Албер Камю: В дълбините на зимата открих, че в мен съществува едно непобедимо лято
На 7 ноември се навършиха 100 години от рождението на френския публицист и мъдрец Албер Камю. По този мотив беше оповестена нова книга за живота му, заяви thedailybeast.com. „ A Life Worth Living: Albert Camus and the Quest for Meaning ” е дело на Робърт Заретски, експерт по френска история от „ University of Houston ”. Произведението е оповестено от „ Belknap Press ” и е 240 страници.
В своята тирада, когато получава Нобелова премия, Камю споделя, че отговорностите на писателя са да не лъже за това, което знае, както и да се опълчва на репресията. Книгата е фокусирана точно върху тази идея. Заретски показва Камю като нравоучител, който не се поддава на натиска на висшестоящите и не стопира да оспорва статуквото. Разгледан е историческият подтекст, в който са написани творби като „ Чужденецът ” и „ Митът за Сизиф ”. Авторът не пропуща да означи какъв брой настоящи даже в наши дни са тези произведения.
Според Камю да бъдеш въстаник е вътрешно човешко предопределение. Да се бориш против несправедливостта е това, което прави живота струващ си да се живее. Той натъртва на обстоятелството, че въпреки да няма причина за вяра, никога не би трябвало да има и обезсърчение. Тези тематики като че ли наподобяват по-подходящи за антични нещастия, в сравнение с за политически теории. Философът ни подканя да не богоговеем пред страданието, а да се изправяме против неправдата. „ В дълбините на зимата аз най-сетне открих, че в мен съществува едно непобедимо лято ”, споделя Камю.
Представяме ви и няколко цитата на Камю, оповестени в wikiquote.org:
„ Ако съществува грях против живота, може би това не е отчаянието от живота, а вярата за различен живот и пренебрегването на неумолимото великолепие на сегашния живот ”.
„ Благосъстоянието на хората постоянно е било опрощение за тираните ”.
„ Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те в никакъв случай не могат да бъдат разрушени ”.
„ Един лидер – един народ “ значи един стопанин и милиони плебеи ”.
„ Какво е щастието, в случай че не простата естетика сред индивида и живота, който води? ”.
„ Не върви пред мен, може да не те вървя след. Не върви зад мен, може да не те повеждам. Върви до мен и ми бъди другар ”.
„ Тези, които нямат задоволително храброст, постоянно ще намират философия, с която да се оправдаят ”.
„ Целта на изкуството, както и задачата на живота, може да бъде единствено увеличение на свободата и отговорностите, които има всеки човек на света. Тя не може при никакви условия да бъде угнетяване на тази независимост, даже единствено краткотрайно. Няма велика творба, основана на основата на ненавист или пренебрежение ”.
„ Човекът е единственото творение, което отхвърля да бъде, каквото е ”.
