Богомил Николов: Имате ли представа какво ядат децата ви, докато са на училище?
Наближава първият образователен ден и дружно с облеклата, учебниците и пособията родителите все по-често се замислят и за храната на децата си. Особено за тези от тях, които ще се хранят целодневно в детските градини и в ученическите столове.
След толкоз доста кавги към качеството на храната ни техните терзания са изцяло основателни. И се концентрират в един главен въпрос: заслужават ли доверие просветителните институции в обезпечаването на уравновесено хранене за възпитаниците си?
Знаем, че всеки гледа да откри най-хубавото на най-ниската цена, само че допустимо ли е да се ползва този принцип по отношение на храната на децата ни без заплаха от замяна. Защото родителите на днешните родители са ги учили и друго - че евтиното излиза скъпо.
Знаем, че има прецизни разпореждания, свързани с качеството на храната в образователните заведения, както и нормативи, с цел да се извършват. Ако те се следват, уравновесеното хранене е обезпечено. Големият въпрос е дали те се съблюдават и дали има задоволително ефикасен обществен надзор - транспарантен и непредвиден. Нямам информация дали и какъв брой инспекции се вършат в страната годишно. Но самият факт, че организация като нашата няма данни за това е задоволително объркващ. И ще кажа за какво - в случай че има обществено оповестени резултати от такива инспекции, ще можем да научим, примерно, дали млечните артикули, с които се доставят учебни заведения и детски градини, са с достоверно наличие или са фалшификати. Да не приказваме, че толкоз шумно рекламираните и препоръчвани нискомаслени млека нормално се вършат от изсъхнало мляко, което надалеч не е най-препоръчителното за здравословното хранене. Митът, че високата масленост е нездравословна за организма, мисля, че би трябвало лека по лека да бъде разобличаван. Всъщност, захарта е огромният проблем за децата и подрастващите, тя вреди на здравето. Следствие от това е затлъстяването при децата, което е в директна връзка с ниската просвета на хранене, виновност за която има главно фамилията. Много родители сякаш не регистрират, че захарта е на всички места – тя е обичана добавка на производителите на всевъзможен тип модифицирани храни. Захар се поставя даже в солените храни за по-добър усет – има я в кетчупи, в сосове, в лютеницата… Тя е в множеството газирани питиета – общоизвестно е, че в една чаша от тях има към 5-6 лъжички захар. Докато се пият това количество е невидимо, само че в случай че изсипем захарта в чинийка, ще ни се стори прекалено много. За сладкарските произведения не приказваме, там е ясно. Често родителите се тормозят, че единствено от къщи могат да изпращат децата си на детска градина или на учебно заведение заран с прясно изстискан сок за закуска. Но и тук ще направя една забележка – фрешът не е панацея, най-хубавото е да де даде на детето цялостен плод. Защо? Ами просто тъй като в целия плод има фибри, другояче одобряваме чиста фруктоза. Ябълката в раничката е за предпочитане пред ябълковия сок.
Разбира се, не всичко тук е под един знаменател. Вече има огромен брой частни учебни заведения и частни детски градини, за които родителите заплащат съвсем по една заплата, с цел да обезпечат по-добри условия на децата си. В тях има повече неприкритост и по-пряко присъединяване на родителите както в просветителния развой, по този начин и в другите съпътстващи услуги, част от които са изискванията за отмора, качеството и разнообразието на менюто за храна. Но… отново сякаш няма гаранция. Докато няма изненадващи инспекции на продуктите и готовата храна в детските градини и учебните столове надали родителите ще получат нужното утешение по този въпрос.
Защо, да вземем за пример, Агенцията по храните да не упражнява по-често надзор по сигнал на родителите, взаимно с настоятелствата на учебните заведения? Не съм чувал за такива одобрени практики и по тази причина доста бих желал това да се случи. Засега само организацията може да прави такива инспекции, само че родителите надали научават цялата истина.
Затова те би трябвало да се обединят, да вкарат тематиката в публичния спор, даже и на локално ниво и да принудят контролните органи да бъдат по-активни. В последна сметка храната на техните деца е несравнима по значимост с марката на техните мобилни телефони, въпреки в профил това да наподобява наобратно правилно. /БГНЕС
----------------
Богомил Николов, изпълнителен шеф на Асоциация „ Активни консуматори ”.
След толкоз доста кавги към качеството на храната ни техните терзания са изцяло основателни. И се концентрират в един главен въпрос: заслужават ли доверие просветителните институции в обезпечаването на уравновесено хранене за възпитаниците си?
Знаем, че всеки гледа да откри най-хубавото на най-ниската цена, само че допустимо ли е да се ползва този принцип по отношение на храната на децата ни без заплаха от замяна. Защото родителите на днешните родители са ги учили и друго - че евтиното излиза скъпо.
Знаем, че има прецизни разпореждания, свързани с качеството на храната в образователните заведения, както и нормативи, с цел да се извършват. Ако те се следват, уравновесеното хранене е обезпечено. Големият въпрос е дали те се съблюдават и дали има задоволително ефикасен обществен надзор - транспарантен и непредвиден. Нямам информация дали и какъв брой инспекции се вършат в страната годишно. Но самият факт, че организация като нашата няма данни за това е задоволително объркващ. И ще кажа за какво - в случай че има обществено оповестени резултати от такива инспекции, ще можем да научим, примерно, дали млечните артикули, с които се доставят учебни заведения и детски градини, са с достоверно наличие или са фалшификати. Да не приказваме, че толкоз шумно рекламираните и препоръчвани нискомаслени млека нормално се вършат от изсъхнало мляко, което надалеч не е най-препоръчителното за здравословното хранене. Митът, че високата масленост е нездравословна за организма, мисля, че би трябвало лека по лека да бъде разобличаван. Всъщност, захарта е огромният проблем за децата и подрастващите, тя вреди на здравето. Следствие от това е затлъстяването при децата, което е в директна връзка с ниската просвета на хранене, виновност за която има главно фамилията. Много родители сякаш не регистрират, че захарта е на всички места – тя е обичана добавка на производителите на всевъзможен тип модифицирани храни. Захар се поставя даже в солените храни за по-добър усет – има я в кетчупи, в сосове, в лютеницата… Тя е в множеството газирани питиета – общоизвестно е, че в една чаша от тях има към 5-6 лъжички захар. Докато се пият това количество е невидимо, само че в случай че изсипем захарта в чинийка, ще ни се стори прекалено много. За сладкарските произведения не приказваме, там е ясно. Често родителите се тормозят, че единствено от къщи могат да изпращат децата си на детска градина или на учебно заведение заран с прясно изстискан сок за закуска. Но и тук ще направя една забележка – фрешът не е панацея, най-хубавото е да де даде на детето цялостен плод. Защо? Ами просто тъй като в целия плод има фибри, другояче одобряваме чиста фруктоза. Ябълката в раничката е за предпочитане пред ябълковия сок.
Разбира се, не всичко тук е под един знаменател. Вече има огромен брой частни учебни заведения и частни детски градини, за които родителите заплащат съвсем по една заплата, с цел да обезпечат по-добри условия на децата си. В тях има повече неприкритост и по-пряко присъединяване на родителите както в просветителния развой, по този начин и в другите съпътстващи услуги, част от които са изискванията за отмора, качеството и разнообразието на менюто за храна. Но… отново сякаш няма гаранция. Докато няма изненадващи инспекции на продуктите и готовата храна в детските градини и учебните столове надали родителите ще получат нужното утешение по този въпрос.
Защо, да вземем за пример, Агенцията по храните да не упражнява по-често надзор по сигнал на родителите, взаимно с настоятелствата на учебните заведения? Не съм чувал за такива одобрени практики и по тази причина доста бих желал това да се случи. Засега само организацията може да прави такива инспекции, само че родителите надали научават цялата истина.
Затова те би трябвало да се обединят, да вкарат тематиката в публичния спор, даже и на локално ниво и да принудят контролните органи да бъдат по-активни. В последна сметка храната на техните деца е несравнима по значимост с марката на техните мобилни телефони, въпреки в профил това да наподобява наобратно правилно. /БГНЕС
----------------
Богомил Николов, изпълнителен шеф на Асоциация „ Активни консуматори ”.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ