Наближаващите празници и краят на годината по традиция са период

Наближаващите празници и краят на годината по традиция са интервал за размисъл, равносметки и проекти за нови инициативи.

В политически и стопански проект, пред богатите страни има един основен въпрос за разсъждение:

Дали техните жители могат да продължат да живеят добре и в ера на по-бавен напредък, написа в разбор Reuters.

Това частично зависи от решенията за систематизиране на ресурсите. Но в случай че богатите страни не престават да се придържат към самостоятелния метод, светът ше продължи линията си на развиване в хоризонта на все по-задълбочаващи се проблеми и спорове.

Ето за какво е толкоз значимо обществата с висок стандарт на живот да възприемат ангажимент за по-целенасочено, грижовно и екологично държание към личното си бъдеще.

Древногръцките философи като Аристотел са знаели, че материалните богатства са нужни, само че не задоволителни за добър живот. Хората имат и обществени, интелектуални и даже духовни потребности. Съвременните проучвания, като да вземем за пример годишния отчет за щастието в света, удостоверяват това.

Доходът е един от факторите, които изясняват до каква степен хората са задоволени от живота си. Но обществената поддръжка, продължителността на живота в положително здраве и свободата да вършат лични избори също са от значително значение, добавя Reuters.

И въпреки всичко, актуалната просвета отдава най-голямо значение на икономическия напредък.

Икономическият прогрес може да бъде мощна мощ за обществена смяна. През последните десетилетия бързото повишаване на Брутният вътрешен продукт оказа помощ на милиарди хора да се измъкнат от бедността.

Тези, които не разполагат с съществени материални богатства, не престават да водят живот в мизерия. В същото време, бедните хора в богатите страни се нуждаят от от ден на ден приходи. Ако растежът е муден, това значи, че те ще би трябвало да получат по-голямо парче от икономическия къс. Дори откакто главните потребности са задоволени, спомагателният приход може да усили чувството на благополучие за жителите.

Но стремежът към пари може да бъде и контрапродуктивен: той обезкуражава хората да отделят време за други значими неща; способства за изменението на климата и не на последно място – отслабва обществената конструкция.

Развитите стопански системи не са отбелязали забележителен напредък след международната финансова рецесия от 2008 година, а вероятностите за бъдещето са мрачни.

Ако богатите общества се придържат към хиперматериалистичния метод на мислене, те се приготвят за конфликт сред това, което желаят, и това, което могат да реализират.

Ера на муден напредък

През 15-те години след финансовата рецесия развитите стопански системи означиха междинен растеж от 1,6% - по-малко от 2,8% през предходните 15 години.

Международният валутен фонд предвижда междинен напредък от 1,7% за идващите пет години.

Надяваме се, че международната стопанска система няма да се сблъска с нова световна финансова рецесия, нова пандемия или нова война с човешки и стопански последствия, равностойни на съветската инвазия в Украйна.

Но тя ще се сблъска с голям брой известни насрещни ветрове, даже без да се регистрират изненадите.

Като начало, налице са последствията от неотдавнашните рецесии. Разходите, свързани със избавителни ограничения, доведоха до повишаване на брутния обществен дълг на развитите стопански системи до 112% от Брутният вътрешен продукт от 71% през 2007 година

Лихвените проценти, които бяха изкуствено занижени в продължение на десетилетие и половина, в този момент са по-близо до историческите правила. Така че разхлабената фискална и парична политика няма да може да даде подтик на стопанската система през идващите години.

Богатите демокрации също по този начин усилват разноските си за защита в отговор на съветската инвазия и китайските упоритости в Източна Азия. Закупуването на танкове, ракети и изтребители способства за икономическото произвеждане. Но то отклонява запаси от други области и не способства толкоз за увеличение на бъдещите приходи, колкото по-продуктивните форми на вложения.

Има и мегатенденции, които ще натежат на икономическата жизнеспособност.

Организацията за икономическо съдействие и развиване предвижда, че съотношението сред хората на 65 години и тези в трудоспособна възраст в клуба на богатите страни ще се увеличи до 53% през 2050 година от 33% година. По-възрастните хора не работят и се нуждаят от повече грижи.

Междувременно светът прави прекомерно малко за битката с световното стопляне.

Това значи, че в бъдеще страните ще би трябвало да изразходват огромни суми, с цел да се приспособяват към един по-топъл свят и да възстановят вредите от изменението на климата. Дори и да влагат доста в прекосяването към по-екологични технологии, те ще имат по-малко средства за други цели.

Разбира се, забавянето на растежа не е неизбежно.

Голямата вяра е, че изкуственият разсъдък ще увеличи продуктивността в цялата стопанска система, като в същото време освободи хората от повтарящата се задания на работа.

Проблемът е, че в този развой той може да унищожи доста съществуващи работни места, което ще ускори безпокойството, защото хората ще се придържат към съществуващия занаят или ще се борят да намерят нов.

Културна гражданска война

Напредналите стопански системи обаче имат избор.

Единият вид е да удвоят материализма – рисков ход, който допуска отчаяние, в случай че хората не получат това, към което се стремят. Както националната, по този начин и интернационалната политика може да стане все по-размирна, защото хората и страните се борят за активи, които не порастват толкоз бързо.

Другият вид е да се схване по-цялостен метод към благосъстоянието, който да отдава по-голямо значение на обществените, интелектуалните и духовните потребности. Повече старания ще бъдат ориентирани към построяването на общности и опазването на планетата.

Това не значи, че материалните потребности ще изчезнат. Все още ще има спорове за това кой какъв дял от икономическия къс получава. Много от по-възрастните и по-богати хора биха били недоволни, че благосъстоянието им се трансферира към по-младите и по-бедните.

Но тези спорове няма да са толкоз остри, в случай че културната настройка дава приоритет на обществената взаимност.

В края на краищата доста хора считат, че животът им е по-стойностен, в случай че дават нещо на обществото. Правителствата биха могли да насърчат богатите жители да трансферират средства освен посредством данъчни облекчения, само че и посредством налози.

Макар че по-възрастните хора може да не желаят да трансформират полезностите си, културната смяна въпреки всичко може да настъпи, когато по-младите генерации възприемат разнообразни хрумвания.

Те към този момент го вършат, изключително поколението Z, родено сред 1996 и 2010 година Според изследване на консултантската компания McKinsey представителите на поколението Z са идеалисти. Те имат вяра, че ще дадат своя принос за прекъсване на изменението на климата, желаят по-голямо тъждество в обществото и по-целенасочена работа.

В Съединени американски щати да вземем за пример, представителите на поколението Z са по-склонни да страдат от психологични болести спрямо други възрастови групи, до момента в който техните европейски връстници се борят със самотата. Финансовите рецесии, безпокойството за климата, пандемията и международните безредици подхранват скептицизма.

Това е обезпокоително, само че също по този начин демонстрира, че едно общество, което цени повече екологичната стопанска система, обществената взаимност и изобретателната работа, би направило младежите – а и някои по-възрастни, по-удовлетворени.

По този метод животът би могъл да процъфтява по-сигурно и по-добре за всички общества в епохата на муден напредък.