Путин възроди страха си от НАТО
На първата си среща със съдружници от НАТО американският министър на защитата Лойд Остин назова Русия опасност и даде обещание да я държи виновна за „ безразсъдни и нападателни дейности “. Това написа Януш Бугайски във Washington Examiner, представен от inosmi.ru.
Като най-мощната организация в света - както във военно, по този начин и в политическо отношение - НАТО в действителност е в положение дейно да се изправи против съветския президент Владимир Путин и неговия режим. Основният детайл на тази съпротива остава гаранцията на НАТО за националната самостоятелност на всички европейски страни.
Опасенията на Кремъл за алианса на НАТО се коренят в дълбоката угриженост за политическото бъдеще на Путин. Руският президент все по-често свързва своята вътрешна легитимност с възобновяване на статута на суперсила на Русия и господството на своенравните съседи. Но тези неоимперски желания се издигат, когато страните се причислят към НАТО и получат достъп до главния му принцип на взаимна отбрана. Приемайки нови членове, НАТО отслабва способността на Москва да управлява сигурността и външната политика на своите някогашни спътници.
За да замаскира своя експанзионизъм, Кремъл популяризира гъста мъгла от дезинформация за НАТО. Зад пропагандната му офанзива се крие същинският боязън, че като разочарова външните упоритости на Русия, НАТО ще отслаби и вътрешния авторитаризъм на Москва. Московските управляващи настояват, че НАТО е поела посткомунистическите страни от Източна Европа, с цел да заплаши съветските граници и да смъкна държавното управление им. В реалност разширението на НАТО се извърши по благосклонност на всяка страна кандидатка, избягала от руското ръководство. Нито една от прилежащите страни не претендира нито за територията на Русия, нито за нейните запаси. Най-важното е, че доктрината, ученията и военната позиция на НАТО не заплашват съветската държавност и не оспорват нейната териториална целокупност.
За разлика от НАТО, съюзите на Москва не са доброволни: те заплитат страни, попаднали в капан в асиметрични връзки и взаимозависимост от Русия. Тази връзка се основава най-вече на заплашване и изнудване. В опит да възстановят националната си самостоятелност, няколко столици се обърнаха към западните институции за помощ и отбрана. Но Москва всякога декларира, че е заобиколена от врагове и че би трябвало да се пази гневно. Поразителен образец за такова деформиране на истината е по какъв начин Москва през февруари 2014 година упрекна Вашингтон в проекти за събаряне на държавното управление в Киев за разполагане на силите на НАТО по-близо до съветските граници. Всъщност украинската гражданска война беше чисто локална и се трансформира в неизпълним казус за самата Русия, демонстрирайки, че дейните жители са способни да смъкват деспотичния режим.
Кремъл се притеснява от вероятността Украйна или Беларус да се трансфорат в демократични и стопански здрави страни , които ще се причислят към Европейски Съюз и ще реализиран участие в НАТО. Успешният украински или белоруски модел за развиване ще разкрие неуспеха на системата на Путин и ще въодушеви десетки потиснати и обеднели райони на Руската федерация да търсят повече власт над ориста си.
Западните управляващи, надяващи се на по-близки връзки с Русия, не би трябвало да си вършат илюзии.
Москва вижда НАТО не като евентуален сътрудник, а като главен стратегически противник и действителна политическа опасност. Ограниченото съдействие в региона на контрола върху нуклеарните оръжия или други области от общ интерес не би трябвало да основава подправено възприятие за сигурност на водачите на НАТО. Многото разнообразни офанзиви на Русия против съседите и подривната активност против страните от НАТО няма да спрат, до момента в който Путин не бъде тежко надвит вкъщи. За да трансформира изказванията на Остин в действителност, Вашингтон ще би трябвало да отстоява правилата, на които е учреден НАТО: да пази съдружниците и да предотврати издигането на всяка европейска мощ.
Отменянето на решението за евакуиране на американските войски от Германия е значим крайъгълен камък и мощен сигнал за уговорката на Америка да пази своите съдружници. Източният фланг на НАТО също би трябвало да бъде укрепен посредством засилено наличие на многонационални сили, усъвършенствана районна инфраструктура, постоянни военни учения и отворени порти за всички претенденти. Но на първо място Вашингтон би трябвало да се придържа към главния принцип, че всяка страна има право свободно да избира своите съдружници и да пази своята сигурност.
Януш Бугайски е старши помощник във Фондация Джеймстаун във Вашингтон. Неотдавнашната му книга „ Евразийската бездна: Уязвимите флангове на Русия “ е в съавторство с Маргарита Асенова. Бъдещата му книга се споделя Failed State: A Plan for the Collapse of Russia.
Превод: Ганчо КАМЕНАРСКИ
Като най-мощната организация в света - както във военно, по този начин и в политическо отношение - НАТО в действителност е в положение дейно да се изправи против съветския президент Владимир Путин и неговия режим. Основният детайл на тази съпротива остава гаранцията на НАТО за националната самостоятелност на всички европейски страни.
Опасенията на Кремъл за алианса на НАТО се коренят в дълбоката угриженост за политическото бъдеще на Путин. Руският президент все по-често свързва своята вътрешна легитимност с възобновяване на статута на суперсила на Русия и господството на своенравните съседи. Но тези неоимперски желания се издигат, когато страните се причислят към НАТО и получат достъп до главния му принцип на взаимна отбрана. Приемайки нови членове, НАТО отслабва способността на Москва да управлява сигурността и външната политика на своите някогашни спътници.
За да замаскира своя експанзионизъм, Кремъл популяризира гъста мъгла от дезинформация за НАТО. Зад пропагандната му офанзива се крие същинският боязън, че като разочарова външните упоритости на Русия, НАТО ще отслаби и вътрешния авторитаризъм на Москва. Московските управляващи настояват, че НАТО е поела посткомунистическите страни от Източна Европа, с цел да заплаши съветските граници и да смъкна държавното управление им. В реалност разширението на НАТО се извърши по благосклонност на всяка страна кандидатка, избягала от руското ръководство. Нито една от прилежащите страни не претендира нито за територията на Русия, нито за нейните запаси. Най-важното е, че доктрината, ученията и военната позиция на НАТО не заплашват съветската държавност и не оспорват нейната териториална целокупност.
За разлика от НАТО, съюзите на Москва не са доброволни: те заплитат страни, попаднали в капан в асиметрични връзки и взаимозависимост от Русия. Тази връзка се основава най-вече на заплашване и изнудване. В опит да възстановят националната си самостоятелност, няколко столици се обърнаха към западните институции за помощ и отбрана. Но Москва всякога декларира, че е заобиколена от врагове и че би трябвало да се пази гневно. Поразителен образец за такова деформиране на истината е по какъв начин Москва през февруари 2014 година упрекна Вашингтон в проекти за събаряне на държавното управление в Киев за разполагане на силите на НАТО по-близо до съветските граници. Всъщност украинската гражданска война беше чисто локална и се трансформира в неизпълним казус за самата Русия, демонстрирайки, че дейните жители са способни да смъкват деспотичния режим.
Кремъл се притеснява от вероятността Украйна или Беларус да се трансфорат в демократични и стопански здрави страни , които ще се причислят към Европейски Съюз и ще реализиран участие в НАТО. Успешният украински или белоруски модел за развиване ще разкрие неуспеха на системата на Путин и ще въодушеви десетки потиснати и обеднели райони на Руската федерация да търсят повече власт над ориста си.
Западните управляващи, надяващи се на по-близки връзки с Русия, не би трябвало да си вършат илюзии.
Москва вижда НАТО не като евентуален сътрудник, а като главен стратегически противник и действителна политическа опасност. Ограниченото съдействие в региона на контрола върху нуклеарните оръжия или други области от общ интерес не би трябвало да основава подправено възприятие за сигурност на водачите на НАТО. Многото разнообразни офанзиви на Русия против съседите и подривната активност против страните от НАТО няма да спрат, до момента в който Путин не бъде тежко надвит вкъщи. За да трансформира изказванията на Остин в действителност, Вашингтон ще би трябвало да отстоява правилата, на които е учреден НАТО: да пази съдружниците и да предотврати издигането на всяка европейска мощ.
Отменянето на решението за евакуиране на американските войски от Германия е значим крайъгълен камък и мощен сигнал за уговорката на Америка да пази своите съдружници. Източният фланг на НАТО също би трябвало да бъде укрепен посредством засилено наличие на многонационални сили, усъвършенствана районна инфраструктура, постоянни военни учения и отворени порти за всички претенденти. Но на първо място Вашингтон би трябвало да се придържа към главния принцип, че всяка страна има право свободно да избира своите съдружници и да пази своята сигурност.
Януш Бугайски е старши помощник във Фондация Джеймстаун във Вашингтон. Неотдавнашната му книга „ Евразийската бездна: Уязвимите флангове на Русия “ е в съавторство с Маргарита Асенова. Бъдещата му книга се споделя Failed State: A Plan for the Collapse of Russia.
Превод: Ганчо КАМЕНАРСКИ
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ