Д-р Веселина Колева: Недостигът на витамин D не изчезва през лятото, а предозирането може да увреди бъбреците
Все по-често чуваме, че огромна част от хората страдат от дефицит на витамин D. Какво не знаем за " слънчевия хормон “ и за какво даже през лятото мнозина остават с ниски стойности? При какви условия организмът синтезира най-ефективно витамин D? Кога се постанова банкет на хранителни добавки и допустимо ли е предозиране?
По тези тематики беседваме в предаването " Здравето на фокус “ на Радио ФОКУС с доктор Веселина Колева , шеф на Клиничната лаборатория в Acibadem City Clinic УМБАЛ " Токуда “ . Д-р Колева е експерт по клинична лаборатория със специализации в Германия и Япония.
Д-р Колева, назоваваме витамин D " витамин “, само че в действителност той е хормон. Защо е толкоз специфичен и значим?
Витамин D фактически не дава отговор изцяло на класическото определение за витамин, тъй като множеството витамини организмът не може да синтезира самичък и би трябвало да ги набираме посредством храната. Част от витамин D обаче се образува в кожата под въздействието на ултравиолетовите лъчи.
След синтеза си в кожата той минава през две поредни етапи на превръщане в организма. Първата е в черния дроб, където се трансформира в 25-хидроксивитамин D – формата, която най-често измерваме при лабораторните проучвания. След това, главно в бъбреците, се образува дейната форма –1,25-дихидроксивитамин D, известна още като калцитриол.
Именно калцитриолът се държи като стероиден хормон. Той се свързва със характерни рецептори, които се намират в съвсем всички кафези на организма – в костите, мускулите, имунните кафези, мозъка, панкреаса, кожата и репродуктивната система. Комплексът сред хормона и рецептора навлиза в клетъчното ядро и контролира интензивността на стотици гени.
Оттук идва и определението, че витамин D е самобитен " диригент “ на организма. Той контролира усвояването на калций и фосфор, взе участие в построяването на костите, настройва имунния отговор, лимитира несъразмерното инфектиране, подкрепя отбраната против инфекции, взе участие в мускулното редуциране и мускулната мощ, въздейства върху инсулиновата сензитивност, а рецептори за него има даже в мозъка, където се свързват с регулацията на настроението.
Всичко това изяснява за какво, когато имаме проблеми със зъбите, имунитета или настроението, лекарите постоянно предлагат да изследваме витамин D .
Витамин D не е магически " диригент “, който взема решение всички здравословни проблеми, и приемът на високи дози не значи автоматизирано усъвършенстване. Но неговият недостиг от време на време може да бъде причина за редица неспецифични признаци и по тази причина е значимо да бъде открит в точния момент.
През лятото всички считаме, че си набираме задоволително витамин D. Колко слънце в действителност ни е належащо?
Синтезът на витамин D в кожата зависи от голям брой фактори – географската широчина, надморската височина, вида кожа, часа на деня, сезона, облачността, замърсяването на въздуха, облеклото, откритата телесна повърхнина и потреблението на слънцезащитни артикули.
Затова би трябвало да намерим баланс сред две значими истини. От една страна, ултравиолетовите лъчи са нужни за синтеза на витамин D. От друга – същите тези лъчи повреждат клетъчната ДНК, форсират стареенето на кожата и усилват риска от рак на кожата.
Поради тази причина няма универсална рекомендация от вида: " Стойте по 15 минути на слънце всеки ден. “
За нашите географски ширини нормално се предлага в утринните или късните следобедни часове да се излагат ръцете до лактите и краката до коленете за около
. При доста хора това е задоволително за синтеза на нужното на ден количество витамин D.
И тук обаче има условности. С възрастта способността на кожата да синтезира витамин D понижава. При възрастните хора този развой е доста по-слаб, защото количеството на неговия предходник в кожата понижава. Именно по тази причина при тях единствено излагането на слънце постоянно не е задоволително и се постанова витамин D да бъде набавян посредством храната или посредством хранителни добавки.
Има ли значение кога на деня се излагаме на слънце?
Да. Най-подходящо е това да става в утринните часове. Но без значение от времето на деня, не трябва да позволяваме кожата да изгори. Продължителният престой на слънце за почерняване или изгаряне не е безвреден метод за набиране на витамин D. Същото важи и за солариумите – те не са безвреден източник на този витамин.
Зависи ли синтезът на витамин D от сезона?
Разбира се. Най-интензивен е през лятото, когато ултравиолетовата радиация е най-силна. През пролетта и есента синтезът е по-слаб, а през зимата – най-ограничен.
Значение има и надморската височина. Ако сте високо в планината през зимата, кожата ви ще бъде изложена на повече ултравиолетови лъчи, в сравнение с в случай че се намирате на морското ниво.
Ако сме под чадър на плажа, синтезираме ли задоволително витамин D?
Не в задоволителна степен. Не можем да разчитаме единствено на отразените слънчеви лъчи.
Много хора имат вяра, че две седмици отмора на море са задоволителни, с цел да си набавим витамин D за цялата година. Мит ли е това?
По-скоро да. Всичко зависи от това дали стоите под чадър, дали сте нанесли слънцезащитен крем, какъв е неговият слънцезащитен фактор, каква част от тялото е открита и какъв е цветът на кожата ви.
Количеството меланин определя способността на кожата да синтезира витамин D. Колкото по-тъмна е кожата, толкоз повече време на слънце е належащо, с цел да се създаде същото количество витамин.
Кои са първите сигнали за недостиг? На какво би трябвало да обърнем внимание, с цел да разберем, че може да става дума за дефицит на витамин D?
Началният недостиг – лек или сдържан – нормално няма присъщи клинични признаци. Оплакванията са неспецифични и могат да бъдат свързани с редица други болести или положения.
Сред ранните прояви могат да бъдат необяснима отмалялост, която не отминава след отмора, понижена физическа устойчивост, мускулна уязвимост, дифузни болки в мускулите и костите, затруднено нанагорнище на стълби или ставане от невисок стол, по-чести рухвания при възрастните хора, намалено въодушевление и по-голяма податливост към инфекции.
Важно е да се подчертае, че нито един от тези признаци не е характерен единствено за недостиг на витамин D. Подобни недоволства могат да се следят при анемия, болести на щитовидната жлеза, дефицит на желязо или витамин B12, хронични възпалителни процеси, нарушавания на съня и нескончаем стрес.
Когато дефицитът стане по-тежък или продължи по-дълго време, могат да се развият по-сериозни последици. При възрастните най-честата демонстрация е остеомалацията – незадоволителна минерализация на костите, съпроводена със мощни костни болки и мускулна уязвимост. При децата тежкият недостиг най-често води до рахит.
Дерматолозите предлагат да използваме слънцезащитни артикули целогодишно. От друга страна, те явно пречат на синтеза на витамин D. Така ли е?
Да, потреблението на слънцезащитни артикули може да понижи синтеза на витамин D, само че, както към този момент споделих, той зависи от голям брой фактори.
Най-разумният метод е първо да се дефинира равнището на витамин D посредством лабораторно проучване, а по-късно лекарят да реши дали има потребност от суплементация, както и каква би трябвало да бъде дозата и продължителността на приема.
Напоследък оставаме с усещането, че от ден на ден хора имат дефицит на витамин D. На какво се дължи това?
През последните години научихме доста повече за ролята на витамин D и доста повече хора започнаха да се изследват.
Практиката и научните проучвания демонстрират, че огромна част от популацията фактически страда от лек до сдържан недостиг. Причините са свързани главно със актуалния метод на живот – прекарваме по-малко време навън, живеем в по-замърсена среда, използваме от ден на ден слънцезащитни артикули и прекарваме повече време в затворени пространства пред компютри и телефони. Това важи в изключително огромна степен за децата.
Всичко това основава предпоставки за продължителен недостиг, защото даже при уравновесено хранене не повече от към 20% от нужното количество витамин D може да бъде набавено посредством храната.
Ако се излагаме обикновено на слънце и се храним пълноценно, само че все пак имаме недостиг, би трябвало ли да търсим по този начин наречените " невидими крадци “ на витамин D?
Да, има редица фактори, които могат да доведат до по-ниски стойности.
Витамин D е мастноразтворим и се натрупва в мастната тъкан. Именно по тази причина при хората с наднормено тегло и затлъстяване равнищата му в кръвта постоянно са по-ниски – огромна част от витамина остава " заключен “ в мастните депа и става по-трудно наличен за организма.
Хроничната корист с алкохол също може да докара до дефицит, защото предизвиква недохранване, поврежда черния дроб и нарушава метаболизма на витамин D.
Стресът също има значение, въпреки и индиректно. Той постоянно води до нарушен сън, по-малко придвижване навън, небалансирано хранене и като цяло до по-нездравословен метод на живот.
Сред останалите рискови фактори са лимитираното излагане на слънце, болесттите на червата и черния дроб, приемът на някои лекарства – да вземем за пример при дълготрайно лекуване с кортикостероиди или антиконвулсанти – както и напредването на възрастта.
С възрастта организмът все по-трудно синтезира и метаболизира витамин D и нуждата от суплементация постепенно нараства.
Достатъчно ли е да отидем в лаборатория и просто да желаяме проучване за витамин D?
Краткият отговор е " да “. Формата, която изследваме, е 25-хидроксивитамин D , тъй като това е главната циркулираща форма и най-хубавият индикатор за общия витамин D статус. Тя отразява както синтеза в кожата, по този начин и приема посредством храната и питателните добавки.
Не е целесъобразно рутинно да се изследва дейната форма – калцитриолът (1,25-дихидроксивитамин D) – за доказване на елементарен недостиг. Той има къс полуживот и може да бъде в естествени или даже леко нараснали стойности макар съществуването на недостиг.
Такова проучване се назначава единствено при характерни болести, когато има подозрение за нарушено превръщане на витамина.
Добре е равнището на витамин D да бъде изследвано преди започване на банкет на хранителни добавки, въпреки че това не е наложително за всеки здрав човек.
Ако цената е под референтната граница, значи ли това, че би трябвало да стартираме банкет на добавки?
Тук е значимо да разграничим две понятия – референтни и целеви стойности.
За долна референтна граница нормално се приема стойност към 20 ng/ml . При по-възрастни хора, при хора с нараснали метаболитни потребности и при деца в интервал на напредък обаче целевите стойности нормално са над 30–35 ng/ml .
Не бих предложила никой независимо да стартира лекуване с високи дози витамин D. Необходима е консултация с доктор, който да реши самостоятелните потребности и подобаващата доза.
Нека бъдем съответни. Ако човек на към 55 години има стойност 18 ng/ml, това мотив за терзание ли е?
Това е съображение да започне суплементация, само че не е мотив за суматоха.
При стойност 18 ng/ml нормално към момента не се следи тежка клинична картина, само че това демонстрира инертен или субоптимален дефицит, който би трябвало да бъде поправен навреме.
Може ли храната да компенсира подобен недостиг?
Краткият отговор е " не “. Храната сама по себе си не е задоволителна, тъй като, както към този момент споделих, посредством нея можем да си набавим най-вече към 20% от нужното на ден количество витамин D. Дори да увеличите приема на мазни риби – като сьомга, скумрия, сардини и херинга, както и на яйца, черен дроб, гъби или обогатени млечни артикули, това нормално не е задоволително, с цел да компенсира към този момент открит недостиг.
Тоест във всички случаи е нужна консултация с доктор, преди да стартираме банкет на таблетки или капки?
Да. Храната може да бъде част от решението, само че рядко е задоволителна като само средство при по-сериозен недостиг.
Затова предлагам приемът на витамин D да бъде съгласуван с лекарска преценка. Това е мастноразтворим витамин, който се натрупва в организма. Както дефицитът крие опасности, по този начин и несъразмерният банкет може да бъде рисков.
На пазара се оферират разнообразни форми на витамин D, постоянно в композиция с витамин K2. Нужно ли е да се прибавя и нещо друго, с цел да бъде приемът по-ефективен?
Понякога витамин D се комбинира с витамин K2, който взе участие в активирането на белтъци, свързани с кръвосъсирването, и подкрепя насочването на калция към костите.
Магнезият също взе участие като кофактор в редица ензимни реакции, свързани с метаболизма на витамин D, заради което тези субстанции постоянно се комбинират.
Най-важното изискване за положителното асимилиране на витамин D обаче е той да се приема по време на хранене, съдържащо мазнини, при изискване че човек няма болести, които нарушават чревната всмукване.
В другите обстановки схемите на банкет са разнообразни. Понякога е задоволителна седмична или даже месечна доза, само че при по-възрастните хора се смята, че ежедневният банкет на по-малки количества обезпечава по-добра бионаличност.
И тук най-правилният метод е самостоятелната преценка след консултация с доктор.
И един заключителен въпрос – рисково ли е предозирането на витамин D?
Да, рисково е. Предозирането на витамин D може да докара до токсични прояви. То покачва равнището на калция в кръвта, може да стане причина за формиране на бъбречни камъни и даже да повреди бъбреците.
Причината е, че за разлика от водоразтворимите витамини, витамин D е мастноразтворим и се натрупва в организма. Затова непотребните количества не се изхвърлят бързо.
От този диалог разбираме, че витамин D е извънредно значим, тъй като взе участие във действието на съвсем всички органи и системи, а неговият дефицит постоянно остава неусетен с години. Така ли е?
Абсолютно. За мен златното предписание е салдото, а не крайностите.
Затова бих посъветвала хората да помнят три елементарни неща – слънце без изгаряне, добавки без предозиране и лабораторни проучвания единствено когато има ясна здравна причина.
Използвайте лятото като опция да се движите повече, да прекарвате време на открито и да се грижите за здравето си. Но положителното здраве не идва нито от една капсула, нито от несъразмерното излагане на слънце. То е резултат от рационалния баланс – умерено излагане на слънце, съответна отбрана на кожата, пълноценно хранене и самостоятелен метод към приема на хранителни добавки.
По тези тематики беседваме в предаването " Здравето на фокус “ на Радио ФОКУС с доктор Веселина Колева , шеф на Клиничната лаборатория в Acibadem City Clinic УМБАЛ " Токуда “ . Д-р Колева е експерт по клинична лаборатория със специализации в Германия и Япония.
Д-р Колева, назоваваме витамин D " витамин “, само че в действителност той е хормон. Защо е толкоз специфичен и значим?
Витамин D фактически не дава отговор изцяло на класическото определение за витамин, тъй като множеството витамини организмът не може да синтезира самичък и би трябвало да ги набираме посредством храната. Част от витамин D обаче се образува в кожата под въздействието на ултравиолетовите лъчи.
След синтеза си в кожата той минава през две поредни етапи на превръщане в организма. Първата е в черния дроб, където се трансформира в 25-хидроксивитамин D – формата, която най-често измерваме при лабораторните проучвания. След това, главно в бъбреците, се образува дейната форма –1,25-дихидроксивитамин D, известна още като калцитриол.
Именно калцитриолът се държи като стероиден хормон. Той се свързва със характерни рецептори, които се намират в съвсем всички кафези на организма – в костите, мускулите, имунните кафези, мозъка, панкреаса, кожата и репродуктивната система. Комплексът сред хормона и рецептора навлиза в клетъчното ядро и контролира интензивността на стотици гени.
Оттук идва и определението, че витамин D е самобитен " диригент “ на организма. Той контролира усвояването на калций и фосфор, взе участие в построяването на костите, настройва имунния отговор, лимитира несъразмерното инфектиране, подкрепя отбраната против инфекции, взе участие в мускулното редуциране и мускулната мощ, въздейства върху инсулиновата сензитивност, а рецептори за него има даже в мозъка, където се свързват с регулацията на настроението.
Всичко това изяснява за какво, когато имаме проблеми със зъбите, имунитета или настроението, лекарите постоянно предлагат да изследваме витамин D .
Витамин D не е магически " диригент “, който взема решение всички здравословни проблеми, и приемът на високи дози не значи автоматизирано усъвършенстване. Но неговият недостиг от време на време може да бъде причина за редица неспецифични признаци и по тази причина е значимо да бъде открит в точния момент.
През лятото всички считаме, че си набираме задоволително витамин D. Колко слънце в действителност ни е належащо?
Синтезът на витамин D в кожата зависи от голям брой фактори – географската широчина, надморската височина, вида кожа, часа на деня, сезона, облачността, замърсяването на въздуха, облеклото, откритата телесна повърхнина и потреблението на слънцезащитни артикули.
Затова би трябвало да намерим баланс сред две значими истини. От една страна, ултравиолетовите лъчи са нужни за синтеза на витамин D. От друга – същите тези лъчи повреждат клетъчната ДНК, форсират стареенето на кожата и усилват риска от рак на кожата.
Поради тази причина няма универсална рекомендация от вида: " Стойте по 15 минути на слънце всеки ден. “
За нашите географски ширини нормално се предлага в утринните или късните следобедни часове да се излагат ръцете до лактите и краката до коленете за около
. При доста хора това е задоволително за синтеза на нужното на ден количество витамин D.
И тук обаче има условности. С възрастта способността на кожата да синтезира витамин D понижава. При възрастните хора този развой е доста по-слаб, защото количеството на неговия предходник в кожата понижава. Именно по тази причина при тях единствено излагането на слънце постоянно не е задоволително и се постанова витамин D да бъде набавян посредством храната или посредством хранителни добавки.
Има ли значение кога на деня се излагаме на слънце?
Да. Най-подходящо е това да става в утринните часове. Но без значение от времето на деня, не трябва да позволяваме кожата да изгори. Продължителният престой на слънце за почерняване или изгаряне не е безвреден метод за набиране на витамин D. Същото важи и за солариумите – те не са безвреден източник на този витамин.
Зависи ли синтезът на витамин D от сезона?
Разбира се. Най-интензивен е през лятото, когато ултравиолетовата радиация е най-силна. През пролетта и есента синтезът е по-слаб, а през зимата – най-ограничен.
Значение има и надморската височина. Ако сте високо в планината през зимата, кожата ви ще бъде изложена на повече ултравиолетови лъчи, в сравнение с в случай че се намирате на морското ниво.
Ако сме под чадър на плажа, синтезираме ли задоволително витамин D?
Не в задоволителна степен. Не можем да разчитаме единствено на отразените слънчеви лъчи.
Много хора имат вяра, че две седмици отмора на море са задоволителни, с цел да си набавим витамин D за цялата година. Мит ли е това?
По-скоро да. Всичко зависи от това дали стоите под чадър, дали сте нанесли слънцезащитен крем, какъв е неговият слънцезащитен фактор, каква част от тялото е открита и какъв е цветът на кожата ви.
Количеството меланин определя способността на кожата да синтезира витамин D. Колкото по-тъмна е кожата, толкоз повече време на слънце е належащо, с цел да се създаде същото количество витамин.
Кои са първите сигнали за недостиг? На какво би трябвало да обърнем внимание, с цел да разберем, че може да става дума за дефицит на витамин D?
Началният недостиг – лек или сдържан – нормално няма присъщи клинични признаци. Оплакванията са неспецифични и могат да бъдат свързани с редица други болести или положения.
Сред ранните прояви могат да бъдат необяснима отмалялост, която не отминава след отмора, понижена физическа устойчивост, мускулна уязвимост, дифузни болки в мускулите и костите, затруднено нанагорнище на стълби или ставане от невисок стол, по-чести рухвания при възрастните хора, намалено въодушевление и по-голяма податливост към инфекции.
Важно е да се подчертае, че нито един от тези признаци не е характерен единствено за недостиг на витамин D. Подобни недоволства могат да се следят при анемия, болести на щитовидната жлеза, дефицит на желязо или витамин B12, хронични възпалителни процеси, нарушавания на съня и нескончаем стрес.
Когато дефицитът стане по-тежък или продължи по-дълго време, могат да се развият по-сериозни последици. При възрастните най-честата демонстрация е остеомалацията – незадоволителна минерализация на костите, съпроводена със мощни костни болки и мускулна уязвимост. При децата тежкият недостиг най-често води до рахит.
Дерматолозите предлагат да използваме слънцезащитни артикули целогодишно. От друга страна, те явно пречат на синтеза на витамин D. Така ли е?
Да, потреблението на слънцезащитни артикули може да понижи синтеза на витамин D, само че, както към този момент споделих, той зависи от голям брой фактори.
Най-разумният метод е първо да се дефинира равнището на витамин D посредством лабораторно проучване, а по-късно лекарят да реши дали има потребност от суплементация, както и каква би трябвало да бъде дозата и продължителността на приема.
Напоследък оставаме с усещането, че от ден на ден хора имат дефицит на витамин D. На какво се дължи това?
През последните години научихме доста повече за ролята на витамин D и доста повече хора започнаха да се изследват.
Практиката и научните проучвания демонстрират, че огромна част от популацията фактически страда от лек до сдържан недостиг. Причините са свързани главно със актуалния метод на живот – прекарваме по-малко време навън, живеем в по-замърсена среда, използваме от ден на ден слънцезащитни артикули и прекарваме повече време в затворени пространства пред компютри и телефони. Това важи в изключително огромна степен за децата.
Всичко това основава предпоставки за продължителен недостиг, защото даже при уравновесено хранене не повече от към 20% от нужното количество витамин D може да бъде набавено посредством храната.
Ако се излагаме обикновено на слънце и се храним пълноценно, само че все пак имаме недостиг, би трябвало ли да търсим по този начин наречените " невидими крадци “ на витамин D?
Да, има редица фактори, които могат да доведат до по-ниски стойности.
Витамин D е мастноразтворим и се натрупва в мастната тъкан. Именно по тази причина при хората с наднормено тегло и затлъстяване равнищата му в кръвта постоянно са по-ниски – огромна част от витамина остава " заключен “ в мастните депа и става по-трудно наличен за организма.
Хроничната корист с алкохол също може да докара до дефицит, защото предизвиква недохранване, поврежда черния дроб и нарушава метаболизма на витамин D.
Стресът също има значение, въпреки и индиректно. Той постоянно води до нарушен сън, по-малко придвижване навън, небалансирано хранене и като цяло до по-нездравословен метод на живот.
Сред останалите рискови фактори са лимитираното излагане на слънце, болесттите на червата и черния дроб, приемът на някои лекарства – да вземем за пример при дълготрайно лекуване с кортикостероиди или антиконвулсанти – както и напредването на възрастта.
С възрастта организмът все по-трудно синтезира и метаболизира витамин D и нуждата от суплементация постепенно нараства.
Достатъчно ли е да отидем в лаборатория и просто да желаяме проучване за витамин D?
Краткият отговор е " да “. Формата, която изследваме, е 25-хидроксивитамин D , тъй като това е главната циркулираща форма и най-хубавият индикатор за общия витамин D статус. Тя отразява както синтеза в кожата, по този начин и приема посредством храната и питателните добавки.
Не е целесъобразно рутинно да се изследва дейната форма – калцитриолът (1,25-дихидроксивитамин D) – за доказване на елементарен недостиг. Той има къс полуживот и може да бъде в естествени или даже леко нараснали стойности макар съществуването на недостиг.
Такова проучване се назначава единствено при характерни болести, когато има подозрение за нарушено превръщане на витамина.
Добре е равнището на витамин D да бъде изследвано преди започване на банкет на хранителни добавки, въпреки че това не е наложително за всеки здрав човек.
Ако цената е под референтната граница, значи ли това, че би трябвало да стартираме банкет на добавки?
Тук е значимо да разграничим две понятия – референтни и целеви стойности.
За долна референтна граница нормално се приема стойност към 20 ng/ml . При по-възрастни хора, при хора с нараснали метаболитни потребности и при деца в интервал на напредък обаче целевите стойности нормално са над 30–35 ng/ml .
Не бих предложила никой независимо да стартира лекуване с високи дози витамин D. Необходима е консултация с доктор, който да реши самостоятелните потребности и подобаващата доза.
Нека бъдем съответни. Ако човек на към 55 години има стойност 18 ng/ml, това мотив за терзание ли е?
Това е съображение да започне суплементация, само че не е мотив за суматоха.
При стойност 18 ng/ml нормално към момента не се следи тежка клинична картина, само че това демонстрира инертен или субоптимален дефицит, който би трябвало да бъде поправен навреме.
Може ли храната да компенсира подобен недостиг?
Краткият отговор е " не “. Храната сама по себе си не е задоволителна, тъй като, както към този момент споделих, посредством нея можем да си набавим най-вече към 20% от нужното на ден количество витамин D. Дори да увеличите приема на мазни риби – като сьомга, скумрия, сардини и херинга, както и на яйца, черен дроб, гъби или обогатени млечни артикули, това нормално не е задоволително, с цел да компенсира към този момент открит недостиг.
Тоест във всички случаи е нужна консултация с доктор, преди да стартираме банкет на таблетки или капки?
Да. Храната може да бъде част от решението, само че рядко е задоволителна като само средство при по-сериозен недостиг.
Затова предлагам приемът на витамин D да бъде съгласуван с лекарска преценка. Това е мастноразтворим витамин, който се натрупва в организма. Както дефицитът крие опасности, по този начин и несъразмерният банкет може да бъде рисков.
На пазара се оферират разнообразни форми на витамин D, постоянно в композиция с витамин K2. Нужно ли е да се прибавя и нещо друго, с цел да бъде приемът по-ефективен?
Понякога витамин D се комбинира с витамин K2, който взе участие в активирането на белтъци, свързани с кръвосъсирването, и подкрепя насочването на калция към костите.
Магнезият също взе участие като кофактор в редица ензимни реакции, свързани с метаболизма на витамин D, заради което тези субстанции постоянно се комбинират.
Най-важното изискване за положителното асимилиране на витамин D обаче е той да се приема по време на хранене, съдържащо мазнини, при изискване че човек няма болести, които нарушават чревната всмукване.
В другите обстановки схемите на банкет са разнообразни. Понякога е задоволителна седмична или даже месечна доза, само че при по-възрастните хора се смята, че ежедневният банкет на по-малки количества обезпечава по-добра бионаличност.
И тук най-правилният метод е самостоятелната преценка след консултация с доктор.
И един заключителен въпрос – рисково ли е предозирането на витамин D?
Да, рисково е. Предозирането на витамин D може да докара до токсични прояви. То покачва равнището на калция в кръвта, може да стане причина за формиране на бъбречни камъни и даже да повреди бъбреците.
Причината е, че за разлика от водоразтворимите витамини, витамин D е мастноразтворим и се натрупва в организма. Затова непотребните количества не се изхвърлят бързо.
От този диалог разбираме, че витамин D е извънредно значим, тъй като взе участие във действието на съвсем всички органи и системи, а неговият дефицит постоянно остава неусетен с години. Така ли е?
Абсолютно. За мен златното предписание е салдото, а не крайностите.
Затова бих посъветвала хората да помнят три елементарни неща – слънце без изгаряне, добавки без предозиране и лабораторни проучвания единствено когато има ясна здравна причина.
Използвайте лятото като опция да се движите повече, да прекарвате време на открито и да се грижите за здравето си. Но положителното здраве не идва нито от една капсула, нито от несъразмерното излагане на слънце. То е резултат от рационалния баланс – умерено излагане на слънце, съответна отбрана на кожата, пълноценно хранене и самостоятелен метод към приема на хранителни добавки.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ