Многобройни вселени и древни технологии в санскритските текстове
На санскрит вимана значи „ каляска на боговете “ или „ самоходна въздушна кола “. В античните санскритски текстове е цялостно с препратки към тези именити летателни апарати. Виманите са упоменати както в известната книга Виманика Шастра, по този начин и във великия индийски епос Махабхарата:
„ …те още веднъж поглеждат към града си и посредством магьосничество изхвърчат към небето, града и навсякъде… техният небесен, божествено блестящ, летящ град, който може да се движи на всички места, в този момент отива подземен, по-късно се носи в небето, движи се по диагонал с огромна скорост, или се потапя в океана. [3(35)170.20-25] “
Wikimedia Commons
„ На тази, сходна на слънцето, божествена, чудотворно работеща каляска [Арджуна] летеше благополучен нагоре, в това време ставайки незабележим за смъртните, които ходеха по Земята и тогава видя хиляди от прелестните въздушни колесници. [3(32)43] “
Доказателства за антични нуклеарни оръжия могат да бъдат открити още веднъж в откъс от Махабхарата:
„ Седем изгарящи слънца, появяващи се на небосвода, изпиха цялата вода в моретата и реките на Земята… Този огън, наименуван Самвартака и подкрепят от неподходящ вятър, изяде света, разпростирайки се на стотици и хиляди йоджани “. Една йоджана се равнява на 8 до 13 километра…
Повече за изключителните митове на античните индийци можете да научите в Древните.
