В Хургада бакшишът от 1 долар е задължителен
На пътя няма светофари, преимущество се взима с клаксон Лодка с транспарантно дъно води туристите до баснословен коралов риф, феновете на екзотиката хапват камилски стек
България ни изпраща със дребен дъжд по стъклото на самолета. Египет ни посреща с блестящо слънце и небе без нито едно облаче. Първото нещо, което ми прави усещане, е величествената Нил - най-дългата река в света. Отгоре се виждат пясъците на пустинята и другата архитектура на постройките в градовете, която незабавно демонстрира небогати или богати живеят в тях.
-->
Кацаме в Хургада в 15,40 часа, след два часа и половина полет. Първото, което вършим, е да си върнем часовниците с 1 час обратно, да си купим визи на входа на летището, както и египетски сим карти поради роуминга.
В Египет може да се заплаща както с тяхната валута -
лири, които назовават още египетски паунди
/1 лира е към 6 стотинки/, по този начин и с американски долари. Добре е екскурзиантът да е обменил валута авансово.
Качваме се с българския гид на рейса за хотела и приключението стартира.
Хургада е най-известният курорт в Египет, ситуиран е на брега на Червено море. Напук на разказите, които бях чувал за нечистотия и неуредици, шосето е идеално безпрепятствено без нито една дупка, а красивите палми по тротоарите припомнят, че сме в тропиците. За час и половина път до хотела по този начин и не видях светофар. Множество рейсове, които возят туристи към хотелите, изкусно лавират сред коли, скутери, мотори, а водачите се схващат какъв да е с преимущество единствено благодарение на клаксоните.
Посещението ни в Египет е тъкмо по време на свещения месец Рамадан. Мюсюлманският закон повелява денем вярващите да не се хранят, да не пушат цигари, даже да не пият вода.
Докато пътуваме, слънцето стартира да залязва. Като че ли от нищото край пътя изскачат хора, които употребяват тапите, за да
оферират на прегладнелите и жадни пасажери чай и дребни питки
Огрян от последните слънчеви лъчи, хотелът в арабски жанр с типичните за Изтока куполи наподобява възвишен - не по-висок от три етажа, само че върху огромна повърхност. Наоколо - топли и студени басейни, а морето единствено на 300 метра от стаята. С две думи - египетска приказка! В ресторанта - от пиле мляко в тристепенното меню: специалитети от европейската, арабската, египетската и китайската кухня и невероятни източни десерти - саралии, локум и други сиропирани вкусотии. Алкохолът - уиски и водка, само че ни предизвестяват да се въздържим, тъй като главоболът е сигурен.
На сутринта е време за плаж и първо къпане в Червено море. Пясъкът - като на нашите плажове и доста прелестен за стъпване. В морето вървиш най-малко 30 мерта във вътрешността, а водата ти е до глезените. След това внезапно потъваш в дълбокото.
Червено море е най-чистото в света
тъй като в него не се влива нито една река. То е също най-соленото и най-топлото. Дължината му е 1932 километра, а широчината - 305 километра, като в най-дълбоката си част е едвам 3 километра.
Всяка година африканската и арабската плоча под него се раздалечават с по 1 сантиметър и по този начин водата става по-топла.
Името на Червено море идва от пясъка в пустинята. Евреите са го наричали Рамсо, което на български се превежда като Тръстиково. Това, по което си наподобява с Черно, е, че и двете са източни.
На плажа празни шезлонги колкото искаш. Момче от личния състав незабавно предлага да ни донесе хавлии. Бакшишът е 1 $. Още от България туроператорите ни бяха инструктирали, че за всеки жест, който вършат локалните към нас, би трябвало да се отблагодарим с дребна сума пари.
Затова е добре да се запасите с повече дребни банкноти.
След вечеря решаваме да се разходим из центъра на Хургада. Таксито, което спазаряваме да ни закара и върне, ни излиза 8 $ плюс обичайния бакшиш от $1.
Най-новата улица в града се назовава Манша и е нещо като
арабска версия на софийската " Витошка "
По нея всичко е много по-скъпо в сравнение с останалите улици в Хургада, само че пък е доста прелестно. Луксозни бутици и дребни кафенета, сходни на парижките бистра, оферират всичко, от което се нуждае екскурзиантът.
Хургада е прочут още с името Сакала. Той е столица на мухафаза /окръг/ Червено море. Разделен е на 3 елементи - Ел Дахар, където е остарелият град, Секала - с хотелските комплекси и Ел Кора - модерното предградие.
В предишното Хургада е бил рибарско селища, само че за 40 години градът се е развил извънредно доста и сега е един от най-известните египетски курорти. В него живеят 250 000 души. Наблизо се издигат планински възвишения, които са малко по-високи от хълмове. Морската линия е дълга 35 километра. По нея има голям брой хотели.
В Хургада, както множеството от градовете в Египет, има квартал, наименуван Мубарак. В превод думата значи " благополучие " или " празник ". Прилича прекалено много на софийските квартали " Младост ".
На идващия ден ни следва ново премеждие - разходка с лодка с транспарантно дъно. В компанията на гида от България - Станислава, идваме на пристанището, където ни чака дребна синя лодка. На пръв взор наподобява елементарна, само че крие изненада - низък етаж. Слизаме по тясно стълбище и се настаняваме на столчета пред транспарантните прозорци. След 20-30 минути корабоплаване и дребни талази стигаме до кораловия риф. Около нас -
на по-малко от една ръка разстояние - цялата хубост на морския свят
- риби в жълти, червени, зелени и сини окраски, огромни и дребни, кръгли, продълговати, ококорени... След това е редът на коралите.
В Червено море има над 350 твърди и 250 меки корали. Те блестят със страхотна хубост, като разновидностите им са огнени и каменни. Въпреки великолепието си са доста рискови поради острите си ръбове. В Червено море има неповторими типове, които виреят единствено там. Интересен факт е, че порастват извънредно постепенно - на всеки 10 години с 1 сантиметър. Учените са открили, че са доста издръжливи.
На връщане от лодката преглеждаме забележителностите край брега. Сред най-впечатляващите е джамията Ел Мина, която в предишното са наричали " Абдул Хасан Елшази ".
Има 25 купола и две изящни минарета
високи по 40 метра, които са ослепително бели и се виждат отдалече. Изграждането на храма е приключено през 1968 година. Християни нямат право да влизат в него, а за мюсюлманите има непоколебим дрескод. На туристите е позволено да обикалят в близост и да вършат фотоси.
Спираме за обяд в малко, кокетно ресторантче до джамията. В менюто доминират рибни деликатеси, а измежду екзотичните оферти е камилски стек. Последният мотив за колебаещите се дали да влязат или не, е табелата на вратата: " 8 $ са задоволителни, с цел да се нахранят двама ".
България ни изпраща със дребен дъжд по стъклото на самолета. Египет ни посреща с блестящо слънце и небе без нито едно облаче. Първото нещо, което ми прави усещане, е величествената Нил - най-дългата река в света. Отгоре се виждат пясъците на пустинята и другата архитектура на постройките в градовете, която незабавно демонстрира небогати или богати живеят в тях.
-->
Кацаме в Хургада в 15,40 часа, след два часа и половина полет. Първото, което вършим, е да си върнем часовниците с 1 час обратно, да си купим визи на входа на летището, както и египетски сим карти поради роуминга.
В Египет може да се заплаща както с тяхната валута -
лири, които назовават още египетски паунди
/1 лира е към 6 стотинки/, по този начин и с американски долари. Добре е екскурзиантът да е обменил валута авансово.
Качваме се с българския гид на рейса за хотела и приключението стартира.
Хургада е най-известният курорт в Египет, ситуиран е на брега на Червено море. Напук на разказите, които бях чувал за нечистотия и неуредици, шосето е идеално безпрепятствено без нито една дупка, а красивите палми по тротоарите припомнят, че сме в тропиците. За час и половина път до хотела по този начин и не видях светофар. Множество рейсове, които возят туристи към хотелите, изкусно лавират сред коли, скутери, мотори, а водачите се схващат какъв да е с преимущество единствено благодарение на клаксоните.
Посещението ни в Египет е тъкмо по време на свещения месец Рамадан. Мюсюлманският закон повелява денем вярващите да не се хранят, да не пушат цигари, даже да не пият вода.
Докато пътуваме, слънцето стартира да залязва. Като че ли от нищото край пътя изскачат хора, които употребяват тапите, за да
оферират на прегладнелите и жадни пасажери чай и дребни питки
Огрян от последните слънчеви лъчи, хотелът в арабски жанр с типичните за Изтока куполи наподобява възвишен - не по-висок от три етажа, само че върху огромна повърхност. Наоколо - топли и студени басейни, а морето единствено на 300 метра от стаята. С две думи - египетска приказка! В ресторанта - от пиле мляко в тристепенното меню: специалитети от европейската, арабската, египетската и китайската кухня и невероятни източни десерти - саралии, локум и други сиропирани вкусотии. Алкохолът - уиски и водка, само че ни предизвестяват да се въздържим, тъй като главоболът е сигурен.
На сутринта е време за плаж и първо къпане в Червено море. Пясъкът - като на нашите плажове и доста прелестен за стъпване. В морето вървиш най-малко 30 мерта във вътрешността, а водата ти е до глезените. След това внезапно потъваш в дълбокото.
Червено море е най-чистото в света
тъй като в него не се влива нито една река. То е също най-соленото и най-топлото. Дължината му е 1932 километра, а широчината - 305 километра, като в най-дълбоката си част е едвам 3 километра.
Всяка година африканската и арабската плоча под него се раздалечават с по 1 сантиметър и по този начин водата става по-топла.
Името на Червено море идва от пясъка в пустинята. Евреите са го наричали Рамсо, което на български се превежда като Тръстиково. Това, по което си наподобява с Черно, е, че и двете са източни.
На плажа празни шезлонги колкото искаш. Момче от личния състав незабавно предлага да ни донесе хавлии. Бакшишът е 1 $. Още от България туроператорите ни бяха инструктирали, че за всеки жест, който вършат локалните към нас, би трябвало да се отблагодарим с дребна сума пари.
Затова е добре да се запасите с повече дребни банкноти.
След вечеря решаваме да се разходим из центъра на Хургада. Таксито, което спазаряваме да ни закара и върне, ни излиза 8 $ плюс обичайния бакшиш от $1.
Най-новата улица в града се назовава Манша и е нещо като
арабска версия на софийската " Витошка "
По нея всичко е много по-скъпо в сравнение с останалите улици в Хургада, само че пък е доста прелестно. Луксозни бутици и дребни кафенета, сходни на парижките бистра, оферират всичко, от което се нуждае екскурзиантът.
Хургада е прочут още с името Сакала. Той е столица на мухафаза /окръг/ Червено море. Разделен е на 3 елементи - Ел Дахар, където е остарелият град, Секала - с хотелските комплекси и Ел Кора - модерното предградие.
В предишното Хургада е бил рибарско селища, само че за 40 години градът се е развил извънредно доста и сега е един от най-известните египетски курорти. В него живеят 250 000 души. Наблизо се издигат планински възвишения, които са малко по-високи от хълмове. Морската линия е дълга 35 километра. По нея има голям брой хотели.
В Хургада, както множеството от градовете в Египет, има квартал, наименуван Мубарак. В превод думата значи " благополучие " или " празник ". Прилича прекалено много на софийските квартали " Младост ".
На идващия ден ни следва ново премеждие - разходка с лодка с транспарантно дъно. В компанията на гида от България - Станислава, идваме на пристанището, където ни чака дребна синя лодка. На пръв взор наподобява елементарна, само че крие изненада - низък етаж. Слизаме по тясно стълбище и се настаняваме на столчета пред транспарантните прозорци. След 20-30 минути корабоплаване и дребни талази стигаме до кораловия риф. Около нас -
на по-малко от една ръка разстояние - цялата хубост на морския свят
- риби в жълти, червени, зелени и сини окраски, огромни и дребни, кръгли, продълговати, ококорени... След това е редът на коралите.
В Червено море има над 350 твърди и 250 меки корали. Те блестят със страхотна хубост, като разновидностите им са огнени и каменни. Въпреки великолепието си са доста рискови поради острите си ръбове. В Червено море има неповторими типове, които виреят единствено там. Интересен факт е, че порастват извънредно постепенно - на всеки 10 години с 1 сантиметър. Учените са открили, че са доста издръжливи.
На връщане от лодката преглеждаме забележителностите край брега. Сред най-впечатляващите е джамията Ел Мина, която в предишното са наричали " Абдул Хасан Елшази ".
Има 25 купола и две изящни минарета
високи по 40 метра, които са ослепително бели и се виждат отдалече. Изграждането на храма е приключено през 1968 година. Християни нямат право да влизат в него, а за мюсюлманите има непоколебим дрескод. На туристите е позволено да обикалят в близост и да вършат фотоси.
Спираме за обяд в малко, кокетно ресторантче до джамията. В менюто доминират рибни деликатеси, а измежду екзотичните оферти е камилски стек. Последният мотив за колебаещите се дали да влязат или не, е табелата на вратата: " 8 $ са задоволителни, с цел да се нахранят двама ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ