Забележителната история на най-рядката марка в света
На външен тип Розовата Британска Гвиана от 1 цент от 1856 година – известна още като „ най-рядката марка в света “ – е малко като протрита касова записка с петна от алено вино. Не обаче външността й е скъпа. Тя е единствената известна запазена марка от своя тип и има странна и самобитна история, цялостна с всевъзможни герои и рекордни цени по търгове.
Тази история стартира през 1855 година, когато единствено 5 000 от предстоящите 50 000 марки идват от Англия в колонията й Британска Гвиана на северния бряг на Южна Америка. С 90% по-малко марки шефът на локалната поща се озовава в затруднено състояние. Понеже би трябвало да се доставят писма и вестници из колонията, той би трябвало да издаде някакъв документ за платени пощенски разноски. Затова взема решение да направи условна марка, с цел да продължава да се движи пощата, до момента в който кралицата не се сети да прати още от същинските марки. Единственото място, което би могло да сътвори нещо с задоволително формален тип през 50-те години на 19 век в Британска Гвиана, е печатницата на локалния вестник, Royal Gazette.
„ Те се опитваха доста жестоко и с друг вид преса по средата на колонията колкото е допустимо по-добре да копират истинските марки, които идват от Англия “, споделя Даниел Пиаца, основният организатор на Националният пощенски музей във Вашингтон.
Новите марки се получават добре и шефът на пощата работи бързо, с цел да ги отстрани от обращение откакто извършват задачата си (въпреки че Пиаца не може да каже тъкмо време, той счита, че те са били в приложимост към 8 до 10 седмици). Тъй като едноцентовите марки са употребявани за вестници и надлежно малко хора ги пазят, за разлика от четирицентовите марки за писма, множеството изчезват още незабавно след потреблението им.
Карта на Британска Гвиана
Така съществуването на едноцентовата розова марка евентуално щеше да е изцяло забравено към този момент, в случай че не беше едно 12-годишно шотландско момче на име Върнън Воган, което живее в Британска Гвиана. Един ден то намира някаква странна марка измежду нещата на чичо си през 1873 година Тази марка към този момент има пощенски щемпел и е парафирана от пощенския чиновник – нормална процедура по това време, с цел да се понижат фалшификатите – и наподобява, че е употребена. Тя надали се е сторила на момчето като нещо доста скъпо, тъй че начинаещият филателист скоро я продава за шест шилинга (около 10 $ днешни пари), с които си купува комплект задгранични марки, които очевидно му се костват естетически по-привлекателни. Така стартира дългото десетилетия, трансконтинентално странствуване на едноцентовата марка.
Граф Филип ла Ренотиер декор Ферари
След като розовата хартийка напуща ръцете на момчето, тя минава от един колекционер на различен преди да бъде видяна през 1878 година от граф Филип ла Ренотиер декор Ферари, който е притежател на най-пълната сбирка от марки в света. Като евентуално най-големият колекционер на марки в историята, Ферари, несъмнено, знае какъв брой необикновена е марката незабавно щом я вижда, тъй че я купува.
След Първата международна война сбирката на Ферари дружно с едноцентовата марка са конфискувани от Франция като част от военните репарации. Оттам минава в нюйоркския текстилен магнат и фамозен колекционер на марки Артър Хинд, по-късно в австралийския инженер Фредерик Т. Смол, а по-късно в консорциум, управителен от търговеца на марки в Пенсилвания, Ървин Вайнберг.
Най-новият й притежател, който я купува през 1980 година, е Джон Е. дю Понт, правоприемник на химическата компания, почитател на борбата… а също и палач, който Стийв Карел играе в номинирания за Оскар „ Foxcatcher “. Преди да се заинтересува от аматьорската битка, дьо Понт е буен филателист като заплаща 935 000 $ за One-Cent Magenta, купувайки я от Вайнберг на търг през 1980 година След гибелта на дю Понт през 2010 година тя е пуснат още веднъж за продажба на търг и през 2014 година е продадена за 9,5 милиона $ – четири пъти повече, в сравнение с която и да било друга марка до момента.
През годините куратори от разнообразни музеи неведнъж се пробват да изложат марката, само че без триумф. Но преди последния търг представители на Sotheby’s (агенцията, която организира търга) се свързват с Националният пощенски музей във Вашингтон. Те желаят да употребяват част от неговото научно съоръжение, създадено през годините след предходната продажба на марката, с цел да прегледат детайлите й и да се удостовери нейната достоверност.
Новият притежател – дизайнерът на обувки Стюарт Вайцман – след договаряния с музея, се съгласява невиждано на да даде чартърен марката за три години.
Пиаца пресмята, че за съвсем 140 години от откриването си, One-Cent Magenta е била изложена пред аудитория за по-малко от месец. А филателистите по целия свят копнеят да я видят.
„ Последният път, когато видях марката, беше мисля през 1986 година на Международното ревю в Чикаго “, споделя Кен Мартин, изпълнителен шеф на Американското филателично сдружение. Той прибавя, че също по този начин чака ревюто да помогне за повишение на интереса по-общо към Националния пощенски музей и по-общо към събирането на марки.
„ Дори колекционери, които са добре осведомени с тази история, не са я виждали от над 30 години “, прибавя Пиаца, като се базира на малко показване през 1987 година И това излагане, сходно на няколко по-ранни изложения, продължава единствено няколко дни и се организира пред определена аудитория. Последният и единствен път, когато марката е била изложена отвън филателните среди, е на Световния панаир в Ню Йорк – през 1940г.
Странната история на марката е в детайли разказана в галерия в галерията на музея за марки Уилям Х. Грос. Нейните физически детайли също са изследвани деликатно благодарение на най-съвременните „ криминалистка “ инсталация на музея. Например, употребявайки специфични флуоресцентни светлини се филтрира оцветяването на повърхността и по този начин се получава явен аспект на черното мастило под розовото и всичките промени направени по марката след отпечатването й. Това разрешава да се удостовери, че тя в действителност е единствената по рода си British Guiana 1c magenta марка, а не една от по-често срещаните четирицентови версии, които биха могли да бъдат изменени, с цел да наподобяват като от един цент.
