8 октомври 1912 г. - 100 години Балканска война
На 8 октомври 1912 година стартира Балканската война. Военният спор се води сред съюза на България, Сърбия, Гърция и Черна гора против Османската империя. Българските жертви във войната наброяват 66 000 офицери и бойци и 100 000 ранени.
Конкретен мотив за войната стават кланетата над българското население в Щип от ноември 1911 година и в Кочани от юли 1912 година, напомня Българска национална телевизия.
В отговор на жестокостите на османските управляващи държавните управления на България, Гърция, Сърбия и Черна гора насочат до Високата врата искане за административни промени в европейските лимити на империята. След последвалия безапелационен отвод от нейна страна те пристъпват към обща готовност на войските си.
Начало на военните дейности слага Черна гора. В края на септември 1912 година нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става мотив за преустановяване на дипломатическите връзки сред Османската империя и четирите балкански държавни управления. На собствен ред на 5 октомври същата година България и Гърция афишират война на Турция. На 7 октомври към тях се причислява и Сърбия. При започване на войната балканските съдружници разполагат общо с 645 000 души армия и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.
Османската империя губи войната и съгласно Лондонския кротичък контракт (1913) е принудена да отстъпи териториите на запад от линията Мидия (Черно море) — Енос (Бяло море).
Войната на Балканския съюз против Османската империя е натурален свършек на национално освободителните войни на балканските народи. Българските жертви във войната наброяват 66 000 офицери и бойци и 100 000 ранени.
Манифестът на цар Фердинанд за оповестяване на Балканската война е от 5 октомври 1912 година .
По време на царстването ми отпреди 25 години постоянно съм търсил посредством мирни старания културата, напредъка щастието и славата на България и точно в тази тенденция бих желал тя да крачи праволинейно. Провидението обаче отсъди иначе. Дошъл е моментът, когато българският народ би трябвало да се откаже от мирното благополучие и да прибегне до оръжието за решаването на един огромен проблем. Оттатък Рила и Родопите нашите братя по кръв и вяра до ден сегашен, тридесет и пет години след Освобождението ни, нямаха щастието да се снабдят със удовлетворителен човешки живот. Всички старания за реализиране на тази цел както от страна на Великите сили, по този начин и от другите български държавни управления не съумяха да основат условия, позволяващи на християните да се радват на приетите на всички човешки същества права и свободи.
Сълзите на балканския плебей, стенанията на милиони християни не можеха да те развълнуват сърцата ни, техни родственици със същата религия, длъжници за свободата си и мирния си живот на огромната християнска освободителка. И българската нация си спомня за пророческите думи на Царя Освободител. „ Свещеното дело би трябвало да бъде приключено ”.
Нашето миролюбие е изчерпано. За да помогнем на християнското население в Турция, не ни остава друго средство с изключение на оръжията. Виждаме, че няма различен метод да осигурим живота и имуществото му. Анархията в турските провинции заплашва дори нашия живот. След кланетата в Истиб (Щип) и Кочани, вместо да въздаде правораздаване и задоволство на потърпевшите, както ние изисквахме, турското държавно управление заповяда готовност на въоръжените си сили.
Нашето самообладание бе подложено на тежко тестване. Хуманните усеща на християните постановат свещения дълг да оказват помощ на застрашените от заличаване братя. Честта и достолепието на България изискват изрично да бъдат свикани под знамената националните синове, подготвени да бранят Родината. Нашето дело е заслужено, велико и свещено.
С очакване в Бог и религия в покровителството и поддръжката Му оповестявам на нацията, че войната за човешки права на християните в Турция е оповестена. Заповядвам на храбрата българска войска да настъпи в турска територия.
Със същата цел един до друг с нас ще се борят против общия зложелател армиите на съюзените с България балкански страни: Сърбия, Гърция и Черна гора. И в тази битка на Кръста с Полумесеца, на свободата против тиранията ще имаме поддръжката на всички, на които са скъпи справедливостта и напредъкът.
Нека окриленият от тези благосклонности смел български боец си спомня за героичните каузи на бащите и дедите, както и за храбростта на съветските войни освободители, и дано лети от победа към победа.
Напред! Бог е с нас!„
Конкретен мотив за войната стават кланетата над българското население в Щип от ноември 1911 година и в Кочани от юли 1912 година, напомня Българска национална телевизия.
В отговор на жестокостите на османските управляващи държавните управления на България, Гърция, Сърбия и Черна гора насочат до Високата врата искане за административни промени в европейските лимити на империята. След последвалия безапелационен отвод от нейна страна те пристъпват към обща готовност на войските си.
Начало на военните дейности слага Черна гора. В края на септември 1912 година нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става мотив за преустановяване на дипломатическите връзки сред Османската империя и четирите балкански държавни управления. На собствен ред на 5 октомври същата година България и Гърция афишират война на Турция. На 7 октомври към тях се причислява и Сърбия. При започване на войната балканските съдружници разполагат общо с 645 000 души армия и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.
Османската империя губи войната и съгласно Лондонския кротичък контракт (1913) е принудена да отстъпи териториите на запад от линията Мидия (Черно море) — Енос (Бяло море).
Войната на Балканския съюз против Османската империя е натурален свършек на национално освободителните войни на балканските народи. Българските жертви във войната наброяват 66 000 офицери и бойци и 100 000 ранени.
Манифестът на цар Фердинанд за оповестяване на Балканската война е от 5 октомври 1912 година .
По време на царстването ми отпреди 25 години постоянно съм търсил посредством мирни старания културата, напредъка щастието и славата на България и точно в тази тенденция бих желал тя да крачи праволинейно. Провидението обаче отсъди иначе. Дошъл е моментът, когато българският народ би трябвало да се откаже от мирното благополучие и да прибегне до оръжието за решаването на един огромен проблем. Оттатък Рила и Родопите нашите братя по кръв и вяра до ден сегашен, тридесет и пет години след Освобождението ни, нямаха щастието да се снабдят със удовлетворителен човешки живот. Всички старания за реализиране на тази цел както от страна на Великите сили, по този начин и от другите български държавни управления не съумяха да основат условия, позволяващи на християните да се радват на приетите на всички човешки същества права и свободи.
Сълзите на балканския плебей, стенанията на милиони християни не можеха да те развълнуват сърцата ни, техни родственици със същата религия, длъжници за свободата си и мирния си живот на огромната християнска освободителка. И българската нация си спомня за пророческите думи на Царя Освободител. „ Свещеното дело би трябвало да бъде приключено ”.
Нашето миролюбие е изчерпано. За да помогнем на християнското население в Турция, не ни остава друго средство с изключение на оръжията. Виждаме, че няма различен метод да осигурим живота и имуществото му. Анархията в турските провинции заплашва дори нашия живот. След кланетата в Истиб (Щип) и Кочани, вместо да въздаде правораздаване и задоволство на потърпевшите, както ние изисквахме, турското държавно управление заповяда готовност на въоръжените си сили.
Нашето самообладание бе подложено на тежко тестване. Хуманните усеща на християните постановат свещения дълг да оказват помощ на застрашените от заличаване братя. Честта и достолепието на България изискват изрично да бъдат свикани под знамената националните синове, подготвени да бранят Родината. Нашето дело е заслужено, велико и свещено.
С очакване в Бог и религия в покровителството и поддръжката Му оповестявам на нацията, че войната за човешки права на християните в Турция е оповестена. Заповядвам на храбрата българска войска да настъпи в турска територия.
Със същата цел един до друг с нас ще се борят против общия зложелател армиите на съюзените с България балкански страни: Сърбия, Гърция и Черна гора. И в тази битка на Кръста с Полумесеца, на свободата против тиранията ще имаме поддръжката на всички, на които са скъпи справедливостта и напредъкът.
Нека окриленият от тези благосклонности смел български боец си спомня за героичните каузи на бащите и дедите, както и за храбростта на съветските войни освободители, и дано лети от победа към победа.
Напред! Бог е с нас!„
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ