Днес е храмовият празник на църквата Свети седмочисленици
На днешния ден през 1903 година е осветена българската православна черква "Свети Седмочисленици " в София. Тя е ситуирана в центъра на столицата,в градинката сред улиците "Цар Иван Шишман ", "Граф Игнатиев ", "6-ти септември " и "Генерал Паренсов ".
Сградата е издигната през 1528 година от османския проектант и инженер Синан като джамия - "Коджа дервиш Мехмед паша " (днес черква "Свети Седмочисленици ") по заповед на султан Сюлейман Великолепни върху парцел на Рилския манастир с метох.
За по-възрастните храмът е прочут и с името Черната джамия поради тъмния гранит, от който е направено минарето му. При земетресение през XIX век то пада и тя е изоставена.
След Освобождението на България през 1878 година постройката е превърната във боен склад, а по-късно в затвор.
При разкопки през 1901 година са открити остатъци от остарял християнски храм от V-VI век и още по-старо светилище на Асклепий.
Между 1901 и 1903 година постройката е преустроена в черква, която е осветена на 27 юли 1903-а, избран от Българската православна черква като Ден на успението на Свети Климент Охридски и Ден на Светите Седмочисленици - Светите Кирил и Методий и техните възпитаници и почитатели Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий.
Този ден се празнува и като храмов празник. При преустройството са съборени минарето от черен гранит и медресето, намиращо се на мястото на днешната градинка пред църквата и са достроени ъгловите куполи, камбанарията и нартекса или притвор. Проектът за преустройството е на двама от най-видните български архитекти Йордан Миланов и Петко Момчилов.
Иконостасът в църквата пък е дело на дебърски майстори от рода Филипови. Царските двери и кръстът с разпятието са рязани през 1902 година от Аврам Аврамов и Петър Йосифов.
В двора на църквата, до абсидата, паралелно до неговата жена Екатерина Каравелова (1860-1947 г.) е заровен политика Петко Каравелов (1843-1903 г.) - един от водачите на Либералната партия, а по-късно на Демократичната партия. Той е брат на писателя Любен Каравелов и татко на Лора Каравелова - брачна половинка на поета Пейо Яворов. Гробът им се намира зад църквата.
Тук е е и гробът на свещеник Нил Изворов (1823-1905 г.).
Българската православна черква е определила 27 юли за Ден на Св. вмчк. Панталеймон, Успението на Св. Климент Охридски и на Светите Седмочисленици.
Свети Климент Охридски е български феодален академик и първият свещеник, проповядвал на старобългарски език. Православната черква го тачи като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония. Данните за живота му преди неговата активност в България са нищожни.
Свети Седмочисленици е събирателно наименование за светците, почитани от Българската православна черква като основатели и разпространители на глаголицата и кирилицата. Те са Кирил, Методий и техните възпитаници Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий.
Денят се приема за добър за пътешестване, откъдето идва и името му Панталей Пътник. Имен ден честват Добринь Панталей, Добри, Добрина.
Сградата е издигната през 1528 година от османския проектант и инженер Синан като джамия - "Коджа дервиш Мехмед паша " (днес черква "Свети Седмочисленици ") по заповед на султан Сюлейман Великолепни върху парцел на Рилския манастир с метох.
За по-възрастните храмът е прочут и с името Черната джамия поради тъмния гранит, от който е направено минарето му. При земетресение през XIX век то пада и тя е изоставена.
След Освобождението на България през 1878 година постройката е превърната във боен склад, а по-късно в затвор.
При разкопки през 1901 година са открити остатъци от остарял християнски храм от V-VI век и още по-старо светилище на Асклепий.
Между 1901 и 1903 година постройката е преустроена в черква, която е осветена на 27 юли 1903-а, избран от Българската православна черква като Ден на успението на Свети Климент Охридски и Ден на Светите Седмочисленици - Светите Кирил и Методий и техните възпитаници и почитатели Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий.
Този ден се празнува и като храмов празник. При преустройството са съборени минарето от черен гранит и медресето, намиращо се на мястото на днешната градинка пред църквата и са достроени ъгловите куполи, камбанарията и нартекса или притвор. Проектът за преустройството е на двама от най-видните български архитекти Йордан Миланов и Петко Момчилов.
Иконостасът в църквата пък е дело на дебърски майстори от рода Филипови. Царските двери и кръстът с разпятието са рязани през 1902 година от Аврам Аврамов и Петър Йосифов.
В двора на църквата, до абсидата, паралелно до неговата жена Екатерина Каравелова (1860-1947 г.) е заровен политика Петко Каравелов (1843-1903 г.) - един от водачите на Либералната партия, а по-късно на Демократичната партия. Той е брат на писателя Любен Каравелов и татко на Лора Каравелова - брачна половинка на поета Пейо Яворов. Гробът им се намира зад църквата.
Тук е е и гробът на свещеник Нил Изворов (1823-1905 г.).
Българската православна черква е определила 27 юли за Ден на Св. вмчк. Панталеймон, Успението на Св. Климент Охридски и на Светите Седмочисленици.
Свети Климент Охридски е български феодален академик и първият свещеник, проповядвал на старобългарски език. Православната черква го тачи като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония. Данните за живота му преди неговата активност в България са нищожни.
Свети Седмочисленици е събирателно наименование за светците, почитани от Българската православна черква като основатели и разпространители на глаголицата и кирилицата. Те са Кирил, Методий и техните възпитаници Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий.
Денят се приема за добър за пътешестване, откъдето идва и името му Панталей Пътник. Имен ден честват Добринь Панталей, Добри, Добрина.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ