Панамският канал става собственост на Панама
На днешния ден през 1999 година Панамският канал публично минава под юрисдикцията на Панама. Най-южната страна в Централна Америка е сред Коста Рика на северозапад и Колумбия на изток като граничи с Карибско море и Тихия океан. Разположението на Панама на Панамския провлак е стратегическо, което й разрешава да управлява Панамския канал, който свързва Атлантическия с Тихия океан.
На 3 ноември 1903 година е провъзгласена е независимостта на Република Панама – страната, която през днешния ден е един от най-големите финансови, търговски и транспортни центрове в Латинска Америка. Голяма роля в стопанската система на Панама играе Панамският канал, през който минават годишно над 15 хиляди кораба (даващи доход от над 600 млн. щатски долара).
Панамският канал е изкуствено прокопан канал, който пресича Панамския провлак в най-ниската му част на територията на Панама, като свързва Тихия океан с Атлантическия океан и разделя Северна от Южна Америка. Обявен е за едно от Седемте чудеса на модерния свят.
Това е един от най-големите и сложни строителни планове, чието прокопаване оказва доста въздействие върху корабоплаването сред двата океана, като отстрани нуждата от изминаване на дългия и рисков път през Магелановия пролив или нос Хорн в най-южната част на Южна Америка. Например, транспортен съд, отправил се от Ню Йорк за Сан Франциско през канала изминава 9500 км - по-малко от половината на курса от 22 500 км към нос Хорн.
Панамският канал е с дължина 81.6 км, дълбочина 12.5 м и ширина 150 метра. Съоръжен е с три системи от шлюзове, което разрешава за едно денонощие да се прекосява от 48 кораба.
Строежът на канала е стартират изначало от френска компания, само че известно време след нейния банкрут с плана се заемат Съединени американски щати и го приключват. Строежът на настоящето оборудване трае от 1904 до 1914 година. От построяването си до 1999 година каналът се управлява от Съединени американски щати, по-късно - взаимно от Съединени американски щати и Панама. От 31 декември 1999 година оборудването се ръководи от специфична панамска държавна организация (на испански: Autoridad del Canal de Panamá (ACP)).
Построяването на Панамския канал е голяма инвестиция и за тези времена единствено оборудванията костват на Съединени американски щати общо 390 млн. $, което е еквивалентно на над 400 милиарда $ в този момент. По време на строителството са изгубили живота си общо 27 500 служащи. През 1903 година е подписан първият американско-панамски контракт за безсрочно прилагане на зоната на бъдещия канал от Съединени американски щати. Това разрешава строителството да бъде продължено от Съединени американски щати и да бъде приключено през 1914 година.
Панамският канал е приключен на 15 август същата година, две години предварително (официалното му разкриване е през 1920 г.). По съвпадане през същия месец в Европа стартира Първата международна война. Поради понижения трафик на кораби от Европа след Първата международна война броят на миналите през канала кораби през първите години е незначителен. След 1924 година обаче трафикът се усилва и през канала минават по 5000 кораба годишно.
Първият контракт сред Съединени американски щати и Панама става предмет на доста разногласия и на няколко пъти през ХХ век са подписвани нови контракти. През 1977 година се подписва контракт от американския президент Джими Картър и панамското държавно управление на военачалник Торихос Ерера за поетапно възобновяване на суверенитета на Панама над канала и зоната до 31 декември 1999 година и за непрекъснатия неутралитет и употреба на канала взаимно от Съединени американски щати и Панама.
Максималният позволен размер на корабите, които могат за минават през канала, се назовава Panamax. Един характерен Panamax транспортен съд е с водоизместимост от 65-80 хиляди тона, само че действителното му карго е лимитирано до към 52 500 тона заради рестриктивните мерки в дълбочината на канала. Корабът с най-голяма дължина, прекосявал канала, е San Juan Prospector, в този момент Marcona Prospector, който е рудовоз с размери 296 м дължина и 32 м широчина.
На 3 ноември 1903 година е провъзгласена е независимостта на Република Панама – страната, която през днешния ден е един от най-големите финансови, търговски и транспортни центрове в Латинска Америка. Голяма роля в стопанската система на Панама играе Панамският канал, през който минават годишно над 15 хиляди кораба (даващи доход от над 600 млн. щатски долара).
Панамският канал е изкуствено прокопан канал, който пресича Панамския провлак в най-ниската му част на територията на Панама, като свързва Тихия океан с Атлантическия океан и разделя Северна от Южна Америка. Обявен е за едно от Седемте чудеса на модерния свят.
Това е един от най-големите и сложни строителни планове, чието прокопаване оказва доста въздействие върху корабоплаването сред двата океана, като отстрани нуждата от изминаване на дългия и рисков път през Магелановия пролив или нос Хорн в най-южната част на Южна Америка. Например, транспортен съд, отправил се от Ню Йорк за Сан Франциско през канала изминава 9500 км - по-малко от половината на курса от 22 500 км към нос Хорн.
Панамският канал е с дължина 81.6 км, дълбочина 12.5 м и ширина 150 метра. Съоръжен е с три системи от шлюзове, което разрешава за едно денонощие да се прекосява от 48 кораба.
Строежът на канала е стартират изначало от френска компания, само че известно време след нейния банкрут с плана се заемат Съединени американски щати и го приключват. Строежът на настоящето оборудване трае от 1904 до 1914 година. От построяването си до 1999 година каналът се управлява от Съединени американски щати, по-късно - взаимно от Съединени американски щати и Панама. От 31 декември 1999 година оборудването се ръководи от специфична панамска държавна организация (на испански: Autoridad del Canal de Panamá (ACP)).
Построяването на Панамския канал е голяма инвестиция и за тези времена единствено оборудванията костват на Съединени американски щати общо 390 млн. $, което е еквивалентно на над 400 милиарда $ в този момент. По време на строителството са изгубили живота си общо 27 500 служащи. През 1903 година е подписан първият американско-панамски контракт за безсрочно прилагане на зоната на бъдещия канал от Съединени американски щати. Това разрешава строителството да бъде продължено от Съединени американски щати и да бъде приключено през 1914 година.
Панамският канал е приключен на 15 август същата година, две години предварително (официалното му разкриване е през 1920 г.). По съвпадане през същия месец в Европа стартира Първата международна война. Поради понижения трафик на кораби от Европа след Първата международна война броят на миналите през канала кораби през първите години е незначителен. След 1924 година обаче трафикът се усилва и през канала минават по 5000 кораба годишно.
Първият контракт сред Съединени американски щати и Панама става предмет на доста разногласия и на няколко пъти през ХХ век са подписвани нови контракти. През 1977 година се подписва контракт от американския президент Джими Картър и панамското държавно управление на военачалник Торихос Ерера за поетапно възобновяване на суверенитета на Панама над канала и зоната до 31 декември 1999 година и за непрекъснатия неутралитет и употреба на канала взаимно от Съединени американски щати и Панама.
Максималният позволен размер на корабите, които могат за минават през канала, се назовава Panamax. Един характерен Panamax транспортен съд е с водоизместимост от 65-80 хиляди тона, само че действителното му карго е лимитирано до към 52 500 тона заради рестриктивните мерки в дълбочината на канала. Корабът с най-голяма дължина, прекосявал канала, е San Juan Prospector, в този момент Marcona Prospector, който е рудовоз с размери 296 м дължина и 32 м широчина.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ