На някои видове на нашата планета им е провървяло повече,

На някои типове на нашата планета им е провървяло повече, в сравнение с други. Например лъвовете, вълците и акулите нямат естествени врагове, т.е. хищници, които да ги преследват за храна. Но го има индивида. Може ли следователно да се счита, че ние се намираме на върха на хранителната верига?
Човекът нарушил базовите инстинкти на животните
Международна група зоолози, еколози и експерти по държанието на животните са стигнали до извода, че заради човешката интервенция в приро...

От позиция на науката мястото на индивида в хранителната верига не зависи от това, кой може „ нас да ни яде “ или кой убиваме ние. Поради тази причина, в случай че се регистрира това, с което се храним, то ние не се явяваме основните хищници.

В науката позицията на организма в хранителната верига се дефинира от неговото трофично равнище. Обикновено то се прави оценка по канара от 1 до 5. Растенията и другите „ производители “, които получават силата си от слънчевата светлина, са на първо равнище (1), а тревопасните животни са на второ равнище (2). Видовете на трето равнище (3) се хранят единствено с тревопасни животни, а типовете на четвърто равнище (4) се хранят единствено с месоядни животни от трето равнище. Видовете, които получават храна от голям брой трофични равнища, като всеядни, се правят оценка по междинното трофично равнище на това, което ядат, плюс едно. Например животно, което яде тъкмо 50% от растенията и 50% от тревопасните животни, ще бъде всеядно на равнище 2,5.

Въз основа на данни на Организация на обединените нации учените са съумели да на всеки артикул, който човек яде. Установено е, че приблизително хората получават 80% от дневните си калории от растения и 20% от месо и риба, съгласно изследване от 2013 година Това ни слага на трофично равнище от 2,21 (някъде сред аншоата и прасетата). Но трофичните равнища на хората варират в целия свят. В Бурунди (Африка) да вземем за пример растенията съставляват 96,7% от локалното ползване през 2009 година, което дава на популацията трофично равнище от 2,04. Междувременно в Исландия, където менюто се състои от към 50% месо, трофичното равнище е 2,57.

Разбира се, спрямо аншоата и прасетата, хората съставляват доста по-голяма опасност за другите животни. Някои учени настояват, че човешкият напън върху другите типове ни прави „ суперхищници “. Например в изследване от 2015 година откриватели от Университета на Виктория в Канада активността на ловци и риболовци с реакциите на сухоземните и морските хищници. Те са разкрили, че хората убиват плячка до 14 пъти по-бързо от другите хищници. Но в природата хищникът убива поради храна, до момента в който човекът…
Откриха антична човешка ДНК, непозната до момента в международен мащаб
Археолози откриха останките на 7200-годишен скелет на жена ловец-събирач в Индонезия, който има „ ясно изразена човешка линия&ldqu...

В множеството случаи убиваме диви животни не с цел да ги ядем. Например главните аргументи за понижаване на популацията на лъвовете са загубата на средата на местообитание и срещите с хора, които не желаят животните да заплашват тях или добитъка им.

Още от ИНТЕРЕСНО: