През 1918 г. Цар Фердинанд I абдикира и напуска страната
На днешния ден през 1918 година като разследване от националната злополука на България в Първата международна война цар Фердинанд I абдикира в интерес на сина си Борис III и напуща вечно страната.
Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България - от 7 юли 1887 година до 22 септември 1908 година, когато е оповестена Независимостта на България, и цар на България - от 22 септември 1908 година до абдикацията му на 3 октомври 1918 година.
Фердинанд също по този начин е прочут и като буен ботаник, ентомолог и филателист.
Българската историография преглежда цар Фердинанд І като спорна персона. От една страна, се акцентират заслугите му за одобряването и издигането на Третата българска страна, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд І се хвърля виновността за несполучливото присъединяване на България в Междусъюзническата и Първата международна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.
След експлоадирането на Първата международна война през юли 1914 година под въздействие на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили - Австро-германския блок, към който България се причислява публично на 6 септември 1915 година. Въпреки военните триумфи на фронта - разгрома на Сърбия (ноември-декември 1915 г.) и успеха над Румъния (септември-октомври 1916 г.), България претърпява национална злополука в края на Първата международна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското помирение и капитулацията на България на 30 септември, заставен от събитията, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 година в интерес на сина си - княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуща страната.
Старият цар в никакъв случай не е бил позволен да посети още веднъж България, макар многократните му настоявания, изключително през 1937 година при раждането на внука му - престолонаследника княз Симеон Търновски.
Фердинанд І умира на напреднала възраст в дома си в центъра на град Кобург на 10 септември 1948 година, надживял гибелта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си ген. Петър Ганчев: „ Кога отпътуваме за България? “ Последната воля на цар Фердинанд е да бъде заровен в миналото в обичаната му България и по тази причина ковчегът му е бил краткотрайно положен в криптата на католическата черква Св. Августин в Кобург, пред саркофазите на майка му и татко му. Там остава и до през днешния ден.
Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България - от 7 юли 1887 година до 22 септември 1908 година, когато е оповестена Независимостта на България, и цар на България - от 22 септември 1908 година до абдикацията му на 3 октомври 1918 година.
Фердинанд също по този начин е прочут и като буен ботаник, ентомолог и филателист.
Българската историография преглежда цар Фердинанд І като спорна персона. От една страна, се акцентират заслугите му за одобряването и издигането на Третата българска страна, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд І се хвърля виновността за несполучливото присъединяване на България в Междусъюзническата и Първата международна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.
След експлоадирането на Първата международна война през юли 1914 година под въздействие на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили - Австро-германския блок, към който България се причислява публично на 6 септември 1915 година. Въпреки военните триумфи на фронта - разгрома на Сърбия (ноември-декември 1915 г.) и успеха над Румъния (септември-октомври 1916 г.), България претърпява национална злополука в края на Първата международна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското помирение и капитулацията на България на 30 септември, заставен от събитията, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 година в интерес на сина си - княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуща страната.
Старият цар в никакъв случай не е бил позволен да посети още веднъж България, макар многократните му настоявания, изключително през 1937 година при раждането на внука му - престолонаследника княз Симеон Търновски.
Фердинанд І умира на напреднала възраст в дома си в центъра на град Кобург на 10 септември 1948 година, надживял гибелта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си ген. Петър Ганчев: „ Кога отпътуваме за България? “ Последната воля на цар Фердинанд е да бъде заровен в миналото в обичаната му България и по тази причина ковчегът му е бил краткотрайно положен в криптата на католическата черква Св. Августин в Кобург, пред саркофазите на майка му и татко му. Там остава и до през днешния ден.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ