29 август - Международен ден за действия срещу ядрените опити
На този ден, 29 август, през 1991 година в Казахстан бе закрит Семипалатинският нуклеарен полигон.
Семипалатинският нуклеарен полигон бе основан през 1947 година с решение на Съвета на министрите на Съюз на съветските социалистически републики.
На 29 август 1949 година на полигона бе взривена първата атомна бомба РДС-1, с мощ 22 килотона. Тази ужасяваща панорама следиха освен военни и учени, а и елементарните хора, станали заложници на своето време. Както е известно, на територията на полигона са се съхранявали и тествали нуклеарни заряди, само че и живееше локалното население. Такова на никое място в света не е имало. Заради несъвършенството на нуклеарните заряди от 64 кг уран във верижната реакция участваха единствено 700 грама, останалият уран просто ставаше радиоактивен прахуляк, оставащ след гърмежа.
Смъртността при новородени в обитаемоте места покрай Семипалатинския полигон набъбна освен в първо, само че и във второ потомство. Детската смъртност набъбна 5 пъти. Средната дълготрайност на живота в района понижа с 3-4 години. При облъченото население честотата на вродените недостатъци е 5 пъти повече, в сравнение с при останалото население. От гърмежите най-вече пострадаха жителите на три области на Казахстан: Семипалатинска, Павлодарска и Карагандинска.
През годините на действието на полигона тук бяха направени 468 опити, по време на които бяха взривени 616 заряда, с обща мощ близо 38000 килотона, 125 атмосферни гърмежа и 343 подземни гърмежа.
Общата мощ на нуклеарните гърмежи, създадени на Семипалатинския полигон, е примерно 1000 пъти по-голяма от мощността на атомната бомба, хвърлена през 1945 година над японския град Хирошима.
Тестването на атомното оръжие се правеше освен във въздушното пространство, само че и подземен, на площадките Балапан и Дегелен.
След като през февруари 1989 година на Семипалатинския полигон се записва приключване на радиоактивни газове, известният казахски публицист, стихотворец, публичен деятел Олжас Сулейменов провежда в столицата на Казахстан многохиляден митинг. 130 хиляди миньори от Караганда – участници в антиядреното придвижване обявиха, че в случай че нуклеарните опити продължат, те ще стартират безсрочна стачка. Миньорите бяха подкрепени от жителите на Семипалатинск, Павлодар, Уст-Каменогорск, Жезказган и доста други градове. В Казахстан дойде делегация от Съединени американски щати (щат Невада), която се включи в спокойно шествие, призовавайки да се спрат нуклеарни опити в целия свят. Така антиядреното придвижване стана интернационално и получи название „ Невада-Семипалатинск”.
Манифестации, протестни шествия се организираха освен в Казахстан, само че и в Русия, Америка, Япония.
След дейна опозиция на обществеността президентът на Казахстан взе решение да се закрие Семипалатинският нуклеарен полигон. Последният гърмеж на територията на полигона бе създаден на 19 октомври 1989 година.
На 29 август, през 1991 година с декрет на президента на Казахска ССР Нурсултан Назарбаев бе закрит Семипалатинският нуклеарен изпитателен полигон.
След закриването на Семипалатинския полигон Казахстан предприе още една значима стъпка като на практика принос за понижаване на световната нуклеарна опасност - непринудено се отхвърли от четвъртия в света ракетно-ядрен боеприпас.
Инициативата за оповестяването на 29 август за Международен ден за дейности против нуклеарните опити, издигната от първия президент на Република Казахстан Нурсултан Назарбаев, бе единомислещо подкрепена с приемането на 2 декември 2009 година от Общото заседание на Организация на обединените нации на резолюция № 64/35, с която този ден бе разгласен за интернационален ден за дейности против нуклеарните опити.
Първият президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев инициира плана «АТОМ». Тази интернационална акция има за цел, хора от разнообразни страни да имат достъп до информацията по отношение на последствията и заканите от нуклеарните опити. В рамките на този план всеки човек на планетата Земя може да постави своя електронен автограф под on-line петицията пред държавните управления на страните от света и по този метод да се стреми към подписване на контракт за всеобхватно преустановяване на нуклеарните опити.
На 27 август 2020 година министерството на външните работи на Република Казахстан заяви, че първият президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев получи през вчерашния ден статут на „ Шампион за свят без нуклеарни опити “. Това бе оповестено на специфична сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации, проведена във връзка Международния ден за дейности против нуклеарните опити - 29 август.
Изпълнителният секретар на Организацията на Договора за цялостна възбрана на нуклеарните опити (ОДВЗЯИ) Ласина Зербо бе основател на заграбване на Нурсултан Назарбаев на този нов статут като самопризнание на историческия принос на Казахстан, в интервала на неговото управление, в световните старания за създаване на безядрен свят. Бившият президент на Финландия Таря Халонен също получи сходен статут.
Освен изпълнителния секретар на ОДВЗЯИ Ласина Зербо, на съвещанието се изрекоха някогашният президент на Финландия Таря Халонен, цивилен деятели на страните, наранени от нуклеарни опити – Карина Лестър (Австралия) и Селина Лим (Маршалови острови), а също и представители на държавите-членки на Организация на обединените нации.
По случай Международния ден за дейности против нуклеарните опити посолството на Казахстан със съдействието на Държавния културен институт към министъра на външните работи на Република България ще организира публично разкриване на фотоизложба в изложба „ Мисията” на адрес: София, ул. Алфред Нобел, № 2. Изложбата може да бъде посетена от 28 август до 9 септември 2020 година всеки работен ден сред 10 и 17 ч.
Семипалатинският нуклеарен полигон бе основан през 1947 година с решение на Съвета на министрите на Съюз на съветските социалистически републики.
На 29 август 1949 година на полигона бе взривена първата атомна бомба РДС-1, с мощ 22 килотона. Тази ужасяваща панорама следиха освен военни и учени, а и елементарните хора, станали заложници на своето време. Както е известно, на територията на полигона са се съхранявали и тествали нуклеарни заряди, само че и живееше локалното население. Такова на никое място в света не е имало. Заради несъвършенството на нуклеарните заряди от 64 кг уран във верижната реакция участваха единствено 700 грама, останалият уран просто ставаше радиоактивен прахуляк, оставащ след гърмежа.
Смъртността при новородени в обитаемоте места покрай Семипалатинския полигон набъбна освен в първо, само че и във второ потомство. Детската смъртност набъбна 5 пъти. Средната дълготрайност на живота в района понижа с 3-4 години. При облъченото население честотата на вродените недостатъци е 5 пъти повече, в сравнение с при останалото население. От гърмежите най-вече пострадаха жителите на три области на Казахстан: Семипалатинска, Павлодарска и Карагандинска.
През годините на действието на полигона тук бяха направени 468 опити, по време на които бяха взривени 616 заряда, с обща мощ близо 38000 килотона, 125 атмосферни гърмежа и 343 подземни гърмежа.
Общата мощ на нуклеарните гърмежи, създадени на Семипалатинския полигон, е примерно 1000 пъти по-голяма от мощността на атомната бомба, хвърлена през 1945 година над японския град Хирошима.
Тестването на атомното оръжие се правеше освен във въздушното пространство, само че и подземен, на площадките Балапан и Дегелен.
След като през февруари 1989 година на Семипалатинския полигон се записва приключване на радиоактивни газове, известният казахски публицист, стихотворец, публичен деятел Олжас Сулейменов провежда в столицата на Казахстан многохиляден митинг. 130 хиляди миньори от Караганда – участници в антиядреното придвижване обявиха, че в случай че нуклеарните опити продължат, те ще стартират безсрочна стачка. Миньорите бяха подкрепени от жителите на Семипалатинск, Павлодар, Уст-Каменогорск, Жезказган и доста други градове. В Казахстан дойде делегация от Съединени американски щати (щат Невада), която се включи в спокойно шествие, призовавайки да се спрат нуклеарни опити в целия свят. Така антиядреното придвижване стана интернационално и получи название „ Невада-Семипалатинск”.
Манифестации, протестни шествия се организираха освен в Казахстан, само че и в Русия, Америка, Япония.
След дейна опозиция на обществеността президентът на Казахстан взе решение да се закрие Семипалатинският нуклеарен полигон. Последният гърмеж на територията на полигона бе създаден на 19 октомври 1989 година.
На 29 август, през 1991 година с декрет на президента на Казахска ССР Нурсултан Назарбаев бе закрит Семипалатинският нуклеарен изпитателен полигон.
След закриването на Семипалатинския полигон Казахстан предприе още една значима стъпка като на практика принос за понижаване на световната нуклеарна опасност - непринудено се отхвърли от четвъртия в света ракетно-ядрен боеприпас.
Инициативата за оповестяването на 29 август за Международен ден за дейности против нуклеарните опити, издигната от първия президент на Република Казахстан Нурсултан Назарбаев, бе единомислещо подкрепена с приемането на 2 декември 2009 година от Общото заседание на Организация на обединените нации на резолюция № 64/35, с която този ден бе разгласен за интернационален ден за дейности против нуклеарните опити.
Първият президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев инициира плана «АТОМ». Тази интернационална акция има за цел, хора от разнообразни страни да имат достъп до информацията по отношение на последствията и заканите от нуклеарните опити. В рамките на този план всеки човек на планетата Земя може да постави своя електронен автограф под on-line петицията пред държавните управления на страните от света и по този метод да се стреми към подписване на контракт за всеобхватно преустановяване на нуклеарните опити.
На 27 август 2020 година министерството на външните работи на Република Казахстан заяви, че първият президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев получи през вчерашния ден статут на „ Шампион за свят без нуклеарни опити “. Това бе оповестено на специфична сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации, проведена във връзка Международния ден за дейности против нуклеарните опити - 29 август.
Изпълнителният секретар на Организацията на Договора за цялостна възбрана на нуклеарните опити (ОДВЗЯИ) Ласина Зербо бе основател на заграбване на Нурсултан Назарбаев на този нов статут като самопризнание на историческия принос на Казахстан, в интервала на неговото управление, в световните старания за създаване на безядрен свят. Бившият президент на Финландия Таря Халонен също получи сходен статут.
Освен изпълнителния секретар на ОДВЗЯИ Ласина Зербо, на съвещанието се изрекоха някогашният президент на Финландия Таря Халонен, цивилен деятели на страните, наранени от нуклеарни опити – Карина Лестър (Австралия) и Селина Лим (Маршалови острови), а също и представители на държавите-членки на Организация на обединените нации.
По случай Международния ден за дейности против нуклеарните опити посолството на Казахстан със съдействието на Държавния културен институт към министъра на външните работи на Република България ще организира публично разкриване на фотоизложба в изложба „ Мисията” на адрес: София, ул. Алфред Нобел, № 2. Изложбата може да бъде посетена от 28 август до 9 септември 2020 година всеки работен ден сред 10 и 17 ч.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ