На Марс е имало въглероден диоксид – това стана ясно.

На Марс е имало въглероден диоксид – това стана ясно. Но какво ли може да е довело до актуалната му липса? Отговор на този въпрос откриха учени от Центъра за проучване на околната среда на университетите на Глазгоу и Единбург и Националния природонаучен музей в Лондон.

Преди милиони години Червената планета е имала богата на въглероден диоксид атмосфера. Днес обаче тя съставлява една студена и суха планета. Проведеното проучването предлага първото директно марсианско доказателство за процеса, довел до тази смяна.

Процесът, довел до това, понастоящем отстранява въглеродния диоксид от земната атмосфера, противодействайки на климатичните промени. Натрупването на въглероден диоксид в атмосферата на Земята способства за световното стопляне. Подобна загуба на въглероден диоксид от марсианската атмосфера преди към 4000 милиона години евентуално е съдействала за охлаждането на планетата.

Знанието за това по какъв начин въглеродният диоксид е липсващ от атмосферата на Червената планета може да способства за ограничение на парниковите газове в земната атмосфера.

Проведените проучвания са въз основата на проучвания марсиански астероид, прочут като Лафайет. Пробите демонстрират, че той е формиран от разтопена канара преди към 1300 милиона години и е изхвърлен от повърхността на Марс от мощен конфликт преди 11 милиона години. Той е открит през 1931 година в Индиана, Съединени американски щати. Оттогава до през днешния ден Лафайет се изследва от учени от целия свят.

Настоящото проучване се концентрира върху богатият на въглерод минерал сидерит. Той е открит от дълго време в астероида Лафайет, само че сегашният екип е открил, че сидеритът се е образувал при развой, при който вода и въглероден диоксид от марсианската атмосфера са реагирали със скали, съдържащи минерала оливин.

При реализирането на тези реакции са образувани сидеритни кристали, които заменили оливина. Така атмосферният въглероден диоксид е уловен и съхранен вечно в скалата.

Метеоритът Лафайет е директното доказателство за съществуването на въглероден диоксид в относително скорошната история на Марс, преди към 1300 милиона години. Взимайки поради, че всички нужни съставки за сходен развой са били налични в ранната история на планетата под формата на оливин, реакцията образно изяснява по какъв начин въглеродният диоксид е липсващ от атмосферата ѝ. Това автоматизирано трансформира нейния климат от топъл мокър и удобен за живот в леден изсъхнал и неприятелски.

Плашещото в тази ситуация е, че сега този развой тече по натурален път и на Земята. Поради това се подхващат сходни трескави търсения за метод за перманентното " заключване " на отделяния от електроцентралите въглероден диоксид.