Черният принц и легендарното му съкровище
На дъното на Черно море лежи баснословно златно богатство, което към този момент повече от столетие остава неоткрито, макар многочислените експедиции, изпратени да го търсят.
Сандъците, цялостни със злато, са били натоварени на кораба Черният принц. Той е бил част от английската флота и е бил претрупан със задачата да придвижи заплати на бойците от английската войска.
През далечната 1853 година сред Русия и Турция избухва Кримската война. Руската империя се изправя освен против Турция, само че и против нейните съдружници Франция, Британската империя, Сардинското кралство и Графство Насау.
За да се оправят с руснаците британците наемат над 200 търговски кораба, които употребяват главно за превоз на разнообразни артикули, оръжия и други до театъра на военните дейности – Черно море.
Сред наетите съдове е и платноходно-моторната фрегата Принц. Тя обаче била наричана от всички Черният принц, тъй като корпусът ѝ е бил оцветен в мрачно черен цвят.
В края на 1854 година Черният принц идва в пристанище Балаклава край Севастопол. Фрегатата носи на борда си същинско златно богатство – заплатите на войската, които възлизат на няколко милиона фунта стерлинги.
Само няколко часа след акостирането край Кримския полуостров се развихря същински вихър. Той потапя множеството от акостиралите там кораби.
Стихията запраща на дъното на морето повече от 60 английски, френски и турски плавателни съда, в това число и Черният принц с цялото злато.
Две години по-късно антируската коалиция печели войната. Но споменът за златото на Черният принц не дава мир на никого и през 1957 година французите провеждат първата експедиция по издирването му.
Въпреки помощта на водолазните скафандри, които одеве са изобретени, те не съумяват да открият даже парченце от фрегатата.
Гмуркачите претърсват цялото морско дъно към Балаклава, откриват десетки кораби, само че не и Принцът. Идва ред на експедиции на норвежки, американски, испански и немски търсачи на съкровища, които също се прибират с празни ръце.
През 1923 година руското държавно управление праща свои екипи да го търсят, като се надяват с откритото злато да се оправят с глада, който изтезава огромна част от популацията на страната, само че на вятъра.
Три години по-късно японска водолазна компания предлага на Русия да извади съкровището против 40 % от цената му. След месеци несполучливо търсене търсачите си потеглят с четири златни монети – техният дял от откритото.
Неуспехите на всички експедиции не отчайват родните океанолози, които считат, че Черният принц не е издирван на вярното място. Според родните учени той лежи на дъното на Черно море, само че в българската акватория.
Те стартират версията, че бурята е откъснала котвата на фрегатата и тя е била отнесена от морските течения към българския бряг, където по-късно потъва. В пресата даже се разгласява сонарна фотография на потопен транспортен съд, чиито очертания наподобяват тези на Черният принц.
Родните търсачи на съкровища не съумяват да открият именития транспортен съд, както украинските археолози, които през 2010 година гръмко оповестиха, че знаят къде се намира съкровището.
Единствената останка от Черният принц, който е извадена от Черно море, е част от капитански сервиз с логото на кораба.
