Поредна балканска неразбория
На Балканите е по този начин най-малко от век. Гръмне пушка, и ето ти международна война. Тези дни една словесна " пушка " може за следващ път освен да " разяри " съседи и да провокира поредна балканска бъркотия, само че и да усложни играта на геополитическите играчи в района. Защото няма и капка подозрение, че те дърпат конците и на ръководещи, и на опозиции в страните от нашето " буре с барут ".
Този път за изстрел послужиха думи на хърватската президентка госпожа Колинда Грабар-Китарович, които съгласно израелския " Джерусалем пост " тя е декларирала при формалното си посещаване в Израел преди дни. При диалог с сътрудника й Реувен Ривлин в Ерусалим тя изразила мнение, че Босна и Херцеговина (БиХ) е " нестабилна страна под контрола на войнстващ ислям ". Допълнението съгласно израелското издание е, че " БиХ се ръководи от хора, свързани с Иран и терористични организации ". Независимо от последвалите й персонални пояснения, направени едвам 24 часа след избухналия скандал, както и пред хърватски медии като " Дневник ", в които се отхвърля истинността на такива слова,
в Сараево и Загреб като че ли избухна бомба
Един след различен водачи на трите съществени етнически общности в БиХ реагираха остро на изказванията на Колинда Грабар-Китарович. Хърватският член Желко Комшич на тристранното Председателство на БиХ (висшето управление на страната) съобщи, че " нестабилна е не БиХ, а тя (разбирай Хърватия) ". Шефик Джаферович, босненският мохамеданин в Председателството, е безапелационен, че " тя (Грабар-Китарович) би трябвало да се оправи с възходящата радикализация и войнстващите неофашистки придвижвания в нейната страна, вместо да се занимава със задните дворове и офанзивите на други хора, с цел да навреди на имиджа на БиХ ". Босненският министър на сигурността Драган Мектич е на мнение, че " това е едно от поредицата несериозни, безотговорни и мъгляви изказвания, за които няма причини. Това не е нейна работа ". На този декор липсват в медийното пространство гневни изявления на Милорад Додик, представителят на сърбите в Председателството на БиХ, само че може би той е обърнал повече внимание на думите на хърватската президентка в Ерусалим, че " Загреб страда от мигрантския напор, който се състои в множеството случаи от африкански и пакистански мигранти, които през БиХ пробиват границите ". Още повече че западни медии от дълго време обръщат внимание и на съществуването на центрове с радикални ислямисти на територията на БиХ, подкрепяни съгласно информациите най-много от монархиите в Залива. Смята се, че тя е една от балканските страни, от които терористичната организация " Ислямска страна " притегли бойци. Истински или измислени, за което също би трябвало да се търсят аргументите, думите на Китарович бяха посрещната с укор и в Заграб, където експремиерът Ядранка Косор се извини в туитър на БиХ, която назова " прилежаща и другарска " страна, а също и на жителите й. А някогашният президент Степан Месич акцентира, че " където и да отиде, тя по-късно отхвърля това, което се оповестява ". Той имаше поради точно Грабар-Китарович.
Едно обаче е реалност - БиХ е страна, която съществува на магия и от дълго време на всички е известно, че Дейтънското съглашение, което обезпечи основаването й след войните от 90-те години, би трябвало да се " надгради " или просто поправя. Защото в действителност " не е образувана страна в същинския смисъл на функционалност " с тази комплицирана структура на институции, многочислена войска от служители във Федерация на хърватите и бошняците, в Република Сръбска и на равнище централна власт в Сараево. Не е обикновено и мъчителното координиране на всеки въпрос с мъчно постижими дейности.
Дали Китарович приказва " нелепости ", или умишлено споделя мнение, не излиза наяве, само че в действителност в Ерусалим една от главните тематики за диалози е била друга - възпоменанията на Холокоста, реституцията в тази връзка, образованието по този мотив и постигането на решение по отношение на разногласия сред Загреб, Световния еврейски конгрес и еврейската общественост в Хърватия. Позициите очевидно не са съвпаднали, още повече че без значение от поети обещания за основаване на нов мемориал за жертвите на Холокоста множеството хърватски евреи считат, че " община Загреб се стреми да разкраси фашисткото минало на Хърватия ". Приема се, че национализмът е част от политиката на ръководещите, че се толерира и възхвалява усташкото минало, което укрепва позиции, само че и среща опозиция измежду съседи и общество в самата Хърватия. Затова и в опроверженията на хърватската президентка се споделя, че " изцяло отхвърлям реакциите, свързващи Хърватия с фашизма, това е цялостен нонсенс ".
Но тя не крие, че сред Загреб и Сараево има нерешени въпроси като " нападателни дейности на БиХ с изказванията за противозаконна работа на тайните служби на Хърватска или като заканите за правосъдна кавга поради разногласия към моста Пелешац " и други. Известно е, че Загреб
има упоритости за обособяването на хърватската общественост в БиХ
която да се явява независимо като етнос в Дейтънската държавица и дружно със сърбите и бошняците да бъде 3-тата фунционираща държавообразуваща единица. Влиянието на Загреб става осезаемо посредством вероятно институционално обособяване на " своите " в БиХ, а също посредством фронт с нов формат против Република Сръбска. Нейните директни връзки с Белград не носят наслада на политически съперници и непознати сили, в това число на Загреб.
Но това е допустимо единствено с проверка на Дейтънското съглашение, което пък е директно обвързвано с ползи на геополитическите играчи и техните тактики за района. Някои от дълго време са заложили на така наречен мюсюлманска карта и всяка смяна на статуквото може да наруши открити позиции и въздействие. Прави усещане, че медии в Турция също осведомят за абсурда в Сараево, което от дълго време бе несъмнено от Анкара като " наше завещано сърце ". Но се натъртва върху изявления, които акцентират " ислямофобския темперамент на политиката, водена от Колинда Грабар-Китарович по отношение на БиХ и бошняците ". Затова се и цитира мнението на " най-голямата босненска политическа мощ Демократичната партия на действието, която реагира остро на изявлението " и уверено е показала, че " нито един сериозен фактор по света няма да вземе под внимание такова мнение ". Някои в Анкара считат, че " Китарович и преди е имала обвинявания, че в БиХ се намират хиляди въоръжени бойци и тези обвинявания се прицелват в босненските мюсюлмани, което утежнява връзките сред двете страни ". Отново на принцип " кой къде го сърби ".
На процедура словесната престрелка сред Сараево и Загреб, пламнала с изявленията на хърватската президентка в Израел, е единствено частица от процеси на Балканите, които дадоха съображение за заключения, че нерешени въпроси сред съседите основават условия за напрежения, на които им би трябвало единствено искра, с цел да се разгори следващият огън.
Отделно е оня балкански покер, който разиграват огромните в района, където всяка играе съгласно своите исторически завещани карти. Не стига, че зачестяват разбори кой какви оръжия продава на балканските страни, които заедно започнаха превъоръжаване, макар лимитираните им финанси, ами промяната на посланици в балканските столици се прави, без да се крият стратегически ползи, за чието реализиране навсякъде се ползва политиката на моркова и тоягата. Антъни Голфри, новият американски дипломат в Белград, който идва от Москва, счита, че " Сърбия е политически и стопански водач и има основна роля за районната непоклатимост " (морков!), само че главната му задача не е единствено да възобнови незабавно разговора за " нормализиране на връзките сред Белград и Прищина ",
само че и да откъсне Сърбия от прегръдката на Русия
Русия от своя страна стои зад Белград и Република Сръбска в БиХ при отстояване на техните ползи. Но някои разбори в Москва свидетелстват, че има безпокойствие по отношение на политика на " върти опашката " на сръбския президент Александър Вучич, който бил " отстъпчив " при отстояване на позиции, тъй като хем желал участие в Европейски Съюз, хем внасял френски и американски оръжия, хем взел участие постоянно в натовски учения, хем разчитал на Русия, с цел да не влезе Косово в Интерпол, хем да се обезпечи от Москва съблюдаване на онази резолюция на Организация на обединените нации по отношение на Косово, която е в интерес на Сърбия. В последна сметка обаче се оказва, че ползите на Сърбия, православната черква и сърбите нямат доста общо с прозападно настроените водачи на страната. Въпросът е докога ще може да се разиграва " и вълкът утолен, и агнето цяло ", тъй като Съединени американски щати, Франция, Германия, Турция, Китай, Англия също си имат свои игри на Балканите. Дали против Вучич се води " специфична психическа война ", както твърди водачът на Сръбската радикална партия Воислав Шешел, поради зачестили закани към президента и фамилията му, няма по какъв начин да бъде несъмнено, само че е несъмнено, че политиката на баланс, известна като титовска, все по-трудно ще се удава на Белград. И най-вероятно още веднъж ще последва тоягата.
Оказва се, че и Будапеща има сили и упоритости
в такава усложнена обстановка да отстоява позиции на Балканите, в това число да оказва помощ на етническите унгарци за опазване идентичността им в Сърбия и Румъния. Унгария влага в района (банки, медии), строи с китайски средства и компании жп линия Белград - Будапеща, уголемява експорт в Косово и Албания, където сърбите към този момент не могат да се нареждат поради наложени 100% мита от Прищина, даде леговище на експремиера на Северна Македония Груевски, който бе подкрепян от Москва, и позволи през нейното въздушно пространство да се доставят в Сърбия контрактувани съветски въоръжения, които Букурещ не позволи да минат по Дунава. Имало наказания на Европейски Съюз. Сякаш Унгария не е член на Европейски Съюз! Въпрос на дълготрайни тактики, самочувствие, положителни знания за измененията в геополитиката, за сътрудниците в европолитиката и стопанската система, демонстрирани от Унгария, която в действителност е във възходящо развиване. Като се има поради, че рецесията с мигрантите в Европа е, меко казано, деликатна тематика сред Будапеща и Брюксел, ясно е за какво Унгария публично резервира красноречиво безмълвие за районния скандал с изказването на Колинда Грабар-Китанович за БиХ в Ерусалим.
Всеки съгласно ползите си. Скандалът ще отшуми. Нерешените въпроси ще останат. Големите ще продължат с игрите. Това ги устройва на този стадий. Да му мислят балканските нации.
Този път за изстрел послужиха думи на хърватската президентка госпожа Колинда Грабар-Китарович, които съгласно израелския " Джерусалем пост " тя е декларирала при формалното си посещаване в Израел преди дни. При диалог с сътрудника й Реувен Ривлин в Ерусалим тя изразила мнение, че Босна и Херцеговина (БиХ) е " нестабилна страна под контрола на войнстващ ислям ". Допълнението съгласно израелското издание е, че " БиХ се ръководи от хора, свързани с Иран и терористични организации ". Независимо от последвалите й персонални пояснения, направени едвам 24 часа след избухналия скандал, както и пред хърватски медии като " Дневник ", в които се отхвърля истинността на такива слова,
в Сараево и Загреб като че ли избухна бомба
Един след различен водачи на трите съществени етнически общности в БиХ реагираха остро на изказванията на Колинда Грабар-Китарович. Хърватският член Желко Комшич на тристранното Председателство на БиХ (висшето управление на страната) съобщи, че " нестабилна е не БиХ, а тя (разбирай Хърватия) ". Шефик Джаферович, босненският мохамеданин в Председателството, е безапелационен, че " тя (Грабар-Китарович) би трябвало да се оправи с възходящата радикализация и войнстващите неофашистки придвижвания в нейната страна, вместо да се занимава със задните дворове и офанзивите на други хора, с цел да навреди на имиджа на БиХ ". Босненският министър на сигурността Драган Мектич е на мнение, че " това е едно от поредицата несериозни, безотговорни и мъгляви изказвания, за които няма причини. Това не е нейна работа ". На този декор липсват в медийното пространство гневни изявления на Милорад Додик, представителят на сърбите в Председателството на БиХ, само че може би той е обърнал повече внимание на думите на хърватската президентка в Ерусалим, че " Загреб страда от мигрантския напор, който се състои в множеството случаи от африкански и пакистански мигранти, които през БиХ пробиват границите ". Още повече че западни медии от дълго време обръщат внимание и на съществуването на центрове с радикални ислямисти на територията на БиХ, подкрепяни съгласно информациите най-много от монархиите в Залива. Смята се, че тя е една от балканските страни, от които терористичната организация " Ислямска страна " притегли бойци. Истински или измислени, за което също би трябвало да се търсят аргументите, думите на Китарович бяха посрещната с укор и в Заграб, където експремиерът Ядранка Косор се извини в туитър на БиХ, която назова " прилежаща и другарска " страна, а също и на жителите й. А някогашният президент Степан Месич акцентира, че " където и да отиде, тя по-късно отхвърля това, което се оповестява ". Той имаше поради точно Грабар-Китарович.
Едно обаче е реалност - БиХ е страна, която съществува на магия и от дълго време на всички е известно, че Дейтънското съглашение, което обезпечи основаването й след войните от 90-те години, би трябвало да се " надгради " или просто поправя. Защото в действителност " не е образувана страна в същинския смисъл на функционалност " с тази комплицирана структура на институции, многочислена войска от служители във Федерация на хърватите и бошняците, в Република Сръбска и на равнище централна власт в Сараево. Не е обикновено и мъчителното координиране на всеки въпрос с мъчно постижими дейности.
Дали Китарович приказва " нелепости ", или умишлено споделя мнение, не излиза наяве, само че в действителност в Ерусалим една от главните тематики за диалози е била друга - възпоменанията на Холокоста, реституцията в тази връзка, образованието по този мотив и постигането на решение по отношение на разногласия сред Загреб, Световния еврейски конгрес и еврейската общественост в Хърватия. Позициите очевидно не са съвпаднали, още повече че без значение от поети обещания за основаване на нов мемориал за жертвите на Холокоста множеството хърватски евреи считат, че " община Загреб се стреми да разкраси фашисткото минало на Хърватия ". Приема се, че национализмът е част от политиката на ръководещите, че се толерира и възхвалява усташкото минало, което укрепва позиции, само че и среща опозиция измежду съседи и общество в самата Хърватия. Затова и в опроверженията на хърватската президентка се споделя, че " изцяло отхвърлям реакциите, свързващи Хърватия с фашизма, това е цялостен нонсенс ".
Но тя не крие, че сред Загреб и Сараево има нерешени въпроси като " нападателни дейности на БиХ с изказванията за противозаконна работа на тайните служби на Хърватска или като заканите за правосъдна кавга поради разногласия към моста Пелешац " и други. Известно е, че Загреб
има упоритости за обособяването на хърватската общественост в БиХ
която да се явява независимо като етнос в Дейтънската държавица и дружно със сърбите и бошняците да бъде 3-тата фунционираща държавообразуваща единица. Влиянието на Загреб става осезаемо посредством вероятно институционално обособяване на " своите " в БиХ, а също посредством фронт с нов формат против Република Сръбска. Нейните директни връзки с Белград не носят наслада на политически съперници и непознати сили, в това число на Загреб.
Но това е допустимо единствено с проверка на Дейтънското съглашение, което пък е директно обвързвано с ползи на геополитическите играчи и техните тактики за района. Някои от дълго време са заложили на така наречен мюсюлманска карта и всяка смяна на статуквото може да наруши открити позиции и въздействие. Прави усещане, че медии в Турция също осведомят за абсурда в Сараево, което от дълго време бе несъмнено от Анкара като " наше завещано сърце ". Но се натъртва върху изявления, които акцентират " ислямофобския темперамент на политиката, водена от Колинда Грабар-Китарович по отношение на БиХ и бошняците ". Затова се и цитира мнението на " най-голямата босненска политическа мощ Демократичната партия на действието, която реагира остро на изявлението " и уверено е показала, че " нито един сериозен фактор по света няма да вземе под внимание такова мнение ". Някои в Анкара считат, че " Китарович и преди е имала обвинявания, че в БиХ се намират хиляди въоръжени бойци и тези обвинявания се прицелват в босненските мюсюлмани, което утежнява връзките сред двете страни ". Отново на принцип " кой къде го сърби ".
На процедура словесната престрелка сред Сараево и Загреб, пламнала с изявленията на хърватската президентка в Израел, е единствено частица от процеси на Балканите, които дадоха съображение за заключения, че нерешени въпроси сред съседите основават условия за напрежения, на които им би трябвало единствено искра, с цел да се разгори следващият огън.
Отделно е оня балкански покер, който разиграват огромните в района, където всяка играе съгласно своите исторически завещани карти. Не стига, че зачестяват разбори кой какви оръжия продава на балканските страни, които заедно започнаха превъоръжаване, макар лимитираните им финанси, ами промяната на посланици в балканските столици се прави, без да се крият стратегически ползи, за чието реализиране навсякъде се ползва политиката на моркова и тоягата. Антъни Голфри, новият американски дипломат в Белград, който идва от Москва, счита, че " Сърбия е политически и стопански водач и има основна роля за районната непоклатимост " (морков!), само че главната му задача не е единствено да възобнови незабавно разговора за " нормализиране на връзките сред Белград и Прищина ",
само че и да откъсне Сърбия от прегръдката на Русия
Русия от своя страна стои зад Белград и Република Сръбска в БиХ при отстояване на техните ползи. Но някои разбори в Москва свидетелстват, че има безпокойствие по отношение на политика на " върти опашката " на сръбския президент Александър Вучич, който бил " отстъпчив " при отстояване на позиции, тъй като хем желал участие в Европейски Съюз, хем внасял френски и американски оръжия, хем взел участие постоянно в натовски учения, хем разчитал на Русия, с цел да не влезе Косово в Интерпол, хем да се обезпечи от Москва съблюдаване на онази резолюция на Организация на обединените нации по отношение на Косово, която е в интерес на Сърбия. В последна сметка обаче се оказва, че ползите на Сърбия, православната черква и сърбите нямат доста общо с прозападно настроените водачи на страната. Въпросът е докога ще може да се разиграва " и вълкът утолен, и агнето цяло ", тъй като Съединени американски щати, Франция, Германия, Турция, Китай, Англия също си имат свои игри на Балканите. Дали против Вучич се води " специфична психическа война ", както твърди водачът на Сръбската радикална партия Воислав Шешел, поради зачестили закани към президента и фамилията му, няма по какъв начин да бъде несъмнено, само че е несъмнено, че политиката на баланс, известна като титовска, все по-трудно ще се удава на Белград. И най-вероятно още веднъж ще последва тоягата.
Оказва се, че и Будапеща има сили и упоритости
в такава усложнена обстановка да отстоява позиции на Балканите, в това число да оказва помощ на етническите унгарци за опазване идентичността им в Сърбия и Румъния. Унгария влага в района (банки, медии), строи с китайски средства и компании жп линия Белград - Будапеща, уголемява експорт в Косово и Албания, където сърбите към този момент не могат да се нареждат поради наложени 100% мита от Прищина, даде леговище на експремиера на Северна Македония Груевски, който бе подкрепян от Москва, и позволи през нейното въздушно пространство да се доставят в Сърбия контрактувани съветски въоръжения, които Букурещ не позволи да минат по Дунава. Имало наказания на Европейски Съюз. Сякаш Унгария не е член на Европейски Съюз! Въпрос на дълготрайни тактики, самочувствие, положителни знания за измененията в геополитиката, за сътрудниците в европолитиката и стопанската система, демонстрирани от Унгария, която в действителност е във възходящо развиване. Като се има поради, че рецесията с мигрантите в Европа е, меко казано, деликатна тематика сред Будапеща и Брюксел, ясно е за какво Унгария публично резервира красноречиво безмълвие за районния скандал с изказването на Колинда Грабар-Китанович за БиХ в Ерусалим.
Всеки съгласно ползите си. Скандалът ще отшуми. Нерешените въпроси ще останат. Големите ще продължат с игрите. Това ги устройва на този стадий. Да му мислят балканските нации.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ