За мечките и човеците
На пръв взор тромави и много мързеливи, само че в действителност любопитни, игриви и гостоприемни. Мечките, намерили своя втори дом в парка край Белица, носят загатна за жестокостта на хората. Днес обаче живеят съвсем в естествена среда и може би схващат, че сред двуногите има и индивиди, а освен насилници.
Паркът за танцуващи мечки в Белица към този момент 20 години приютява животни, които безусловно са живели като плебеи и пандизчии. Създаден е със взаимните старания на " Четири лапи " и фондация " Бриджит Бардо ". И до през днешния ден се устоя от дарения и от средства от двете организации. Отдавна е атракция за дребни и огромни от цялата страна, само че и постоянно ще припомня за жестокостта, която единствено индивидът е кадърен да стовари върху друго живо създание.
Разходката из парка, ситуиран върху 1,2 хектара гори и поляни, е неповторимо прекарване. Мечоците са на една ръка разстояние, отделени от посетителите с телена ограда и електропластир. Спокойно хрупат плодове, плацикат се в дребни езерца, дремят на сянка и даже театралничат за фотоси пред екзалтираните дечурлига, които са измежду главните посетители.
На всеки половин час потегля обиколка със чиновник на парка, всяка група е от най-малко двайсетина души. Пътят криволичи през хълмистата околност, менят се широколистни и иглолисти дървета. По-любопитните бързо разграничават сред сивите сенки силуетите на рошавите мецани. Очевидно привикнали изцяло с хората, те се подават през храстите, душат въздуха с интерес, доближават се до групичката очевидно без боязън и без неспокойствие. В доста от секторите съжителстват една до друга по няколко мецани, макар че в природата избират да са уединени.
В момента жители на парка са общо 23 мечки, огромната част от тях в предишното са били танцуващи животни, по муцуните им още личат белезите от дупки за халки. Има няколко " ветерани " на напреднала възраст над 25 години. В естествена среда мецаните живеят приблизително 24-26 години, само че в парка поради грижите, полагани от хората, има и старци на по 36. Малчуганът в групата е двегодишно мече от Сърбия.
Политика на парка е мъжките животни да бъдат кастрирани, с цел да не се раждат дребни в тази среда. Защото няма по какъв начин майките им да ги приучат да оцеляват в действителни условия - тези мечки няма да имат боязън от хората, няма да имат умения да оцеляват и да обезпечават прехраната си сами.
Част от жителите в Белица са пристигнали в доста тежко положение. Преживели са животоспасяващи операции, отначало са се учили да се движат и да се хранят. Съдбата на всяка мечка е друга и затрогваща.
Служителите описват с горделивост, че макар ужаса, който са претърпели, мечките през днешния ден към този момент показват своите инстинкти и демонстрират вродено държание, което е било години наред потискано, до момента в който са оцелявали като пандизчии.
Рошавите колоси сами приготвят бърлоги за зимния си сън, катерят се по дърветата и поддържат забележителна хигиена.
Паркът е самостоятелен в 7 бранша, до всеки от които чиновниците имат достъп, когато се наложи да преглеждат животните, да ремонтират уреди или да почистват. Процедурата по хранене е специфична, с цел да не се нарушава естественият дневен темп на мецаните. Обучен екип от гледачи разхвърля храна на всички места из секторите в парка. Това значи, че мечките сами би трябвало да я открият, а и да положат известни старания, а не да я получат наготово тъкмо в избран час и на тъкмо несъмнено място.
Всяко животно се отличава със свои желания и манталитет - някои са по-общителни, обичат да са в компанията на други мечки, излизат на откритите пространства. Има и такива, които търсят усамотение и прекарват по-голямата част от времето си сами в по-дълбоката гора на безшумно и мрачно.
Друг симптом, че животните се усещат добре в естествената си среда, е фактът, че съвсем всички спят зимен сън. Защото преди да дойдат в парка, не са имали тази опция - принудени са били да водят деен живот през всички сезони.
Именно поради зимния сън на мечките в парка няма обиколки от декември до март. От края на лятото до късна есен времето за гости последователно се лимитира, с цел да могат четириногите да се приготвят за летаргията. От април до септември груповите обиколки са целодневни.
Приключението в парка е неповторимо. Екипът се е погрижил освен за уюта на животните, само че и на посетителите. Пред входа има самостоятелен паркинг и огромна повърхност за отдих и разходка - с беседки, пейки, поляна и детска площадка. Мястото е отлично за пикник и за отмора безусловно посред гората.
Съдбата на танцуващите мечки жегва сърцето и терзае мозъка. Замисляш се за индивидите всред хората и за силата на духа при животните.
В РОБСТВО
Методите, по които мечките са приучавани да танцуват, потрисат със своята свирепост. Обикновено животните са " поробвани " от дребни. Принудително са поставяни върху нажежени железни плочи и когато стартират инстинктивно да повдигат крайници поради топлината, чуват музика от гъдулка или цигулка. Смята се, че по този метод " заучават " придвижванията на лапите под музикален акомпанимент. Мечките в действителност не чуват добре и музиката мъчно би породила у тях някакви страсти и предпочитание за " танц ". Те обаче потропват с лапи поради загатна от ужаса, претърпян върху горещата ламарина. Малките мечета били безусловно обезобразявани като без анестезия през носовете им е прекарвана халка. Върхът на муцуната е най-чувствителното място от тялото на животното и болката от халката го кара да се подчинява на всички команди. Хранени са с доста сладки храни и боклуци.
Паркът за танцуващи мечки в Белица към този момент 20 години приютява животни, които безусловно са живели като плебеи и пандизчии. Създаден е със взаимните старания на " Четири лапи " и фондация " Бриджит Бардо ". И до през днешния ден се устоя от дарения и от средства от двете организации. Отдавна е атракция за дребни и огромни от цялата страна, само че и постоянно ще припомня за жестокостта, която единствено индивидът е кадърен да стовари върху друго живо създание.
Разходката из парка, ситуиран върху 1,2 хектара гори и поляни, е неповторимо прекарване. Мечоците са на една ръка разстояние, отделени от посетителите с телена ограда и електропластир. Спокойно хрупат плодове, плацикат се в дребни езерца, дремят на сянка и даже театралничат за фотоси пред екзалтираните дечурлига, които са измежду главните посетители.
На всеки половин час потегля обиколка със чиновник на парка, всяка група е от най-малко двайсетина души. Пътят криволичи през хълмистата околност, менят се широколистни и иглолисти дървета. По-любопитните бързо разграничават сред сивите сенки силуетите на рошавите мецани. Очевидно привикнали изцяло с хората, те се подават през храстите, душат въздуха с интерес, доближават се до групичката очевидно без боязън и без неспокойствие. В доста от секторите съжителстват една до друга по няколко мецани, макар че в природата избират да са уединени.
В момента жители на парка са общо 23 мечки, огромната част от тях в предишното са били танцуващи животни, по муцуните им още личат белезите от дупки за халки. Има няколко " ветерани " на напреднала възраст над 25 години. В естествена среда мецаните живеят приблизително 24-26 години, само че в парка поради грижите, полагани от хората, има и старци на по 36. Малчуганът в групата е двегодишно мече от Сърбия.
Политика на парка е мъжките животни да бъдат кастрирани, с цел да не се раждат дребни в тази среда. Защото няма по какъв начин майките им да ги приучат да оцеляват в действителни условия - тези мечки няма да имат боязън от хората, няма да имат умения да оцеляват и да обезпечават прехраната си сами.
Част от жителите в Белица са пристигнали в доста тежко положение. Преживели са животоспасяващи операции, отначало са се учили да се движат и да се хранят. Съдбата на всяка мечка е друга и затрогваща.
Служителите описват с горделивост, че макар ужаса, който са претърпели, мечките през днешния ден към този момент показват своите инстинкти и демонстрират вродено държание, което е било години наред потискано, до момента в който са оцелявали като пандизчии.
Рошавите колоси сами приготвят бърлоги за зимния си сън, катерят се по дърветата и поддържат забележителна хигиена.
Паркът е самостоятелен в 7 бранша, до всеки от които чиновниците имат достъп, когато се наложи да преглеждат животните, да ремонтират уреди или да почистват. Процедурата по хранене е специфична, с цел да не се нарушава естественият дневен темп на мецаните. Обучен екип от гледачи разхвърля храна на всички места из секторите в парка. Това значи, че мечките сами би трябвало да я открият, а и да положат известни старания, а не да я получат наготово тъкмо в избран час и на тъкмо несъмнено място.
Всяко животно се отличава със свои желания и манталитет - някои са по-общителни, обичат да са в компанията на други мечки, излизат на откритите пространства. Има и такива, които търсят усамотение и прекарват по-голямата част от времето си сами в по-дълбоката гора на безшумно и мрачно.
Друг симптом, че животните се усещат добре в естествената си среда, е фактът, че съвсем всички спят зимен сън. Защото преди да дойдат в парка, не са имали тази опция - принудени са били да водят деен живот през всички сезони.
Именно поради зимния сън на мечките в парка няма обиколки от декември до март. От края на лятото до късна есен времето за гости последователно се лимитира, с цел да могат четириногите да се приготвят за летаргията. От април до септември груповите обиколки са целодневни.
Приключението в парка е неповторимо. Екипът се е погрижил освен за уюта на животните, само че и на посетителите. Пред входа има самостоятелен паркинг и огромна повърхност за отдих и разходка - с беседки, пейки, поляна и детска площадка. Мястото е отлично за пикник и за отмора безусловно посред гората.
Съдбата на танцуващите мечки жегва сърцето и терзае мозъка. Замисляш се за индивидите всред хората и за силата на духа при животните.
В РОБСТВО
Методите, по които мечките са приучавани да танцуват, потрисат със своята свирепост. Обикновено животните са " поробвани " от дребни. Принудително са поставяни върху нажежени железни плочи и когато стартират инстинктивно да повдигат крайници поради топлината, чуват музика от гъдулка или цигулка. Смята се, че по този метод " заучават " придвижванията на лапите под музикален акомпанимент. Мечките в действителност не чуват добре и музиката мъчно би породила у тях някакви страсти и предпочитание за " танц ". Те обаче потропват с лапи поради загатна от ужаса, претърпян върху горещата ламарина. Малките мечета били безусловно обезобразявани като без анестезия през носовете им е прекарвана халка. Върхът на муцуната е най-чувствителното място от тялото на животното и болката от халката го кара да се подчинява на всички команди. Хранени са с доста сладки храни и боклуци.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ