5 октомври 1878 г. Кресненско - Разложкото въстание
На 5 октомври 1878 година избухва Кресненско - Разложкото въстание.
То е провокирано от решенията на Берлинския конгрес, който разпокъсва новоосвободените български земи.
Българите от Македония изпращат до държавните управления на Великите сили и Временното съветско ръководство петиции, записки и молби, с които стачкуват против решението техните земи да останат в рамките на Османската империя.
Отговор няма и затова македонските българи въстават против османската власт, с цел да се причислят към Княжество България.
На 5 октомври събирателен отряд от към 400 въстаници, разграничен на чети, под общото командване на Стоян Карастоилов (Стоян войвода) и Адам Калмиков нападна турския гарнизон, ситуиран при кресненските ханове. След 18-часово стълкновение, турската армия се предава. Пленени са 119 бойци и двама офицери.
Освободени са редица села. Освен в Кресненското дефиле въстанически дейности стартират в Неврокопско, Демирхисарско, Серско, Малешевско и други области. В началото на ноември въстанието обгръща и селата от Разложката долина. Но макар проявения подвиг турците минават в нахлуване. На 11 ноември 1878 година е опожарена Кресна. Същата орис реализира още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко.
По десния бряг на река Струма обаче въстаническите дейности не престават до февруари 1879 година, само че разколът в управлението оказва мощен отрицателен резултат.
На 25 май 1879 година Натанаил Охридски разпуска четите и въстанието е прекъснато.
Жестокостите на турската армия и башибозук над популацията принуждават над 25 000 души от Мелнишко, Горноджумайско, Разложко и други краища на Македония да изоставен родните си селища и да потърсят леговище в Княжество България.
Официално Русия се разграничава от въстанието, само че междинното и ниско равнище в администрацията на краткотрайното съветско ръководство в България обаче подкрепя протеста. Останалите Велики сили в лицето на Англия и Австро-Унгария са срещу.
То е провокирано от решенията на Берлинския конгрес, който разпокъсва новоосвободените български земи.
Българите от Македония изпращат до държавните управления на Великите сили и Временното съветско ръководство петиции, записки и молби, с които стачкуват против решението техните земи да останат в рамките на Османската империя.
Отговор няма и затова македонските българи въстават против османската власт, с цел да се причислят към Княжество България.
На 5 октомври събирателен отряд от към 400 въстаници, разграничен на чети, под общото командване на Стоян Карастоилов (Стоян войвода) и Адам Калмиков нападна турския гарнизон, ситуиран при кресненските ханове. След 18-часово стълкновение, турската армия се предава. Пленени са 119 бойци и двама офицери.
Освободени са редица села. Освен в Кресненското дефиле въстанически дейности стартират в Неврокопско, Демирхисарско, Серско, Малешевско и други области. В началото на ноември въстанието обгръща и селата от Разложката долина. Но макар проявения подвиг турците минават в нахлуване. На 11 ноември 1878 година е опожарена Кресна. Същата орис реализира още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко.
По десния бряг на река Струма обаче въстаническите дейности не престават до февруари 1879 година, само че разколът в управлението оказва мощен отрицателен резултат.
На 25 май 1879 година Натанаил Охридски разпуска четите и въстанието е прекъснато.
Жестокостите на турската армия и башибозук над популацията принуждават над 25 000 души от Мелнишко, Горноджумайско, Разложко и други краища на Македония да изоставен родните си селища и да потърсят леговище в Княжество България.
Официално Русия се разграничава от въстанието, само че междинното и ниско равнище в администрацията на краткотрайното съветско ръководство в България обаче подкрепя протеста. Останалите Велики сили в лицето на Англия и Австро-Унгария са срещу.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ