Операта в Осло – винаги, по всяко време и за всеки
На фотографията е постройката на операта в Осло – един от най-разпознаваемите знаци на града даже за тези, които в никакъв случай не са ходили в Норвегия. Това е и едно от местата, които всеки екскурзиант наложително посещава, с цел да се изкачи по полегатия покрив на сходната на хладилник постройка, да се снима на фона на фиорда и да влезе да пие нещо топло или да си купи сувенир – тъй като постройката на операта е отворена постоянно и за всеки.
Това е безспорното олицетворение на визията на норвежците за държавна постройка – тя е налична, хората я имат дружно и могат да отидат постоянно, когато изискат. Един път годишно представленията на операта се играят начело, публиката седи на покрива на постройката – това лято на „ Тоска “ е имало 3 000 души. Целодневно се организират обиколки из постройката на норвежки и британски език, като екскурзоводи са пенсионираните балерини и певици. Историята на операта на Осло е къса – тя е открита през 2008 година Проектът е поверен на норвежката компания Snøhetta и колкото и да е мъчно да се повярва, операта е издигната предварително и са спестени 30 милиона евро от държавния бюджет. Кратката история не пречи сега целодневно да се организират обиколки из постройката на норвежки и британски език, като екскурзоводи са пенсионираните балерини и певици – надали може да има по-информирани и прочувствени разказвачи.
В операта на Осло работят 650 индивида на щат и към 2 000 са краткотрайно наетите, като измежду тях има хора от над 40 националности. Разбира се, има и българи – например хореограф на идния коледен театър „ Лешникотрошачката “ е Калоян Бояджииев.
Фоайето на операта в действителност би трябвало да се види – две от стените са напълно стъклени и гледат към фиорда, а до трети балкон води лъкатушен накривен кулоар, облицован с дърво, по който тичат децата, доведени от родителите си на топло и изсъхнало в неприятното време. Да, децата на Осло могат да употребяват операта за своя игрална площадка. Да се надникне зад кулисите, в гардеробните и ателиетата с костюми, е любопитно и вълшебно. Софийската опера, от своя страна, има доста по-дълга и трагична история. Строежът й стартира през 1921 година и приключва през 1953 година Това е прелестна постройка, с хубав интериор и неповторима звучност, само че се пипвам на бас, че никой столичанин не си и помисля да заведе гостите си там на обиколка (такава просто не се предлага). Операта е недостъпна и за туристи, в случай че те не са аудитория на някое от представленията.
Да се надникне зад кулисите, в гардеробните и ателиетата с костюми, е любопитно и вълшебно във всеки спектакъл по света. Операта в Осло няма обичаи, с които да се похвали, само че компенсира с дух, възторг и най-модерни технологии – задоволително за начало на една дълга история.
Това е безспорното олицетворение на визията на норвежците за държавна постройка – тя е налична, хората я имат дружно и могат да отидат постоянно, когато изискат. Един път годишно представленията на операта се играят начело, публиката седи на покрива на постройката – това лято на „ Тоска “ е имало 3 000 души. Целодневно се организират обиколки из постройката на норвежки и британски език, като екскурзоводи са пенсионираните балерини и певици. Историята на операта на Осло е къса – тя е открита през 2008 година Проектът е поверен на норвежката компания Snøhetta и колкото и да е мъчно да се повярва, операта е издигната предварително и са спестени 30 милиона евро от държавния бюджет. Кратката история не пречи сега целодневно да се организират обиколки из постройката на норвежки и британски език, като екскурзоводи са пенсионираните балерини и певици – надали може да има по-информирани и прочувствени разказвачи.
В операта на Осло работят 650 индивида на щат и към 2 000 са краткотрайно наетите, като измежду тях има хора от над 40 националности. Разбира се, има и българи – например хореограф на идния коледен театър „ Лешникотрошачката “ е Калоян Бояджииев.
Фоайето на операта в действителност би трябвало да се види – две от стените са напълно стъклени и гледат към фиорда, а до трети балкон води лъкатушен накривен кулоар, облицован с дърво, по който тичат децата, доведени от родителите си на топло и изсъхнало в неприятното време. Да, децата на Осло могат да употребяват операта за своя игрална площадка. Да се надникне зад кулисите, в гардеробните и ателиетата с костюми, е любопитно и вълшебно. Софийската опера, от своя страна, има доста по-дълга и трагична история. Строежът й стартира през 1921 година и приключва през 1953 година Това е прелестна постройка, с хубав интериор и неповторима звучност, само че се пипвам на бас, че никой столичанин не си и помисля да заведе гостите си там на обиколка (такава просто не се предлага). Операта е недостъпна и за туристи, в случай че те не са аудитория на някое от представленията.
Да се надникне зад кулисите, в гардеробните и ателиетата с костюми, е любопитно и вълшебно във всеки спектакъл по света. Операта в Осло няма обичаи, с които да се похвали, само че компенсира с дух, възторг и най-модерни технологии – задоволително за начало на една дълга история.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ