници на Джеймс. На него му лишава много време, с цел да разбере какво е провокирало спречкването им и да измисли метод по какъв начин да продължат. Оказва се, че Емили е ядосана, че Алекс е без работа и е напуснал къщата им, без да каже къде отива. " Имам да изгубвам прекалено много, апелирам те, не разбърквай нещата ", извиква тя, когато Джеймс се пробва да я провокира на диалог дали още веднъж не е в клопка на незачитащ възприятията ѝ сътрудник.
Отнема му известно време да я убеди да стартира курс за жертви на домашно принуждение, който да ѝ помогне да разпознава признаците на наложително и контролиращо държание. Алекс също се съгласява да посещава групи за причинители на домашно принуждение, само че стартира да пропуща сесиите. Когато схваща, Емили е толкоз разочарована, че го изхвърля от у дома. Първоначално той отива да живее при родителите си, само че бързо осъзнава, че желае да се върне при нея и дребното им бебе. Още повече, че има щерка от предходна връзка, с която може да се вижда единствено през почивните дни.
Налага се още веднъж серия от срещи със обществените служащи, които в прав текст изясняват на родителите, че тяхната задача е да се уверят, че Хари е в сигурност, а не да взема решение персоналните им проблеми и в случай че те не се активизират да потвърдят, че могат да се оправят с тях, бебето ще бъде отнето. Джеймс за следващ път се заема да гради тактика по какъв начин да избави тяхното семейство. Алекс е уверен да се върне в курса за насилници и да посещава различен за проблеми с алкохола. След като ги приключва, Емили приема още веднъж да са дружно, което е доста значимо, защото следва 6-месечен обзор на постигнатото, от който зависи дали синът им ще остане при тях. Изненадващо за мнозина всички участващи в него специалисти дават позитивни оценки. Заради коронавирусната зараза Джеймс стопира да ги посещава. Поддържат контакт по скайп. От диалозите му се коства, че нещата в действителност са добре, само че го схваща сигурно, когато още веднъж ги вижда в парка. Двамата са седнали и си приказват, до момента в който Хари се пробва да прави първите си стъпки към тях.
3000 българчета се разделят със фамилиите си всяка година
Годишно към 3000 деца у нас напущат фамилната среда, демонстрират данни на Агенцията за обществено подкрепяне. През 2018 година да вземем за пример над 2000 е трябвало да бъдат настанявани при родственици, близки, приемно семейство или профилирана институция, с цел да бъде предпазен животът и здравето им, написа 24 часа. 1058 пък са изоставени от своите родители. През предходната година общият брой на малчуганите, изгубили късмет да порастват в биологичното си семейство, е почти същият.
От организацията твърдят, че обществените чиновници не вземат с лека ръка решения за лишаване на дете. За да започва процедура, би трябвало да бъде получен сигнал, че то се намира в риск или има проблем с него. Те могат да се самосезират и по медийни известия, само че всички условия още веднъж се ревизират от обществен служащ.
Той събира информация от всички вероятни източници – родители, родственици, учители, персонален доктор, полиция, прокуратура, община, с цел да направи преценка дали детето е в сигурност. Извеждането му от фамилията е последна мярка, първо се търсят благоприятни условия за поддръжка на биологичните родители. Ако заключението е, че те не могат да се оправят, се пробва да бъде настанено при родственици или близки хора, които биха се грижили за него. Чак по-късно се пристъпва към настаняване в приемно семейство.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ