Денят 28 юни в българската история
На тази дата през 1887 година държавното управление на Васил Радославов подава оставка. На 28 юни 1903 година в местността Петрова равнища в землището на село Стоилово край Малко Търново се организира конгрес на Одрински революционен окръг, на който се взима решение за повдигане на въстание (Илинденско-Преображенското) не по-рано от 20 юли и не по-късно от 30 юли.
2016 година
Правителството даде единодушието си Чехия да открие в Пловдив почетно консулство с консулски окръг, обхващащ Пловдивска област. За почетен консул е препоръчан доцент Иван Соколов.
2000 година
Българската комисия към ПРООН показва отчета си за човешкото развиване за 2000 година, съгласно който България е на 60 място с 4800 $ Брутен вътрешен артикул на глава от популацията и 71,3 година междинна възраст.
1963 година
На мястото на съществувалия повече от 10 години Кабинет на преводачите е основано Обединение на преводачите на художествена литература с 80 членове и ръководител Любомир Огнянов-Ризор (1910 – 1987г.)
1913 година
Български офицери, попаднали в плен край Босилеград, са избити по експлицитната заповед на сръбския капитан Aрсениевич.
1913 година
По време на Междусъюзническата война, румънската войска минава цяла Южна Добруджа без да срещне опозиция. Ден по-рано Румъния афишира война на България. На 2 юли са осъществени румънски десанти при Оряхово, Гиген и Никопол. На 4 юли е завзет Добрич, а на 5 юли - Варна и Балчик. До 15 юли румънските войски стигат Пирдоп и Златица. На 11 юли Австро-Унгария ултимативно постанова да стартират договаряния за помирение.
1913 година
По време на Междусъюзническата война, в сражения против сръбските войски, умират опълченците от 2-ра Скопска тайфа на Македоно-одринското опълчение: Редниците Васил Апостолов от Цървария, Паланешко, Вешо Несторов от Тресавче, Дебърско, Марин Бърджев от Разград, Гаврил Младенов от Любанци, Скопско, Георги Апостолов от Бели Кочанско, Георги Карев от Ястремник, Кочанско, Мито Христов Филипов от Лешок, Тетовско, Серги Павлов Петров от Билиндас, Гостиварско, Филип Григоров Матов от Левуново, Гостиварско, Зако Томов от Тетово, Атанас Спасов от Милутинци, Паланешко, Санде Стоянов от Винци, Кумановско, Стефан Трайчев Китанов от Винци, Кумановско, Александър Попкиров от Бели, Кочанско, Тодор Митев от Устри дол, Кечанско,
1913 година
По време на Междусъюзническата война повече от 420 души от Щип и Щипска околия са избити от сръбската войска и сръбските чети. По мотив на рождения ден на крал Петър, всички арестувани българи в Крушово били доведени в залата на общината. Помощник-префектът им заречен прошка, в случай че се съгласят да се признаят за сърби. Двама от доведените дали отговор от името на всички останали, че само като българи биха могли да бъдат лоялни жители на Сърбия и потребни за страната. Веднага ги отвели назад в пандиза, където останали в продължение на още един месец.
1903 година
В местността Петрова равнища в землището на село Стоилово край Малко Търново се организира конгрес на Одрински революционен окръг, с ръководител Васил Пасков. Взето е решение за въстание с основно управително боево тяло Михаил Герджиков. На конгреса на Петрова равнища участват представители на Централен комитет на Тайната македоно-одринска революционна организация, на Окръжния комитет в Одрин, на революционните региони от Източно-маришката област, на революционните региони от Западно-маришката област, всички войводи, по-личните остарели четници и дейци, някои от които след конгреса стават войводи или подвойводи, а и преди този момент водят елементи от районните чети. Конгресът взема решение въстанието да се разгласи не по-рано от 20 юли и не по-късно от 30 юли.
Окръгът се разделя на следните пет въстанически региона:
I. Малкотърновско-Лозенградско Бунархисарски въстанически район;
II. Чокенски въстанически район;
ІІІ. Мустафапашански въстанически район;
IV. Гюмюрджинско-Дедеагачки;
V. Ахъчелебийско Скеченски.
Михаил Иванов Герджиков (26 януари 1877 година – 18 март 1947 г.) е деятел на националнореволюционното придвижване в Македония и Одринско. Роден в Пловдив в будно революционно семейство. Следва право в Лозана и Женева (Швейцария), където се свързва с революционната емиграция. През 1899 година се завръща и става преподавател в Битоля. Влиза в редовете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и се отдава напълно на битката на нашите сънародници от Македония и Одринско за освобождението им от османско владичество. Сближава се с Г. Делчев и става негов непосредствен сподвижник. През 1900 година е изпратен в Солун, с цел да подкрепи активността на Централен комитет на ВМОРО по построяването на комитетската й мрежа и в Одринско. Разкрит от османските управляващи, напуща града и постъпва в четата на Хр. Чернопеев. Скоро по-късно самичък образува чета в Гевгелийския регион. От лятото на 1902 година възглавява активността на организацията в Одринско и поставя огромни грижи за нейното масовизиране в тази област. На конгреса на Петрова равнища е определен за член на Главното управително боево тяло и взе участие директно в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След провалянето на въстанието развива дейна активност за настаняване на изтеглилите се в България въстаници. Публикува публикации в българския и непознатия щемпел, с които моли към интернационалната общност за интервенция в поддръжка на въстаналите българи. По време на Балканската война 1912-1913 година разпростира необятни партизански дейности в тила на турската войска. След Първата международна война 1914-1918 година възобновява контактите си с Вътрешна македонска революционна организация, без обаче да играе някаква основна роля в нейния живот. По-активно се намесва в придвижването на анархистите. От 1924 година до 1931 година живее в емиграция - Цариград, Виена и Берлин. Подкрепя концепцията за основаване на Вътрешна македонска революционна организация (об.), само че през 1928-1929 година за малко време, дружно с група свои съидейници, се отделя от нея. В навечерието и по време на Втората международна война 1939-1945 година, заради преклонна възраст се отдръпва последователно от дейна революционна активност и се занимава повече с публицистика. Сътрудничи на редица издания.
1887 година
Правителството на Васил Радославов подава оставка.
Васил Христов Радославов (15 юли 1854 година – 21 октомври 1929 г.) е политически и държавен деятел, настоящ член на Българска академия на науките. Роден в Ловеч. Завършва право в Хайделберг, Германия, пази и докторат. Завръщайки се в България, става един от водачите на Либералната партия. Участва неколкократно в ръководството на страната като министър на правораздаването (29 юни 1884 година – 15 юли 1886 година, 9 – 12 август. 1886 г.), министър на вътрешните работи (12 август 1886 година – 28 юни 1887 г.). По време на Регентството е министър-председател (16 август 1886 година – 28 юни 1887 г.). При ръководството на Стефан Стамболов (1887 година – 1894 г.) оглавява така наречен легална съпротива. Включен е в състава на съдружното държавно управление на К. Стоилов като министър на правораздаването (19 май – 17 септември 1894 г.) и министър на националното просвещение (17 септември – 9 декември 1894 г.). По-късно минава в съпротива на ръководещата Народна партия (1894 година – 1899 г.). Радославов е министър на вътрешните работи от 18 януари 1899 година до 27 ноември 1900 година Определя значително политиката на държавното управление, заради което ръководството през 1899 година – 1901 година е известно като Радославов режим. През лятото на 1903 година Радославов е упрекнат в измяна на родината и княза, в потребление на властта за персонално облагодетелстване и е наказан от Държавен съд на осем месеца затвор и лишаване вечно на гражданските и политическите права. Няколко месеца по-късно е амнистиран. Отново е министър-председател в един от най-тежките интервали за България (4 юли 1913 година – 21 юни 1918 г.). Едновременно с това до 21 септември 1915 година е министър на вътрешните работи и националното здраве, а по-късно и министър на външните работи и изповеданията. След подписването на Солунското помирение 1918 година емигрира в Германия. Осъден е задочно от Държавен съд като един от основните виновници за втората национална злополука.
1861 година
Четирима български представители се явяват пред великия везир Мехмед Кабразлъ, с цел да му връчат приветствен адрес по случай възшествието на султан Абдул Азис.
Абдул Азис (9 февруари 1830 година – 4 юни 1876 г.) е османски султан, наследник на Махмуд II и брат на Абдул Меджид, държател на Османската империя (1861 година - 1876 г.). Полага старания да закрепи загниващата османска феодална система посредством провеждането на лимитирани промени (Танзимат). Спрямо засилващото се българско националноосвободително придвижване организира курс на открит гнет и жестоки преследвания. По негово време битката на българския народ за извоюване на църковна национална самостоятелност доближава своя връх посредством основаване на Българската екзархия (1870 г.). Изпадането на империята във финансов фалит поражда мощно неодобрение по отношение на него и през май 1876 година е детрониран. Малко преди този момент се разправя грубо с избухналото в българските земи Априлско въстание 1876 година Завършва живота си със самоубийство.
1850 година
Във Видин идва изключителният комисар на Високата врата Али Риза паша. На 30 юни 1850 година Али Риза паша изпраща във въстаническия лагер в региона на Връшка чука и с. Раковец делегация с документално възвание, в което се дава тридневен период за разформироване на въстаническите отряди. На популацията се предлага да излъчи свои представители, които да изложат пред управляващите своите претенции. Избраната от селските старейшини делегация е призната от изключителния султански комисар на 5 юли. Въстаниците слагат искане за отстраняването на Видинския шеф Зия паша, както и за " точното установяване на техните налози за в бъдеще; анулация на досегашния метод за събиране на същите от така наречен субаши и да се предават директно на управителите; премахване на всички турци от техните селища и разрешаване да носят оръжие също както мюсюлманите ".
На тази дата са родени:
1957 година
Роден е Георги Първанов, президент на България два мандата 2002 - 2006 и 2007 - 2011 година Завършва компетентност История в СУ “Св. Климент Охридски ” през 1981 година От 1981 година е н. с. в Института по история на БКП; доктор (дисертация " Димитър Благоев и българския народен проблем ", 1988 г.); ст. н. с. (1989). Член на Българска комунистическа партия от 1981 г.; член на Висшия съвет на Българска социалистическа партия (1991 г.), шеф на Центъра за исторически и политически проучвания на Българска социалистическа партия в интервала 1992-1996 г.; зам.-председател (1994 - 1997) и ръководител на Българска социалистическа партия в интервала 1997 - 2001 година Народен представител от Българска социалистическа партия в ХХХVII, ХХХVIII и ХХХIХ Обикновено Народно заседание. През рецесията от януари-февруари 1997 година дружно с Николай Добрев оглавява групата в управлението на Българска социалистическа партия, която подлага на критика кабинета на Жан Виденов, желае отвод от нов кабинет на левицата и търси публичен консенсус посредством предварителни парламентарни избори. На 28 януари 2001 година подписва контракт за основаване на коалиция " За България ", в която влизат 15 партии, а за първи път - и представители от гражданска квота.
Президент на Република България от 22 януари 2002 година През 2006 година е избран отново за втори президентски мандат - до 2012 година
1948 година
В Твърдица, Молдова, е роден Иван Забунов - български историк, държавник и политически деятел. Завършва компетентност история в Кишинев, специализира в Москва и София; лекар (1975 г.); доцент през 1984 г.; експерт по история на българското Възраждане. Основател и ръководител на българското сдружение " Възраждане " в Кишинев (от 1989 г.); народен представител в Молдовския парламент (1994 - 1998). Съчинения: " Обновената Твардица ", " Българите в Южна Русия и националното българско Възраждане (50 - 70-те год. на ХIХ в.) ", " Българо-руските обществено-политически връзки през 50 - 70-те год. на ХIХ в.) " и други
1904 година
Родена е Зина Юрданова - българска художничка. Започва да учи живопис в Художествената академия в София през 1923 година при проф. Ст. Иванов, само че скоро напуща и отива в Мюнхен. Следването й в Германия и дългото й престояване в Париж (до 1947 г.) оставят трайна диря върху творчеството й. През 1946 година става член на сдружението на художниците “Монпарнас ”. Рисува с акварел, темпера, маслени бои (от 1972 година с акрилни бои). След завръщането си в България показва първата си независима галерия в изложба “Форум ” на доктор Димитраков (1947 г.). От СБХ не е позволена на изложения във Франция. В България има няколко независими изложения през 1965 година, 1971 година, 1977 година и 1987 година През 1993 година и 1994 година независима галерия й урежда изложба “АРТ 36 ” на К. Чекарлиева. Участва в “Есенен салон’94 ” - Париж. Зина Юрданова умира на 3 април 1998 година в София.
1854 година
Роден е Иван Андонов (И. А. Савов) - български бунтовник, участник в национално-освободителното придвижване, преподавател, юрист, публичен деятел. От 1861 до 1869 година учи в родното си село (с. Мурсалково - дн. с. Спасово, Старозагорско), в Чирпан и Пловдив (1870–1871 г.). Учителства в с. Евджилери, Чирпанско (дн. с. Средно градище, Старазогорско) (1872-1874 г.), а по-късно в Чирпан. От 1872 година е член, а по-късно и секретар (от 1874 г.) на чирпанския революционен комитет. Прави опит за въстание в Чирпан, след което емигрира във Влашко. Завръща се напролет на 1876 година и интензивно се включва в подготовката на Априлското въстание. Заловен от османските управляващи, наказан е на гибел, а по-късно - на пожизнен затвор. Лежи в пловдивския и цариградския затвор (1876–1878 г.). След Освобождението (1878 г.) заема редица административни длъжности в Източна Румелия. Той е един от уредниците и ръководителите на Съединението. Работи като юрист (от 1887 г.). Избиран е за депутат в III Велико Народно заседание (1886 г.), V - VII и ХIII Обикновено Народно заседание (1887-1893 г.), подпредседател на IV Велико Народно заседание (1893 г.). Дългогодишен ръководител на Поборническо-опълченското сдружение (1904-1936 г.) и на Археологическото сдружение в Пловдив (1923-1929 г.). Автор на книгите: " Из спомените ми от турско време " (част I, II 1927-1928 г.) и " Съединението " (1929 г.). Иван Андонов умира на 18 декември 1937 в Пловдив.
1840 година
Роден е Димитър Иванов Горов - български търговец, герой за националната независимост. Брат на А. Горов. Сближава се с Любен Каравелов, Васил Левски, Ангел Кънчев, Стефан Стамболов, Христо Ботев и други дейци на революционното придвижване. Дава обилни средства за организирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.), поддържа хъшовете в Румъния, а през 1875 година наема къща за Гюргевския революционен комитет, именуван от апостолите " казармата ". Финансира издаването на " Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова. Книжка първа " (1875 г.) и " Песни и стихотворения от С. Стамболова " (1877 г.). Спомоществовател при организирането на четите на Т. Стоянов и Хр. Ботев. Заедно със брачната половинка си И. Горова съпровожда Ботевата чета от Гюргево до Бекет (Ботев му предава прощалните писма до фамилията и приятелите си). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) разпродава имуществото си и се причислява към съветската войска като преводач. След Освобождението (1878 г.) живее в Трявна, с. Дерманци, Ловешко, и Плевен. Умира на 7 декември 1881 година в Трявна в последна мизерия. По-късно тленните му остатъци са пренесени и заровени в родното му място Пещера.
На тази дата умират:
1993 година
Умира световноизвестният оперен артист Борис Христов (1914 - 1993). Роден е на 18 май 1914 година в Пловдив. Родът му е от Македония (Битоля, Прилеп), емигрират в България след Илинденско-Преображенското въстание. Музикалната си активност стартира в мъжкия самоинициативен хор “Гусла ” под диригентството на Асен Димитров. След гостуването на Фьодор Шаляпин в България през 1934 година отпътува за Италия, където живее и пее до края на живота си. През 1946 година дебютира в Реджо ди Калабрия в ролята на Колин от “Бохеми ” на Джакомо Пучини. Обявен за “бас №1 на планетата ”. Христов пее в лондонския “Ковънт Гардън ” през декември 1949 година ( “Борис Годунов ” на Мусоргски). Оттогава владее най-големите оперни подиуми в света. За по-малко от 10 години приготвя репертоар от над 40 функции, които му носят безсмъртна популярност. Забележителни са осъществяванията му на Мефистофел, “Кончак и Галицки ( “Княз Игор ” на А. П. Бородин), Филип ( “Дон Карлос ” на Джузепе Верди), Борис Годунов ( “Борис Годунов ” на Модест Мусоргски) и други Връх в креативната му кариера са функциите на Борис Годунов и Филип II.
През 1966 година Софийската национална опера прави в Париж запис на операта “Княз Игор ” от Бородин под диригентството на Йежи Семков, в която Христов извършва функциите на Галицки и хан Колчак. През януари 1970 година реализира успех в неаполитанския спектакъл “Сан Карло ” с операта “Борис Годунов ”. Пее за пръв път в родината си през септември 1976 година, когато прави записи с хора на катедралата “Св. Александър Невски ”. През 1978 година прави нови записи в България с хоровата шапка “Св. Обретенов ” в акомпанимент на Камерния оркестър на Българското радио. През 1986 година основава и управлява в Рим Българска академия за изкуство и просвета. Вокално-сценичните превъплъщения на облиците му се отличават с благосъстояние на тембровите и динамичните нюанси, детайлна психическа разработка и внушителни мащаби; близо е до традициите на Шаляпин в изпълнителското майсторство.
1977 година
Умира писателят хуморист Ганчо Краев (1909 - 1977). Ганчо Краев Ганчев е роден на 1 февруари 1909 година във Веригово (дн. към Хисаря). Завършва училищен институт в Пловдив (1934). В интервала 1934 - 1946 година работи като преподавател. Редактор във вестник “Стършел ” в интервала 1950 - 1969 година Литературният му дебют е във вестник “Щурец ” (1938 година, на Р. Алексиев). Има издадени 17 книги - алманах с разкази и фейлетони.
1921 година
От засада, проведена от автономистите, в София, е убит Гьорче Петров (1864 - 1921). Георги П. Николов - Троячанец е роден през 1864 година в с. Варош, Прилепско. Деец на македоно-одринското революционно придвижване. Завършва междинното си обучение в Пловдив, учителства в разнообразни градове на Македония. Включва се в революционната битка на македонските българи. Участва в Солунския конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Той е един от създателите на новия правилник и устав на организацията, които създава дружно с Гоце Делчев. От 1897 година до 1901 година е един от задграничните представители на ВМОРО в София. Не утвърждава преждевременното оповестяване на Илинденско-Преображенското въстание (1903), само че след експлоадирането му, взе участие в него с огромна чета. След неуспеха на въстанието продължава дейното си присъединяване в активността на ВМОРО. От 1905 година до 1908 година е в състава на Задграничното посланичество в София. След Младотурската гражданска война 1908 година дружно с писателя Антон Страшимиров издават от Солун сп. “Културно единение ”.
По време на присъединяване на България в Първата международна война известно време е ръководител на Окръжната непрекъсната комисия в Битоля, а по-късно кмет на Драма. След войната взе участие в основаването и активността на Временното посланичество на обединената някогашна Вътрешна македонска революционна организация. Заедно с това заема и длъжността шеф на бюрото за заселване на бежанците към Министерството на вътрешните работи.
1877 година
Умира Иванка Димитрова Горова (И. Кънчева Ангелова) - участничка в национално-освободителното придвижване. Тя е родена към 1856 година Сестра на А. Кънчев и брачна половинка на Д. Горов. Учи в Русе, където фамилията й се преселва през 1860 година Включва се интензивно в освободителното придвижване след женитбата си. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.), макар влошеното си здраве, потегля дружно със брачна половинка с съветските войски. Тежко болна, остава в Трявна, където умира от туберкулоза.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ”
2016 година
Правителството даде единодушието си Чехия да открие в Пловдив почетно консулство с консулски окръг, обхващащ Пловдивска област. За почетен консул е препоръчан доцент Иван Соколов.
2000 година
Българската комисия към ПРООН показва отчета си за човешкото развиване за 2000 година, съгласно който България е на 60 място с 4800 $ Брутен вътрешен артикул на глава от популацията и 71,3 година междинна възраст.
1963 година
На мястото на съществувалия повече от 10 години Кабинет на преводачите е основано Обединение на преводачите на художествена литература с 80 членове и ръководител Любомир Огнянов-Ризор (1910 – 1987г.)
1913 година
Български офицери, попаднали в плен край Босилеград, са избити по експлицитната заповед на сръбския капитан Aрсениевич.
1913 година
По време на Междусъюзническата война, румънската войска минава цяла Южна Добруджа без да срещне опозиция. Ден по-рано Румъния афишира война на България. На 2 юли са осъществени румънски десанти при Оряхово, Гиген и Никопол. На 4 юли е завзет Добрич, а на 5 юли - Варна и Балчик. До 15 юли румънските войски стигат Пирдоп и Златица. На 11 юли Австро-Унгария ултимативно постанова да стартират договаряния за помирение.
1913 година
По време на Междусъюзническата война, в сражения против сръбските войски, умират опълченците от 2-ра Скопска тайфа на Македоно-одринското опълчение: Редниците Васил Апостолов от Цървария, Паланешко, Вешо Несторов от Тресавче, Дебърско, Марин Бърджев от Разград, Гаврил Младенов от Любанци, Скопско, Георги Апостолов от Бели Кочанско, Георги Карев от Ястремник, Кочанско, Мито Христов Филипов от Лешок, Тетовско, Серги Павлов Петров от Билиндас, Гостиварско, Филип Григоров Матов от Левуново, Гостиварско, Зако Томов от Тетово, Атанас Спасов от Милутинци, Паланешко, Санде Стоянов от Винци, Кумановско, Стефан Трайчев Китанов от Винци, Кумановско, Александър Попкиров от Бели, Кочанско, Тодор Митев от Устри дол, Кечанско,
1913 година
По време на Междусъюзническата война повече от 420 души от Щип и Щипска околия са избити от сръбската войска и сръбските чети. По мотив на рождения ден на крал Петър, всички арестувани българи в Крушово били доведени в залата на общината. Помощник-префектът им заречен прошка, в случай че се съгласят да се признаят за сърби. Двама от доведените дали отговор от името на всички останали, че само като българи биха могли да бъдат лоялни жители на Сърбия и потребни за страната. Веднага ги отвели назад в пандиза, където останали в продължение на още един месец.
1903 година
В местността Петрова равнища в землището на село Стоилово край Малко Търново се организира конгрес на Одрински революционен окръг, с ръководител Васил Пасков. Взето е решение за въстание с основно управително боево тяло Михаил Герджиков. На конгреса на Петрова равнища участват представители на Централен комитет на Тайната македоно-одринска революционна организация, на Окръжния комитет в Одрин, на революционните региони от Източно-маришката област, на революционните региони от Западно-маришката област, всички войводи, по-личните остарели четници и дейци, някои от които след конгреса стават войводи или подвойводи, а и преди този момент водят елементи от районните чети. Конгресът взема решение въстанието да се разгласи не по-рано от 20 юли и не по-късно от 30 юли.
Окръгът се разделя на следните пет въстанически региона:
I. Малкотърновско-Лозенградско Бунархисарски въстанически район;
II. Чокенски въстанически район;
ІІІ. Мустафапашански въстанически район;
IV. Гюмюрджинско-Дедеагачки;
V. Ахъчелебийско Скеченски.
Михаил Иванов Герджиков (26 януари 1877 година – 18 март 1947 г.) е деятел на националнореволюционното придвижване в Македония и Одринско. Роден в Пловдив в будно революционно семейство. Следва право в Лозана и Женева (Швейцария), където се свързва с революционната емиграция. През 1899 година се завръща и става преподавател в Битоля. Влиза в редовете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и се отдава напълно на битката на нашите сънародници от Македония и Одринско за освобождението им от османско владичество. Сближава се с Г. Делчев и става негов непосредствен сподвижник. През 1900 година е изпратен в Солун, с цел да подкрепи активността на Централен комитет на ВМОРО по построяването на комитетската й мрежа и в Одринско. Разкрит от османските управляващи, напуща града и постъпва в четата на Хр. Чернопеев. Скоро по-късно самичък образува чета в Гевгелийския регион. От лятото на 1902 година възглавява активността на организацията в Одринско и поставя огромни грижи за нейното масовизиране в тази област. На конгреса на Петрова равнища е определен за член на Главното управително боево тяло и взе участие директно в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След провалянето на въстанието развива дейна активност за настаняване на изтеглилите се в България въстаници. Публикува публикации в българския и непознатия щемпел, с които моли към интернационалната общност за интервенция в поддръжка на въстаналите българи. По време на Балканската война 1912-1913 година разпростира необятни партизански дейности в тила на турската войска. След Първата международна война 1914-1918 година възобновява контактите си с Вътрешна македонска революционна организация, без обаче да играе някаква основна роля в нейния живот. По-активно се намесва в придвижването на анархистите. От 1924 година до 1931 година живее в емиграция - Цариград, Виена и Берлин. Подкрепя концепцията за основаване на Вътрешна македонска революционна организация (об.), само че през 1928-1929 година за малко време, дружно с група свои съидейници, се отделя от нея. В навечерието и по време на Втората международна война 1939-1945 година, заради преклонна възраст се отдръпва последователно от дейна революционна активност и се занимава повече с публицистика. Сътрудничи на редица издания.
1887 година
Правителството на Васил Радославов подава оставка.
Васил Христов Радославов (15 юли 1854 година – 21 октомври 1929 г.) е политически и държавен деятел, настоящ член на Българска академия на науките. Роден в Ловеч. Завършва право в Хайделберг, Германия, пази и докторат. Завръщайки се в България, става един от водачите на Либералната партия. Участва неколкократно в ръководството на страната като министър на правораздаването (29 юни 1884 година – 15 юли 1886 година, 9 – 12 август. 1886 г.), министър на вътрешните работи (12 август 1886 година – 28 юни 1887 г.). По време на Регентството е министър-председател (16 август 1886 година – 28 юни 1887 г.). При ръководството на Стефан Стамболов (1887 година – 1894 г.) оглавява така наречен легална съпротива. Включен е в състава на съдружното държавно управление на К. Стоилов като министър на правораздаването (19 май – 17 септември 1894 г.) и министър на националното просвещение (17 септември – 9 декември 1894 г.). По-късно минава в съпротива на ръководещата Народна партия (1894 година – 1899 г.). Радославов е министър на вътрешните работи от 18 януари 1899 година до 27 ноември 1900 година Определя значително политиката на държавното управление, заради което ръководството през 1899 година – 1901 година е известно като Радославов режим. През лятото на 1903 година Радославов е упрекнат в измяна на родината и княза, в потребление на властта за персонално облагодетелстване и е наказан от Държавен съд на осем месеца затвор и лишаване вечно на гражданските и политическите права. Няколко месеца по-късно е амнистиран. Отново е министър-председател в един от най-тежките интервали за България (4 юли 1913 година – 21 юни 1918 г.). Едновременно с това до 21 септември 1915 година е министър на вътрешните работи и националното здраве, а по-късно и министър на външните работи и изповеданията. След подписването на Солунското помирение 1918 година емигрира в Германия. Осъден е задочно от Държавен съд като един от основните виновници за втората национална злополука.
1861 година
Четирима български представители се явяват пред великия везир Мехмед Кабразлъ, с цел да му връчат приветствен адрес по случай възшествието на султан Абдул Азис.
Абдул Азис (9 февруари 1830 година – 4 юни 1876 г.) е османски султан, наследник на Махмуд II и брат на Абдул Меджид, държател на Османската империя (1861 година - 1876 г.). Полага старания да закрепи загниващата османска феодална система посредством провеждането на лимитирани промени (Танзимат). Спрямо засилващото се българско националноосвободително придвижване организира курс на открит гнет и жестоки преследвания. По негово време битката на българския народ за извоюване на църковна национална самостоятелност доближава своя връх посредством основаване на Българската екзархия (1870 г.). Изпадането на империята във финансов фалит поражда мощно неодобрение по отношение на него и през май 1876 година е детрониран. Малко преди този момент се разправя грубо с избухналото в българските земи Априлско въстание 1876 година Завършва живота си със самоубийство.
1850 година
Във Видин идва изключителният комисар на Високата врата Али Риза паша. На 30 юни 1850 година Али Риза паша изпраща във въстаническия лагер в региона на Връшка чука и с. Раковец делегация с документално възвание, в което се дава тридневен период за разформироване на въстаническите отряди. На популацията се предлага да излъчи свои представители, които да изложат пред управляващите своите претенции. Избраната от селските старейшини делегация е призната от изключителния султански комисар на 5 юли. Въстаниците слагат искане за отстраняването на Видинския шеф Зия паша, както и за " точното установяване на техните налози за в бъдеще; анулация на досегашния метод за събиране на същите от така наречен субаши и да се предават директно на управителите; премахване на всички турци от техните селища и разрешаване да носят оръжие също както мюсюлманите ".
На тази дата са родени:
1957 година
Роден е Георги Първанов, президент на България два мандата 2002 - 2006 и 2007 - 2011 година Завършва компетентност История в СУ “Св. Климент Охридски ” през 1981 година От 1981 година е н. с. в Института по история на БКП; доктор (дисертация " Димитър Благоев и българския народен проблем ", 1988 г.); ст. н. с. (1989). Член на Българска комунистическа партия от 1981 г.; член на Висшия съвет на Българска социалистическа партия (1991 г.), шеф на Центъра за исторически и политически проучвания на Българска социалистическа партия в интервала 1992-1996 г.; зам.-председател (1994 - 1997) и ръководител на Българска социалистическа партия в интервала 1997 - 2001 година Народен представител от Българска социалистическа партия в ХХХVII, ХХХVIII и ХХХIХ Обикновено Народно заседание. През рецесията от януари-февруари 1997 година дружно с Николай Добрев оглавява групата в управлението на Българска социалистическа партия, която подлага на критика кабинета на Жан Виденов, желае отвод от нов кабинет на левицата и търси публичен консенсус посредством предварителни парламентарни избори. На 28 януари 2001 година подписва контракт за основаване на коалиция " За България ", в която влизат 15 партии, а за първи път - и представители от гражданска квота.
Президент на Република България от 22 януари 2002 година През 2006 година е избран отново за втори президентски мандат - до 2012 година
1948 година
В Твърдица, Молдова, е роден Иван Забунов - български историк, държавник и политически деятел. Завършва компетентност история в Кишинев, специализира в Москва и София; лекар (1975 г.); доцент през 1984 г.; експерт по история на българското Възраждане. Основател и ръководител на българското сдружение " Възраждане " в Кишинев (от 1989 г.); народен представител в Молдовския парламент (1994 - 1998). Съчинения: " Обновената Твардица ", " Българите в Южна Русия и националното българско Възраждане (50 - 70-те год. на ХIХ в.) ", " Българо-руските обществено-политически връзки през 50 - 70-те год. на ХIХ в.) " и други
1904 година
Родена е Зина Юрданова - българска художничка. Започва да учи живопис в Художествената академия в София през 1923 година при проф. Ст. Иванов, само че скоро напуща и отива в Мюнхен. Следването й в Германия и дългото й престояване в Париж (до 1947 г.) оставят трайна диря върху творчеството й. През 1946 година става член на сдружението на художниците “Монпарнас ”. Рисува с акварел, темпера, маслени бои (от 1972 година с акрилни бои). След завръщането си в България показва първата си независима галерия в изложба “Форум ” на доктор Димитраков (1947 г.). От СБХ не е позволена на изложения във Франция. В България има няколко независими изложения през 1965 година, 1971 година, 1977 година и 1987 година През 1993 година и 1994 година независима галерия й урежда изложба “АРТ 36 ” на К. Чекарлиева. Участва в “Есенен салон’94 ” - Париж. Зина Юрданова умира на 3 април 1998 година в София.
1854 година
Роден е Иван Андонов (И. А. Савов) - български бунтовник, участник в национално-освободителното придвижване, преподавател, юрист, публичен деятел. От 1861 до 1869 година учи в родното си село (с. Мурсалково - дн. с. Спасово, Старозагорско), в Чирпан и Пловдив (1870–1871 г.). Учителства в с. Евджилери, Чирпанско (дн. с. Средно градище, Старазогорско) (1872-1874 г.), а по-късно в Чирпан. От 1872 година е член, а по-късно и секретар (от 1874 г.) на чирпанския революционен комитет. Прави опит за въстание в Чирпан, след което емигрира във Влашко. Завръща се напролет на 1876 година и интензивно се включва в подготовката на Априлското въстание. Заловен от османските управляващи, наказан е на гибел, а по-късно - на пожизнен затвор. Лежи в пловдивския и цариградския затвор (1876–1878 г.). След Освобождението (1878 г.) заема редица административни длъжности в Източна Румелия. Той е един от уредниците и ръководителите на Съединението. Работи като юрист (от 1887 г.). Избиран е за депутат в III Велико Народно заседание (1886 г.), V - VII и ХIII Обикновено Народно заседание (1887-1893 г.), подпредседател на IV Велико Народно заседание (1893 г.). Дългогодишен ръководител на Поборническо-опълченското сдружение (1904-1936 г.) и на Археологическото сдружение в Пловдив (1923-1929 г.). Автор на книгите: " Из спомените ми от турско време " (част I, II 1927-1928 г.) и " Съединението " (1929 г.). Иван Андонов умира на 18 декември 1937 в Пловдив.
1840 година
Роден е Димитър Иванов Горов - български търговец, герой за националната независимост. Брат на А. Горов. Сближава се с Любен Каравелов, Васил Левски, Ангел Кънчев, Стефан Стамболов, Христо Ботев и други дейци на революционното придвижване. Дава обилни средства за организирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.), поддържа хъшовете в Румъния, а през 1875 година наема къща за Гюргевския революционен комитет, именуван от апостолите " казармата ". Финансира издаването на " Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова. Книжка първа " (1875 г.) и " Песни и стихотворения от С. Стамболова " (1877 г.). Спомоществовател при организирането на четите на Т. Стоянов и Хр. Ботев. Заедно със брачната половинка си И. Горова съпровожда Ботевата чета от Гюргево до Бекет (Ботев му предава прощалните писма до фамилията и приятелите си). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) разпродава имуществото си и се причислява към съветската войска като преводач. След Освобождението (1878 г.) живее в Трявна, с. Дерманци, Ловешко, и Плевен. Умира на 7 декември 1881 година в Трявна в последна мизерия. По-късно тленните му остатъци са пренесени и заровени в родното му място Пещера.
На тази дата умират:
1993 година
Умира световноизвестният оперен артист Борис Христов (1914 - 1993). Роден е на 18 май 1914 година в Пловдив. Родът му е от Македония (Битоля, Прилеп), емигрират в България след Илинденско-Преображенското въстание. Музикалната си активност стартира в мъжкия самоинициативен хор “Гусла ” под диригентството на Асен Димитров. След гостуването на Фьодор Шаляпин в България през 1934 година отпътува за Италия, където живее и пее до края на живота си. През 1946 година дебютира в Реджо ди Калабрия в ролята на Колин от “Бохеми ” на Джакомо Пучини. Обявен за “бас №1 на планетата ”. Христов пее в лондонския “Ковънт Гардън ” през декември 1949 година ( “Борис Годунов ” на Мусоргски). Оттогава владее най-големите оперни подиуми в света. За по-малко от 10 години приготвя репертоар от над 40 функции, които му носят безсмъртна популярност. Забележителни са осъществяванията му на Мефистофел, “Кончак и Галицки ( “Княз Игор ” на А. П. Бородин), Филип ( “Дон Карлос ” на Джузепе Верди), Борис Годунов ( “Борис Годунов ” на Модест Мусоргски) и други Връх в креативната му кариера са функциите на Борис Годунов и Филип II.
През 1966 година Софийската национална опера прави в Париж запис на операта “Княз Игор ” от Бородин под диригентството на Йежи Семков, в която Христов извършва функциите на Галицки и хан Колчак. През януари 1970 година реализира успех в неаполитанския спектакъл “Сан Карло ” с операта “Борис Годунов ”. Пее за пръв път в родината си през септември 1976 година, когато прави записи с хора на катедралата “Св. Александър Невски ”. През 1978 година прави нови записи в България с хоровата шапка “Св. Обретенов ” в акомпанимент на Камерния оркестър на Българското радио. През 1986 година основава и управлява в Рим Българска академия за изкуство и просвета. Вокално-сценичните превъплъщения на облиците му се отличават с благосъстояние на тембровите и динамичните нюанси, детайлна психическа разработка и внушителни мащаби; близо е до традициите на Шаляпин в изпълнителското майсторство.
1977 година
Умира писателят хуморист Ганчо Краев (1909 - 1977). Ганчо Краев Ганчев е роден на 1 февруари 1909 година във Веригово (дн. към Хисаря). Завършва училищен институт в Пловдив (1934). В интервала 1934 - 1946 година работи като преподавател. Редактор във вестник “Стършел ” в интервала 1950 - 1969 година Литературният му дебют е във вестник “Щурец ” (1938 година, на Р. Алексиев). Има издадени 17 книги - алманах с разкази и фейлетони.
1921 година
От засада, проведена от автономистите, в София, е убит Гьорче Петров (1864 - 1921). Георги П. Николов - Троячанец е роден през 1864 година в с. Варош, Прилепско. Деец на македоно-одринското революционно придвижване. Завършва междинното си обучение в Пловдив, учителства в разнообразни градове на Македония. Включва се в революционната битка на македонските българи. Участва в Солунския конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Той е един от създателите на новия правилник и устав на организацията, които създава дружно с Гоце Делчев. От 1897 година до 1901 година е един от задграничните представители на ВМОРО в София. Не утвърждава преждевременното оповестяване на Илинденско-Преображенското въстание (1903), само че след експлоадирането му, взе участие в него с огромна чета. След неуспеха на въстанието продължава дейното си присъединяване в активността на ВМОРО. От 1905 година до 1908 година е в състава на Задграничното посланичество в София. След Младотурската гражданска война 1908 година дружно с писателя Антон Страшимиров издават от Солун сп. “Културно единение ”.
По време на присъединяване на България в Първата международна война известно време е ръководител на Окръжната непрекъсната комисия в Битоля, а по-късно кмет на Драма. След войната взе участие в основаването и активността на Временното посланичество на обединената някогашна Вътрешна македонска революционна организация. Заедно с това заема и длъжността шеф на бюрото за заселване на бежанците към Министерството на вътрешните работи.
1877 година
Умира Иванка Димитрова Горова (И. Кънчева Ангелова) - участничка в национално-освободителното придвижване. Тя е родена към 1856 година Сестра на А. Кънчев и брачна половинка на Д. Горов. Учи в Русе, където фамилията й се преселва през 1860 година Включва се интензивно в освободителното придвижване след женитбата си. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.), макар влошеното си здраве, потегля дружно със брачна половинка с съветските войски. Тежко болна, остава в Трявна, където умира от туберкулоза.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ”
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ