Подготвя ли ЕС нов план Маршал за Балканите?
На 6 май срещата на върха ЕС- Западни Балкани се организира в режим на видеоконференция. Лидерите на Европейски Съюз поддържаха европейската вероятност за балканските страни, отпуснаха 3,3 милиарда евро за битка с ковид и следствията от него и най-важното - оповестиха мощен капиталов проект за района, който към този момент се назовава нов проект на Маршал. Европейските дипломатически източници на „ Коммерсантъ “ настояват, че една от задачите на Европейски Съюз е да противодейства на растежа на въздействието в района на Русия и Китай, написа кореспондентът на „ Коммерсантъ “ на Балканите Генадий Сисоев в своя публикация, показана от организация Фокус.
Първоначално срещата на върха ЕС- Балкани трябваше да се организира в Загреб на 6–7 май и да се трансформира в главното събитие на хърватското председателство в Европейския съюз. Поради коронавирусната зараза обаче първо обмисляха да анулират срещата, след което взеха решение да я проведат във формат на видеоконференция. Независимо от това, тя към момента се назовава „ Загребска среща “.
По принцип задачата, сложена от уредниците, е реализирана: Европейският съюз изрази " недвусмислена поддръжка за европейската вероятност на Балканите ".
Но обещанията по отношение на бъдещото пълноправно участие на балканските страни не последваха. Както беше обяснено за „ Коммерсантъ “ при изискване за анонимност съгласно европейските дипломатически източници, в допълнение към обичайните скептици в това отношение - Франция и Нидерландия, Германия също възрази против включването на тематиката за разширението на Европейски Съюз в окончателния документ, считайки, че времето към момента не е пристигнало.
Така, както преди две години в София, където се организира предходната среща на върха ЕС-Западни Балкани, срещата от Загреб не добави конкретика по отношение на вероятностите за европейска интеграция на балканския район. Организаторите не съумяха да консолидират в окончателния документ наредбата за годишното осъществяване на сходни срещи. Така че обещанието, обещано от Европейския съюз през 2003 година на срещата на върха в Солун за отваряне на вратите за балканските страни, към момента е единственото публично удостоверение на тяхната европейска вероятност.
Въпреки това, главните упования на балканските страни през днешния ден наподобява са свързани с приемането от Брюксел не толкоз на датата на присъединение към Европейски Съюз, колкото на график на финансовата помощ за района, който занапред стартира да излиза от рецесията, обвързвана с коронавирусната зараза. И тук европейските водачи се пробваха да отговорят на упованията на Балканите.
В навечерието на срещата от Загреб Европейската комисия и Европейската капиталова банка отпуснаха 3,3 милиарда евро на балканските страни за битка с последствията от коронавирусната зараза.
Освен това европейските водачи приканиха Европейската комисия до есента да излезе с мощен капиталов проект за Балканите, чиято цел е да възвърне стопанската система на района и да ускори връзките му с Европейски Съюз.
Този документ към този момент се назовава „ Новият проект на Маршал “. Във всеки случай ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел призна в изявление за балканските публицисти в навечерието на срещата в Загреб, че това е точно същността на проекта, който Европейски Съюз ще приготви за есента.
Обаче обещаната на Балканите помощ няма да бъде безусловна. Лидерите на Европейски Съюз я свързват " с действителния прогрес във върховенството на закона и промените, както и придържането към полезностите, разпоредбите и стандартите на Европейски Съюз ". От страните от района в Брюксел се чакат и „ солидни доказателства “ в битката с проведената престъпност и корупцията, разрешаването на всички двустранни разногласия.
Събеседниците на „ Коммерсантъ “ в европейските дипломатически кръгове признават, че една от задачите на политиката на Европейски Съюз във връзка с Балканите е да противодейства на растежа на въздействието на Русия и Китай в района.
Дипломат от Европейския съюз, който взе участие в подготовката на срещата на върха в Загреб, удостовери това пред Reuters: „ Самата среща изпраща сигнал. Искаме да се присъедините (към Европейски Съюз. – „ Комм. “). Но също по този начин желаеме да кажем, че не можете да се обръщате към Китай и Русия, когато Ви е комфортно. "
Първоначално срещата на върха ЕС- Балкани трябваше да се организира в Загреб на 6–7 май и да се трансформира в главното събитие на хърватското председателство в Европейския съюз. Поради коронавирусната зараза обаче първо обмисляха да анулират срещата, след което взеха решение да я проведат във формат на видеоконференция. Независимо от това, тя към момента се назовава „ Загребска среща “.
По принцип задачата, сложена от уредниците, е реализирана: Европейският съюз изрази " недвусмислена поддръжка за европейската вероятност на Балканите ".
Но обещанията по отношение на бъдещото пълноправно участие на балканските страни не последваха. Както беше обяснено за „ Коммерсантъ “ при изискване за анонимност съгласно европейските дипломатически източници, в допълнение към обичайните скептици в това отношение - Франция и Нидерландия, Германия също възрази против включването на тематиката за разширението на Европейски Съюз в окончателния документ, считайки, че времето към момента не е пристигнало.
Така, както преди две години в София, където се организира предходната среща на върха ЕС-Западни Балкани, срещата от Загреб не добави конкретика по отношение на вероятностите за европейска интеграция на балканския район. Организаторите не съумяха да консолидират в окончателния документ наредбата за годишното осъществяване на сходни срещи. Така че обещанието, обещано от Европейския съюз през 2003 година на срещата на върха в Солун за отваряне на вратите за балканските страни, към момента е единственото публично удостоверение на тяхната европейска вероятност.
Въпреки това, главните упования на балканските страни през днешния ден наподобява са свързани с приемането от Брюксел не толкоз на датата на присъединение към Европейски Съюз, колкото на график на финансовата помощ за района, който занапред стартира да излиза от рецесията, обвързвана с коронавирусната зараза. И тук европейските водачи се пробваха да отговорят на упованията на Балканите.
В навечерието на срещата от Загреб Европейската комисия и Европейската капиталова банка отпуснаха 3,3 милиарда евро на балканските страни за битка с последствията от коронавирусната зараза.
Освен това европейските водачи приканиха Европейската комисия до есента да излезе с мощен капиталов проект за Балканите, чиято цел е да възвърне стопанската система на района и да ускори връзките му с Европейски Съюз.
Този документ към този момент се назовава „ Новият проект на Маршал “. Във всеки случай ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел призна в изявление за балканските публицисти в навечерието на срещата в Загреб, че това е точно същността на проекта, който Европейски Съюз ще приготви за есента.
Обаче обещаната на Балканите помощ няма да бъде безусловна. Лидерите на Европейски Съюз я свързват " с действителния прогрес във върховенството на закона и промените, както и придържането към полезностите, разпоредбите и стандартите на Европейски Съюз ". От страните от района в Брюксел се чакат и „ солидни доказателства “ в битката с проведената престъпност и корупцията, разрешаването на всички двустранни разногласия.
Събеседниците на „ Коммерсантъ “ в европейските дипломатически кръгове признават, че една от задачите на политиката на Европейски Съюз във връзка с Балканите е да противодейства на растежа на въздействието на Русия и Китай в района.
Дипломат от Европейския съюз, който взе участие в подготовката на срещата на върха в Загреб, удостовери това пред Reuters: „ Самата среща изпраща сигнал. Искаме да се присъедините (към Европейски Съюз. – „ Комм. “). Но също по този начин желаеме да кажем, че не можете да се обръщате към Китай и Русия, когато Ви е комфортно. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ