Изолирано от света индианско племе живее в безвремие
На планетата ни към момента съществуват човешки общества, незасегнати от цивилизацията. Наскоро Военновъздушни сили заяви, че в дивните гори на Амазонка съществува индианско племе, което живее в безвремие.
Малкото общество не схваща и в действителност няма никакво визия за „ времето “ като разбиране. Оказва се, че в техния неповторим език няма дума за време. Те не отброяват часовете, дните, седмиците или месеците. Тези индианци даже не могат да дефинират своята възраст. В рамките на това племе няма езикови дефиниции за нещо, което се е случило обратно в предишното.
Въпреки това представители на племето амондава описват за събитията, като съблюдават тяхната поредност. Все отново те не могат да дадат явен отговор на въпроса какво е времето като разбиране.
Учените изследват това племе от близо четвърт век. От 1986 година насам откриватели от Съединени американски щати и Бразилия се стараят да разгадаят мистерията за какво това общество не се интересува от хода на времето и не мери неговото протичане.
Интересно е да се означи, че макар, че цивилизованият свят е извънредно подвластен от следенето на минутите и секундите се оказва, че безспорното време в никакъв случай не може да бъде измерено. Единственото, което актуалните общества вършат, е да теоретизират времето.
Според учените всяка точка от Вселената има свое лично време, което тече с друга скорост. Вече е потвърдено, че да вземем за пример атомните часовници в изпратените от нас спътници в орбита отброяват времето по-бързо, от колкото тези на Земята.
Оказва се сложна задача да се даде единна формулировка за понятието „ време “. Стандарт за премерване на времето са периодическите събития и придвижвания, като да вземем за пример въртенето на земята към слънцето и луната, придвижването на махалото. И въпреки всичко безусловно време, което да тече с непрекъсната скорост във всяка точка от познатото ни галактическо пространство, няма. Това потвърждава тезата, че в последна сметка „ времето “ е доста общо разбиране.
