И дядовците вече имат свой ден
На света към този момент има една неправда по-малко. Обявен е ден на дядовците. Така мотив да честват към този момент няма да имат единствено дамите, бабите и бащите, а и достолепните побелели мъже, които с не по-малко сила влачат през житейските стихии и хали фамилната каруца. Дядовден e и опция да изразим уважението и почитта към дедите си, завещали ни да пазим отечеството, за което са умирали. Съвсем разумно е една такава концепция да пристигна от човек като лекар Тотко Найденов. Той е татко на четири деца и дядо на пет внучета. Но и доктор. Затова акцентира, че празникът е едно, само че зад него се подвизава тревожна статистика: Българите живеят 7-8 години по-малко от останалите мъже в Европа. Въпреки прелестния климат и здравословния въздух продължителността на живота на представителите на мощния пол у нас е единствено 71 години и два месеца. При дамите тя доближават до 78. Това са обстоятелствата, без никакви изгледи скоро да се трансформират. В България има четирима индивида, които целият народ с почитание е наричал Дядо: Иван Вазов, Тодор Влайков, Димитър Благоев и Петко Славейков.
На 17 ноември се навършиха 190 години от рождението на Славейков и тъкмо в тази дата основателите откриха положителния мотив да се празнуват дядовците.
„ Не сме народ! Не сме народ, а мърша “- Странно за какво доста българи изчерпват познанията си върху поезията на Петко Славейков до тези няколко думи. Да, те са негови и с тях приключва едно стихотворение, написано през 1875 година. Има и съответен мотив да го споходи тази безпардонна муза: В Цариград българското читалище организира своето годишно отчетно заседание и от 37-те му членове се явяват единствено дванадесет. Така не може да се избере ново настоятелство. Това провокира гнева на поета. По-късно той съжалява за написаното и даже се отхвърля от него.
Какъв ли е мотивът обаче, Петко Славейков, създателят на красивата поема „ Изворът на Белоногата” да напише една друга лирика. Тя пък приключва по този начин: Мене ма Господ / подобен сътвори: / да ви обичам, / о, женски млади!/ Тъй си аз мисля, така се надявам, че по какъв начин ви любя,/ не съгрешавам./Кат ми прилегне/ да се примъкна/ в росни ви пазви/ да си побръкна.../
Тези и още стихове дават съображение на литературоведите да назовават Петко Славейков първият български сексуален публицист. Но в случай че се вгледаме във обстоятелствата от живота му, този мастит българин, основател и лидер на Либералната партия, няколко пъти министър, създател на 75 книги, алманах с пословици, издател на три вестника, той освен е писал теоретизирал, а и мощно е наблягал на практиката. Иначе по какъв начин ще стане татко на осем деца, шест от които доживяват зрелост, като някои също като татко си стават министри. Да не приказваме за Пенчо Славейков, който е българинът, бил най-близо до Нобеловата премия. Самите шведи са си го предложили, и единствено гибелта може би е попречила да реализира този незабравим освен за него триумф.
Къщата на Петко Славейков
Логично, надалеч преди да стартира да майстори децата си, роденият във Велико Търново ерген, към този момент на 26 години, взема Ирина. Тя е щерка на богатия и уважаван Иванчо Райков от Трявна. Вярно е, че булката не свети с особени качества: тя нито е красива, нито е интелигентна и на всичкото от горната страна е необразована. За отплата обаче зестрата е много великодушна: голяма къща с двор. Така че има задоволително място за челядта, която се рои при всяко завръщане на бащата при Ирина. Защото той множеството време не е със фамилията. Не му е по сърце тази среда. Затова бяга в Цариград, където написа, издава книги свои и на непознати създатели, като ги печати в личната си печатница.
И тъкмо там се случва нещо, което ще трансформира живота му в приказка, за която всеки мъж мечтае. Един ден на вратата се чука и влиза чуднокрасива жена. По тревожния й взор се вижда, че тя е в потребност. Така се и оказва. Катерина Стойоглу е родственица на Георги Сава Раковски, от който носи писмо. В него котленецът моли Славейков да направи вероятното, щото мъжът на Катерина да бъде освободен от цариградския затвор, в който е затворен за революционна активност.
Така стартира всичко. Петко назначава русата 29- годишна хубавица в печатницата. Госпожа Стойоглу има всичко това, което липсва на Ирина. Тя е красива, млада, интелигентна, със съществени литературни знания и опит в редактирането и писането.При това състояние идната крачка е неизбежна. Любовта е със силата на Везувий и се споделя и от двамата. Тогава няма никакви спънки да заживеят дружно. Всъщност има и това са останалите българи, които живеят в Цариград. Те не одобряват сходно аморално общуване. Славейков наема квартира за обичаната си и в действителност те отново са дружно. Но както споделя един по-късен стихотворец: „ Никога деца не ражда огромната любов”. Така и става.
В един миг поради писанията си Петко става ненавиждан на турската власт, която го прогонва от Цариград. Влюбените се откриват в Стара Загора. Никой към този момент не може да ги раздели. Дали? Еснафският морал и в този град не е безразличен към тази „ незаконна” обич. Известител бързи е пратен при Ирина и скоро тя идва с шестте си деца. Да не си на мястото на мъжа в сходна обстановка. Любовта е на ешафода. Ирина е палачът. Настоява да се откаже от Катерина.
Следващите месеци вземат решение нещата по най-трагичен метод. Руснаците завладяват Стара Загора. Радостта е къса. Турците настъпват мощно и е въпрос на часове да си върнат града. Населението бяга. Ирина с шестте деца също. Славейков по това време е кмет. Праща човек при Катерина Стойоглу да й съобщи, настойчивото му предпочитание също да бяга. Тя не приема. Казва, че ще чака Петко. Когато той идва, от къщата и обичаната му е останала единствено пепел. След освобождението на града Славейков още веднъж ще пристигна на това място и ще рови пепелта. Една открита гривна, която той е подарил на Катерина в дните на благополучие, ще му потвърждава, че Катерина и претърпяното не е било сън.
В края на живота си Петко Славейков се връща при Ирина. Но нея все едно я няма. Дотам, че един път му споделя: Защо не съм вестник, да ме носиш всяка вечер на ръце. Петко е безсърдечен в сарказма си: „ Ирино, Ирино за какво не си календар да те променям всяка година”, дава отговор.
Поетът умира през 1895 година. От смъртния одър към вечността го изпращат шестте му деца.
Исак ГОЗЕС
На 17 ноември се навършиха 190 години от рождението на Славейков и тъкмо в тази дата основателите откриха положителния мотив да се празнуват дядовците.
„ Не сме народ! Не сме народ, а мърша “- Странно за какво доста българи изчерпват познанията си върху поезията на Петко Славейков до тези няколко думи. Да, те са негови и с тях приключва едно стихотворение, написано през 1875 година. Има и съответен мотив да го споходи тази безпардонна муза: В Цариград българското читалище организира своето годишно отчетно заседание и от 37-те му членове се явяват единствено дванадесет. Така не може да се избере ново настоятелство. Това провокира гнева на поета. По-късно той съжалява за написаното и даже се отхвърля от него.
Какъв ли е мотивът обаче, Петко Славейков, създателят на красивата поема „ Изворът на Белоногата” да напише една друга лирика. Тя пък приключва по този начин: Мене ма Господ / подобен сътвори: / да ви обичам, / о, женски млади!/ Тъй си аз мисля, така се надявам, че по какъв начин ви любя,/ не съгрешавам./Кат ми прилегне/ да се примъкна/ в росни ви пазви/ да си побръкна.../
Тези и още стихове дават съображение на литературоведите да назовават Петко Славейков първият български сексуален публицист. Но в случай че се вгледаме във обстоятелствата от живота му, този мастит българин, основател и лидер на Либералната партия, няколко пъти министър, създател на 75 книги, алманах с пословици, издател на три вестника, той освен е писал теоретизирал, а и мощно е наблягал на практиката. Иначе по какъв начин ще стане татко на осем деца, шест от които доживяват зрелост, като някои също като татко си стават министри. Да не приказваме за Пенчо Славейков, който е българинът, бил най-близо до Нобеловата премия. Самите шведи са си го предложили, и единствено гибелта може би е попречила да реализира този незабравим освен за него триумф.
Къщата на Петко Славейков
Логично, надалеч преди да стартира да майстори децата си, роденият във Велико Търново ерген, към този момент на 26 години, взема Ирина. Тя е щерка на богатия и уважаван Иванчо Райков от Трявна. Вярно е, че булката не свети с особени качества: тя нито е красива, нито е интелигентна и на всичкото от горната страна е необразована. За отплата обаче зестрата е много великодушна: голяма къща с двор. Така че има задоволително място за челядта, която се рои при всяко завръщане на бащата при Ирина. Защото той множеството време не е със фамилията. Не му е по сърце тази среда. Затова бяга в Цариград, където написа, издава книги свои и на непознати създатели, като ги печати в личната си печатница.
И тъкмо там се случва нещо, което ще трансформира живота му в приказка, за която всеки мъж мечтае. Един ден на вратата се чука и влиза чуднокрасива жена. По тревожния й взор се вижда, че тя е в потребност. Така се и оказва. Катерина Стойоглу е родственица на Георги Сава Раковски, от който носи писмо. В него котленецът моли Славейков да направи вероятното, щото мъжът на Катерина да бъде освободен от цариградския затвор, в който е затворен за революционна активност.
Така стартира всичко. Петко назначава русата 29- годишна хубавица в печатницата. Госпожа Стойоглу има всичко това, което липсва на Ирина. Тя е красива, млада, интелигентна, със съществени литературни знания и опит в редактирането и писането.При това състояние идната крачка е неизбежна. Любовта е със силата на Везувий и се споделя и от двамата. Тогава няма никакви спънки да заживеят дружно. Всъщност има и това са останалите българи, които живеят в Цариград. Те не одобряват сходно аморално общуване. Славейков наема квартира за обичаната си и в действителност те отново са дружно. Но както споделя един по-късен стихотворец: „ Никога деца не ражда огромната любов”. Така и става.
В един миг поради писанията си Петко става ненавиждан на турската власт, която го прогонва от Цариград. Влюбените се откриват в Стара Загора. Никой към този момент не може да ги раздели. Дали? Еснафският морал и в този град не е безразличен към тази „ незаконна” обич. Известител бързи е пратен при Ирина и скоро тя идва с шестте си деца. Да не си на мястото на мъжа в сходна обстановка. Любовта е на ешафода. Ирина е палачът. Настоява да се откаже от Катерина.
Следващите месеци вземат решение нещата по най-трагичен метод. Руснаците завладяват Стара Загора. Радостта е къса. Турците настъпват мощно и е въпрос на часове да си върнат града. Населението бяга. Ирина с шестте деца също. Славейков по това време е кмет. Праща човек при Катерина Стойоглу да й съобщи, настойчивото му предпочитание също да бяга. Тя не приема. Казва, че ще чака Петко. Когато той идва, от къщата и обичаната му е останала единствено пепел. След освобождението на града Славейков още веднъж ще пристигна на това място и ще рови пепелта. Една открита гривна, която той е подарил на Катерина в дните на благополучие, ще му потвърждава, че Катерина и претърпяното не е било сън.
В края на живота си Петко Славейков се връща при Ирина. Но нея все едно я няма. Дотам, че един път му споделя: Защо не съм вестник, да ме носиш всяка вечер на ръце. Петко е безсърдечен в сарказма си: „ Ирино, Ирино за какво не си календар да те променям всяка година”, дава отговор.
Поетът умира през 1895 година. От смъртния одър към вечността го изпращат шестте му деца.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ