Солун - домакин на четиристранна балканска среща
На 4 юли в Солун ще се организира четвъртата четиристранна среща на министър председателите на България, Гърция, Румъния и президента на Сърбия, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Идеята за основаване на Съвет за съдействие сред четирите страни се зароди предходната година в навечерието на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Основната цел на формата е да спомага за развиването на инфраструктурата на Балканите, а освен в тези четири страни, от които три са членки на Европейския съюз – България, Гърция и Румъния, а една е кандидатка – Сърбия.
Варна - това не е нова Вишеградска четворка
Всички стартира на 3 октомври 2017 година в Евксиноград, където министър председателят Бойко Борисов бе хазаин на гръцкия и румънския министър председатели Алексис Ципрас и Михай Тудосе, както и на сръбския президент Александър Вучич.
След привършване на договарянията българският министър председател разгласи, че „ на Балканите сме се разбрали да няма велики, а всички да сме равни. Тук на този район би трябвало да има мир и разцвет “. Тъй като на София й предстоеше да поеме за пръв път кормилото на Европейски Съюз от 1 януари 2018 година, Борисов заявява, че нашата цел е да помогнем на Европейски Съюз да не преглежда нашия район като източник на проблеми. Българският министър председател, както и неговите гръцки и румънски сътрудници, показаха поддръжката си за еврочленството на Сърбия, което съгласно тях е нещо естествено, тъй като „ сред нас не може са стои страна, която не е част от Евросъюза “.
Конкретните начинания бяха озвучени от гръцкия министър председател Ципрас, чиято страна не е единствено най-дългогодишния член на европейското семейство, само че и с максимален и сполучлив опит при усвояването на европари за огромни планове. Гръцкият министър-председател подчертава върху съдействието на четирите страни в енергетиката, превоза и ръководството на рецесии в областта на сигурността.
„ Ако огромните планове, за които приказваме, се осъществят, това ще промени хоризонта и ще даде различен обсег на нашия район “, добави Ципрас. В изявлението си той акцентира и на двете най-важни връзки, от негова позиция, които ще трансфорат страната му в самобитен транспортен център на Балканите, макар че тя е ситуирана в южната външна страна на периферията на Европа – Балканите. Това са коридорите Солун-Белград и Солун-Русе с продължение към Букурещ.
В края на взаимната конференция българският хазаин акцентира, срещата във Варна не е началото на нова Вишеградска четворка. Домакин на идната среща беше Белград.
Белград – „ сърцето на Европа “
Темите от черноморската ни столица бяха продължени в дунавската столица на Сърбия на 9 декември 2017 година Срещата беше белязана от изявление направено от турския президент Реджеп Тайип Ердоган дни преди нейното осъществяване, в което той прикани за проверка на Лозанския кротичък контракт, определил границите на неговата страна с Гърция и България. В този подтекст гръцкият министър председател Алексис Ципрас акцентира, че " не би трябвало да има етническа изолираност, не би трябвало да се връщаме към едни времена на разделяне. Това ще е пагубно за Европа. Само с почитание на интернационалните закони, в това число на Лозанското съглашение, което е крайъгълен камък за нашия район “.
Атина приветства и концепцията за среща ЕС-Западни Балкани през май в София, заявявайки, че „ българското председателство ще бъде балканско “.
На форума бяха разисквани и опциите за енергийна диверсификация, в това число построяването на терминал за полутечен газ в Александруполис, с цел да може този пристанищен град на Егейско море да се трансформира в самобитен хъб. Терминалът ще бъде обвързван с България посредством интерконектор и от там през нашата газотранспортна мрежа „ синьото гориво “ ще може да постъпва и в Сърбия.
Форумът не мина и без еврореверански към сръбските домакини. Най-ларж на похвали бе българският министър председател Борисов, който съобщи, че „ Сърбия постоянно е била неразделна част от Европа и е в сърцето на Европа “.
Конкретният резултат от срещата бе подписаният от министрите на превоза на Сърбия и България Меморандум за понижаване на интернационалните цени за роуминг услугите.
Четиримата водачи се схванаха идната среща да е през април в Букурещ.
Букурещ – желаеме пристанища и инфраструктура
На 24 април 2018 година в румънската столица Борисов, Ципрас, Вучич и новата министър-председателка на Румъния Виорика Дънчила разговаряха за автомагистралата Темишоара-Белград, автомагистралата от Сърбия към България и Македония, модернизирането на железопътната съгласуваност сред четирите страни, подсилване на цифровата конструкция, енергийното и газово свързване.
Лидерите взеха решение да се образуват работни групи на министрите на превоза и известията на четирите страни, които да завършват плановете преди срещата от формата 16+1 през юли в София.
„ Това, че срещите ни не престават да се организират, е една добра вест. Ние нямаме желание да излизаме с заявления, ние желаеме инфраструктура, пристанища, желаеме да напреднем “, сподели министър председателят Борисов.
Гръцкият, както и румънският министър председател Виорика Дънчила, оцениха високо постигнатото по време на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Те откроиха целта Западни Балкани и потвърдиха поддръжката си за процеса на евроинтеграция на страните от района.
Президентът Александър Вучич благодари за ангажираността към Западните Балкани и съответно към Сърбия и акцентира готовността и на четирите страни от Съвета за ускорение на реализацията на инфраструктурните планове. /БГНЕС
Идеята за основаване на Съвет за съдействие сред четирите страни се зароди предходната година в навечерието на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Основната цел на формата е да спомага за развиването на инфраструктурата на Балканите, а освен в тези четири страни, от които три са членки на Европейския съюз – България, Гърция и Румъния, а една е кандидатка – Сърбия.
Варна - това не е нова Вишеградска четворка
Всички стартира на 3 октомври 2017 година в Евксиноград, където министър председателят Бойко Борисов бе хазаин на гръцкия и румънския министър председатели Алексис Ципрас и Михай Тудосе, както и на сръбския президент Александър Вучич.
След привършване на договарянията българският министър председател разгласи, че „ на Балканите сме се разбрали да няма велики, а всички да сме равни. Тук на този район би трябвало да има мир и разцвет “. Тъй като на София й предстоеше да поеме за пръв път кормилото на Европейски Съюз от 1 януари 2018 година, Борисов заявява, че нашата цел е да помогнем на Европейски Съюз да не преглежда нашия район като източник на проблеми. Българският министър председател, както и неговите гръцки и румънски сътрудници, показаха поддръжката си за еврочленството на Сърбия, което съгласно тях е нещо естествено, тъй като „ сред нас не може са стои страна, която не е част от Евросъюза “.
Конкретните начинания бяха озвучени от гръцкия министър председател Ципрас, чиято страна не е единствено най-дългогодишния член на европейското семейство, само че и с максимален и сполучлив опит при усвояването на европари за огромни планове. Гръцкият министър-председател подчертава върху съдействието на четирите страни в енергетиката, превоза и ръководството на рецесии в областта на сигурността.
„ Ако огромните планове, за които приказваме, се осъществят, това ще промени хоризонта и ще даде различен обсег на нашия район “, добави Ципрас. В изявлението си той акцентира и на двете най-важни връзки, от негова позиция, които ще трансфорат страната му в самобитен транспортен център на Балканите, макар че тя е ситуирана в южната външна страна на периферията на Европа – Балканите. Това са коридорите Солун-Белград и Солун-Русе с продължение към Букурещ.
В края на взаимната конференция българският хазаин акцентира, срещата във Варна не е началото на нова Вишеградска четворка. Домакин на идната среща беше Белград.
Белград – „ сърцето на Европа “
Темите от черноморската ни столица бяха продължени в дунавската столица на Сърбия на 9 декември 2017 година Срещата беше белязана от изявление направено от турския президент Реджеп Тайип Ердоган дни преди нейното осъществяване, в което той прикани за проверка на Лозанския кротичък контракт, определил границите на неговата страна с Гърция и България. В този подтекст гръцкият министър председател Алексис Ципрас акцентира, че " не би трябвало да има етническа изолираност, не би трябвало да се връщаме към едни времена на разделяне. Това ще е пагубно за Европа. Само с почитание на интернационалните закони, в това число на Лозанското съглашение, което е крайъгълен камък за нашия район “.
Атина приветства и концепцията за среща ЕС-Западни Балкани през май в София, заявявайки, че „ българското председателство ще бъде балканско “.
На форума бяха разисквани и опциите за енергийна диверсификация, в това число построяването на терминал за полутечен газ в Александруполис, с цел да може този пристанищен град на Егейско море да се трансформира в самобитен хъб. Терминалът ще бъде обвързван с България посредством интерконектор и от там през нашата газотранспортна мрежа „ синьото гориво “ ще може да постъпва и в Сърбия.
Форумът не мина и без еврореверански към сръбските домакини. Най-ларж на похвали бе българският министър председател Борисов, който съобщи, че „ Сърбия постоянно е била неразделна част от Европа и е в сърцето на Европа “.
Конкретният резултат от срещата бе подписаният от министрите на превоза на Сърбия и България Меморандум за понижаване на интернационалните цени за роуминг услугите.
Четиримата водачи се схванаха идната среща да е през април в Букурещ.
Букурещ – желаеме пристанища и инфраструктура
На 24 април 2018 година в румънската столица Борисов, Ципрас, Вучич и новата министър-председателка на Румъния Виорика Дънчила разговаряха за автомагистралата Темишоара-Белград, автомагистралата от Сърбия към България и Македония, модернизирането на железопътната съгласуваност сред четирите страни, подсилване на цифровата конструкция, енергийното и газово свързване.
Лидерите взеха решение да се образуват работни групи на министрите на превоза и известията на четирите страни, които да завършват плановете преди срещата от формата 16+1 през юли в София.
„ Това, че срещите ни не престават да се организират, е една добра вест. Ние нямаме желание да излизаме с заявления, ние желаеме инфраструктура, пристанища, желаеме да напреднем “, сподели министър председателят Борисов.
Гръцкият, както и румънският министър председател Виорика Дънчила, оцениха високо постигнатото по време на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Те откроиха целта Западни Балкани и потвърдиха поддръжката си за процеса на евроинтеграция на страните от района.
Президентът Александър Вучич благодари за ангажираността към Западните Балкани и съответно към Сърбия и акцентира готовността и на четирите страни от Съвета за ускорение на реализацията на инфраструктурните планове. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ