Япония и ядрената енергия - няколко неща, които е добре да знаем
Началото на японската нуклеарна стратегия стартира през 1954 година с начална инвестиция от 240 млн. японски йени. През идната година е признат главният закон, който задава бъдещия дискурс на японската атомна енергетика. Прототипният дизайн с кипяща вода JPDR е първият реактор, създал електричество в Япония. Това се случва през 1963 година, като реакторът работи до 1976 година
Така стартира специфичният разбор за на икономиста Борислав Боев , който търси отговорите на някой от най-съществените въпроси по отношение на бъдещето на японската енергетика.
Първата атомна електроцентрала в Япония е пусната в употреба през юли 1966 година и употребява 160 мегаватов реактор с газово изстудяване, създаден във Англия. През 70-те години на ХХ век Япония стартира всеобщото строителство на нуклеарни централи, като построяването им е осъществено в тясно съдействие с индустриални колоси като General Electric и Westinghouse. Строителството на нови нуклеарни мощности продължава със постоянни темпове през 80-те и 90-те години на века.
През 2010 година структурата на енергийния микс в Япония е следната:
- Газ: 28%;
- Въглища: 27%
- Атомна сила: 25%;
- Петрол: 9%;
- Водноелектрическа централа: 7%;
- Биомаса и ВЕИ: 4%.
В този миг енергийният микс на страната е ясно изразено присъединяване на главните базови централи – въглища и нуклеарни централи. Важно е да се означи, че мощностите на природен газ и въглища имат по-голяма маневреност и могат да работят и в подвърхов режим. Така трите енергоизточника образуват 80% от структурата на японската енергийна система през 2010 година Географското разположение на Япония и неналичието на огромни лични находища на главните енергийни първични материали предопределят зависимостта на страната от импорт на енергийни запаси ресурси.
Аварията на АЕЦ „ Фукушима I “ от 11 март 2011 година нанесе сериозен удар освен върху японската нуклеарна промишленост. В резултат на тази повреда секторът на нуклеарната енергетика в международен мащаб бе изправен пред огромни тествания. Получи се сериозен политически и публичен отзив, чиято еманация бе апела за отричане от нуклеарната сила.
Атомните централи са от основно значение за интегритета на японската енергийна система. Базовият темперамент на нуклеарните мощности играе основополагаща роля за гарантирането енергийната сигурност на страната. От своя страна енергийната сигурност е значима причина за основаването на устойчива стопанска система.
Когато една страна затвори 25% от енергопроизводството си, това няма по какъв начин да не се отрази върху нейната стопанска система. Енергетиката по принцип е инертна система, която не се трансформира от през днешния ден за на следващия ден и всеки един подобен авантюризъм изключително когато е обвързван с дълбоки структурни промени, има съществени стопански последствия.
В отговор на повредата на АЕЦ „ Фукушима I “ японското държавно управление поетапно спря всички нуклеарни мощности. Това деяние имаше директен стопански резултат върху Япония, изразен в увеличението на вноса на енергийни запаси, и най-много природен газ, нефт и въглища. По данни на JAIF цената на вносните първични материали през 2013 година е стигнала 40 милиарда $ годишно. В края на 2012 година цената на силата се е нараснала с 56%, а по данни на Министерството на търговията и промишлеността японските енергийни компании са направили спомагателни разноски в размер на 93 милиарда $ за импорт на фосилни горива след повредата на АЕЦ „ Фукушима I “.
Затварянето на всички нуклеарни централи даде отражение върху националната стопанска система и конкурентоспособността на японските компании. Неслучайно японските индустриални организации тогава сигнализираха за обилни по мярка финансови загуби, които утежниха капиталовия климат в страната. Японската промишленост на практика бе лишена от достъп до сила от сигурен, благонадежден и базов енергиен източник. За сметка на това зависимостта от импорт на енергийни запаси като природен газ и нефт набъбна, което напълно естествено усили разноските на бизнеса. Няма по какъв начин да е друго, откакто японската промишленост е плащала 24% по-скъп ток през 2014 година непосредствено 2010 година
Когато приказваме за стопански резултати, не трябва да пропущаме тяхното проявяване върху другия значим фактор в състава на националната стопанска система – семействата. Потребителите по принцип поемат най-голямата тежест от неверните решения в енергийната политика на дадена страна. Цената на електрическата енергия в Япония през 2014 година е била 38% по-скъпа спрямо 2010 година По-високите цени на електричеството дават отрицателно отражение върху потреблението и предприемаческите начинания, тъй като хората би трябвало да отделят все по-голям дял от приходите си за покриване на настоящите сметки.
Ядрената сила е главният нискоемисионен енергиен източник в Япония. Затварянето на нуклеарните централи докара до растеж в излъчванията въглероден диоксид, тъй като отворилата се бездна в енергийния микс на страната бе запълнена най-много от фосилни източници, с доста по-интензивен емисионен профил. Така единствено за една година след повредата излъчванията въглероден диоксид от енергопроизводството набъбнаха с 39%.
Не би трябвало да пропущаме обстоятелството, че с изключение на на практика нулеви излъчвания на въглероден диоксид, нуклеарните централи не отделят и други, надалеч по-опасни газове като серни оксиди, азотни диоксиди и така нататък Ограничаването на тези излъчвания в енергетиката не би било допустимо без потреблението на нуклеарната сила като чист и нискоемисионен енергиен източник.
Едно от провокациите пред нуклеарните централи в Япония е, че те се намират във деен сеизмичен район. Затова е нужно системите за сигурност да бъдат изрядни и непрекъснато осъвременени. В началото на септември 2018 година японският остров Хокаидо бе ударен от земетресение с магнитуд 6,7 по Рихтер. Ядрената централа в град Томари е единствената на острова. В резултат на земетресението нейното главно електрозахранване бе прекратено, само че системите за сигурност в централата сработиха сполучливо и охлаждането на реакторите бе обезпечено от аварийните дизелови генератори. След 10 часово спиране, главното електрозахранване бе възобновено, като не бяха регистрирани никакви отклонения от работата на централата. За съпоставяне, същото земетресение провокира цялостното прекъсване на въглищните централи на острова.
През месец юни тази година северозападната част на Япония бе разтърсена от земетресение с магнитуд 6,8 по Рихтер. По данни на японския нуклеарен регулатор не е имало проблеми с работещите нуклеарни централи в този район на страната. Съобразно това, при вярна употреба и съблюдаване на всички условия за сигурност, японските нуклеарни централи са в положение да обезпечат енергийната сигурност на страната.
Разбира се, не би трябвало да изпадаме в другата прекаленост, потвърждавайки че няма място за усъвършенствания. Тук би трябвало да се подчертае извънредно значимата роля на регулаторите, които не би трябвало да позволяват никакви взаимни отстъпки с безвредната употреба на нуклеарните мощности. Уроците от АЕЦ „ Фукушима I “ би трябвало да бъдат научени, тъй че сходни човешки неточности да не се повтарят.
Не лиши дълго време на управляващите в Токио да осъзнаят, че без нуклеарната енергетика страната ще загуби забележителен стопански капацитет. Освен всичко друго, Япония е значим фактор в нуклеарната промишленост, защото от дълго време е специализирала в производството и експорта на нуклеарни технологии. Въпреки това завръщането на нуклеарната енергетика не е лека задача, тъй като е обвързвано на първо място с политическо решение. А както знаем, това решение се въздейства от голям брой фактори като международни трендове, публично мнение и така нататък
Все отново японското държавно управление регистрира действителностите в енергетиката и включва нуклеарната сила в дълготрайните си енергийни тактики. Така през 2015 година държавното управление утвърди Планът за произвеждане на електрическа енергия до 2030 година, който дефинира дял на нуклеарната сила от порядъка на 20-22%. Друг стратегически документ, Петият енергиен проект, бе признат през юли 2018 година, който удостоверява ролята на нуклеарната сила в бъдещия енергиен микс на страната.
Важно е въпреки всичко да отбележим, че рестартирането на нуклеарните мощности е обвързвано с дълъг административен развой по оценка на сигурността и надеждността на съществуващите нуклеарни реактори. След повредата на АЕЦ „ Фукушима I “ критериите и лицензионните процедури бяха фрапантно повишени от регулаторите в Япония.
През юли 2013 година Националният нуклеарен регулатор в Япония одобри ново Ръководство по сигурността, което регистрира резултатите от извършените стрес проби в страната директно след събитията във Фукушима. През 2018 година Япония рестартира пет нуклеарни реактора. Поетапното рестартиране на нуклеарни мощности се чака да понижи зависимостта от импорт на полутечен природен газ с 6%. Към актуалният миг единствено 9 от 38-те нуклеарни реактора в Япония са върнати назад в енергийния микс на страната. Възстановяването на индустриалния потенциал директно зависи от обезпечаването на енергийната сигурност на страната.
Ако Япония желае да си обезпечи надеждно и чисто енергопроизводство, което да способства за резистентен стопански напредък, то Токио ще би трябвало да разчита на нуклеарната сила в микса. Нещо повече, сега Азия се утвърждава като идващия дом на енергийната гражданска война. Бързо разрастващите се страни като Китай и Индия имат потребност от застраховане на енергийно интензивните си стопански системи, а нуклеарната енергетика им дава доста добра опция за постигането на тези цели. В този ред на мисли Япония може да търси опция за присъединяване в нуклеарни планове в тези страни, като по този метод възвърне позициите си на значим фактор в районната и международна енергийна карта.
Така стартира специфичният разбор за на икономиста Борислав Боев , който търси отговорите на някой от най-съществените въпроси по отношение на бъдещето на японската енергетика.
Първата атомна електроцентрала в Япония е пусната в употреба през юли 1966 година и употребява 160 мегаватов реактор с газово изстудяване, създаден във Англия. През 70-те години на ХХ век Япония стартира всеобщото строителство на нуклеарни централи, като построяването им е осъществено в тясно съдействие с индустриални колоси като General Electric и Westinghouse. Строителството на нови нуклеарни мощности продължава със постоянни темпове през 80-те и 90-те години на века.
През 2010 година структурата на енергийния микс в Япония е следната:
- Газ: 28%;
- Въглища: 27%
- Атомна сила: 25%;
- Петрол: 9%;
- Водноелектрическа централа: 7%;
- Биомаса и ВЕИ: 4%.
В този миг енергийният микс на страната е ясно изразено присъединяване на главните базови централи – въглища и нуклеарни централи. Важно е да се означи, че мощностите на природен газ и въглища имат по-голяма маневреност и могат да работят и в подвърхов режим. Така трите енергоизточника образуват 80% от структурата на японската енергийна система през 2010 година Географското разположение на Япония и неналичието на огромни лични находища на главните енергийни първични материали предопределят зависимостта на страната от импорт на енергийни запаси ресурси.
Аварията на АЕЦ „ Фукушима I “ от 11 март 2011 година нанесе сериозен удар освен върху японската нуклеарна промишленост. В резултат на тази повреда секторът на нуклеарната енергетика в международен мащаб бе изправен пред огромни тествания. Получи се сериозен политически и публичен отзив, чиято еманация бе апела за отричане от нуклеарната сила.
Атомните централи са от основно значение за интегритета на японската енергийна система. Базовият темперамент на нуклеарните мощности играе основополагаща роля за гарантирането енергийната сигурност на страната. От своя страна енергийната сигурност е значима причина за основаването на устойчива стопанска система.
Когато една страна затвори 25% от енергопроизводството си, това няма по какъв начин да не се отрази върху нейната стопанска система. Енергетиката по принцип е инертна система, която не се трансформира от през днешния ден за на следващия ден и всеки един подобен авантюризъм изключително когато е обвързван с дълбоки структурни промени, има съществени стопански последствия.
В отговор на повредата на АЕЦ „ Фукушима I “ японското държавно управление поетапно спря всички нуклеарни мощности. Това деяние имаше директен стопански резултат върху Япония, изразен в увеличението на вноса на енергийни запаси, и най-много природен газ, нефт и въглища. По данни на JAIF цената на вносните първични материали през 2013 година е стигнала 40 милиарда $ годишно. В края на 2012 година цената на силата се е нараснала с 56%, а по данни на Министерството на търговията и промишлеността японските енергийни компании са направили спомагателни разноски в размер на 93 милиарда $ за импорт на фосилни горива след повредата на АЕЦ „ Фукушима I “.
Затварянето на всички нуклеарни централи даде отражение върху националната стопанска система и конкурентоспособността на японските компании. Неслучайно японските индустриални организации тогава сигнализираха за обилни по мярка финансови загуби, които утежниха капиталовия климат в страната. Японската промишленост на практика бе лишена от достъп до сила от сигурен, благонадежден и базов енергиен източник. За сметка на това зависимостта от импорт на енергийни запаси като природен газ и нефт набъбна, което напълно естествено усили разноските на бизнеса. Няма по какъв начин да е друго, откакто японската промишленост е плащала 24% по-скъп ток през 2014 година непосредствено 2010 година
Когато приказваме за стопански резултати, не трябва да пропущаме тяхното проявяване върху другия значим фактор в състава на националната стопанска система – семействата. Потребителите по принцип поемат най-голямата тежест от неверните решения в енергийната политика на дадена страна. Цената на електрическата енергия в Япония през 2014 година е била 38% по-скъпа спрямо 2010 година По-високите цени на електричеството дават отрицателно отражение върху потреблението и предприемаческите начинания, тъй като хората би трябвало да отделят все по-голям дял от приходите си за покриване на настоящите сметки.
Ядрената сила е главният нискоемисионен енергиен източник в Япония. Затварянето на нуклеарните централи докара до растеж в излъчванията въглероден диоксид, тъй като отворилата се бездна в енергийния микс на страната бе запълнена най-много от фосилни източници, с доста по-интензивен емисионен профил. Така единствено за една година след повредата излъчванията въглероден диоксид от енергопроизводството набъбнаха с 39%.
Не би трябвало да пропущаме обстоятелството, че с изключение на на практика нулеви излъчвания на въглероден диоксид, нуклеарните централи не отделят и други, надалеч по-опасни газове като серни оксиди, азотни диоксиди и така нататък Ограничаването на тези излъчвания в енергетиката не би било допустимо без потреблението на нуклеарната сила като чист и нискоемисионен енергиен източник.
Едно от провокациите пред нуклеарните централи в Япония е, че те се намират във деен сеизмичен район. Затова е нужно системите за сигурност да бъдат изрядни и непрекъснато осъвременени. В началото на септември 2018 година японският остров Хокаидо бе ударен от земетресение с магнитуд 6,7 по Рихтер. Ядрената централа в град Томари е единствената на острова. В резултат на земетресението нейното главно електрозахранване бе прекратено, само че системите за сигурност в централата сработиха сполучливо и охлаждането на реакторите бе обезпечено от аварийните дизелови генератори. След 10 часово спиране, главното електрозахранване бе възобновено, като не бяха регистрирани никакви отклонения от работата на централата. За съпоставяне, същото земетресение провокира цялостното прекъсване на въглищните централи на острова.
През месец юни тази година северозападната част на Япония бе разтърсена от земетресение с магнитуд 6,8 по Рихтер. По данни на японския нуклеарен регулатор не е имало проблеми с работещите нуклеарни централи в този район на страната. Съобразно това, при вярна употреба и съблюдаване на всички условия за сигурност, японските нуклеарни централи са в положение да обезпечат енергийната сигурност на страната.
Разбира се, не би трябвало да изпадаме в другата прекаленост, потвърждавайки че няма място за усъвършенствания. Тук би трябвало да се подчертае извънредно значимата роля на регулаторите, които не би трябвало да позволяват никакви взаимни отстъпки с безвредната употреба на нуклеарните мощности. Уроците от АЕЦ „ Фукушима I “ би трябвало да бъдат научени, тъй че сходни човешки неточности да не се повтарят.
Не лиши дълго време на управляващите в Токио да осъзнаят, че без нуклеарната енергетика страната ще загуби забележителен стопански капацитет. Освен всичко друго, Япония е значим фактор в нуклеарната промишленост, защото от дълго време е специализирала в производството и експорта на нуклеарни технологии. Въпреки това завръщането на нуклеарната енергетика не е лека задача, тъй като е обвързвано на първо място с политическо решение. А както знаем, това решение се въздейства от голям брой фактори като международни трендове, публично мнение и така нататък
Все отново японското държавно управление регистрира действителностите в енергетиката и включва нуклеарната сила в дълготрайните си енергийни тактики. Така през 2015 година държавното управление утвърди Планът за произвеждане на електрическа енергия до 2030 година, който дефинира дял на нуклеарната сила от порядъка на 20-22%. Друг стратегически документ, Петият енергиен проект, бе признат през юли 2018 година, който удостоверява ролята на нуклеарната сила в бъдещия енергиен микс на страната.
Важно е въпреки всичко да отбележим, че рестартирането на нуклеарните мощности е обвързвано с дълъг административен развой по оценка на сигурността и надеждността на съществуващите нуклеарни реактори. След повредата на АЕЦ „ Фукушима I “ критериите и лицензионните процедури бяха фрапантно повишени от регулаторите в Япония.
През юли 2013 година Националният нуклеарен регулатор в Япония одобри ново Ръководство по сигурността, което регистрира резултатите от извършените стрес проби в страната директно след събитията във Фукушима. През 2018 година Япония рестартира пет нуклеарни реактора. Поетапното рестартиране на нуклеарни мощности се чака да понижи зависимостта от импорт на полутечен природен газ с 6%. Към актуалният миг единствено 9 от 38-те нуклеарни реактора в Япония са върнати назад в енергийния микс на страната. Възстановяването на индустриалния потенциал директно зависи от обезпечаването на енергийната сигурност на страната.
Ако Япония желае да си обезпечи надеждно и чисто енергопроизводство, което да способства за резистентен стопански напредък, то Токио ще би трябвало да разчита на нуклеарната сила в микса. Нещо повече, сега Азия се утвърждава като идващия дом на енергийната гражданска война. Бързо разрастващите се страни като Китай и Индия имат потребност от застраховане на енергийно интензивните си стопански системи, а нуклеарната енергетика им дава доста добра опция за постигането на тези цели. В този ред на мисли Япония може да търси опция за присъединяване в нуклеарни планове в тези страни, като по този метод възвърне позициите си на значим фактор в районната и международна енергийна карта.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ