На днешния ден отбелязваме 122 години от рождението на Антоан

На днешния ден означаваме 122 години от рождението на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Изключителен фен на авиацията, французинът записа името си във вечността с творби като " Южна поща ", " Нощен полет ", " Земя на хората ", " Боен водач ", " Писмо до един пленник ", " Малкият принц ", " Цитадела ", " Военни мемоари ". Разбира се, „ Малкият принц “ сигурно е книгата, станала настолна за генерации. За мен тя е знак на невинността, която си отива дружно с детството. Съвършена лирика, без значение от обстоятелството, че жанрово се дефинира като повест.

„ Малкият принц “ е тънка брошура, която четем и препрочитаме безчет пъти, тъй като това е свят, който по обаятелен метод събира на едно място небето, земята, звездите и всичко това, което въплътява животът ни. Да се научиш да опитомиш лисица, да разпознаваш пеперудите в гъсениците, да познаеш щастието, заобичвайки едно само цвете са неща, които възпитават в нас отношение към хубостта на света.

Подарявал съм „ Малкият принц “ с мотив и без мотив, защото имам вяра, че във всеки от нас детето оцелява и има потребност да продължи да изпитва възхита. Като възрастни губим доста скъпо време, забравяйки че има хора, които са същински скъпи за нас. Цветето, за което сме се погрижили, е по-важно от всички други цветя и това е напълно естествено.

Стъклените похлупаци не ни защищават от тъгата и разочарованието, само че постоянно е хубаво да помним нещата, които са ни носили наслада. Подарявайки копие от книгата, желая да не преставаме да помним, че значителното е невидимо за очите, само че е задоволително за момент да спуснем клепачи, с цел да изпитаме още веднъж насладата от детство, което в никакъв случай няма да ни напусне.

„ Малкият принц “ е правилният консултант, който няма да ни подведе по пътя към планетите, за които сме мечтали. Да, ставаме виновни за тези, които сме опитомили, и единствено търпението може да ни разкрие в цялост смисъла от това да остаряваме дружно, уважавайки се, подкрепяйки се, обичайки. Важно е да не стопираме да поглеждаме към звездите, а в случай че думите пречат да се разбираме между тях, задоволително е да помълчим в компанията на някого. Тогава значителното постоянно става налично.

Както споделя самият Екзюпери, „ същинската обич стартира, когато нищо не се търси в подмяна “. Това е вярната насочна точка в живот, в който дребният принц в никакъв случай не си отива.

Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg