Помните ли какво се случи на 4.02 преди 21 години?
На 4 февруари 1997 година Председателят на Българска социалистическа партия Георги Първанов и министърът на вътрешните работи Николай Добрев връщат мандата за сформиране на ново държавно управление след оставката на държавното управление на Жан Виденов по време на политическата рецесия от 1997 година
По този метод се открива пътят към предварителни избори, които през април 1997 година са извоювани от ОДС.
На 8 януари Българска социалистическа партия номинира за министър председател Николай Добрев. Два дни по-късно – на 10 януари, обаче президентът Желю Желев, макар че е задължен по Конституция, отхвърля да връчи на Българска социалистическа партия мандат за сформиране на второ държавно управление и опозицията афишира национална политическа стачка..
Недоволството е подбудено от тежката икономическа обстановка, банкрутите на банки и хиперинфлацията.
Към декември 1996 година България е страна във банкрут, неспособна да изплати външния си дълг. Годишната инфлация е 310,8%, т.е. животът е поскъпнал повече от трикратно за една година. 19 банки – една трета от бранша – банкрутират през икономическата рецесия от 1996–1997 и с тях се изпаряват задълженията на така наречен „ кредитните милионери “, както и спестяванията на стотици хиляди жители. Левът се срутва, междинната заплата става 5 $. Магазините са празни, настанала е зърнена рецесия и самун се купува с купони в редица селища в провинцията.
Това отключва вълна от митинги из страната.
На 10 януари 1997 студентите от Софийския университет се събират пред Народното събрание. КТ „ Подкрепа “ афишира втора национална стачка, по-късно към тях се причислява опозицията. Привечер Народното събрание е обкръжен от жива верига. През нощта се стига до принуждение. Към Народното събрание политат камъни, депутатите са евакуирани. По-късно ще се появят версии, че щурмът на Народното събрание от 10-ти януари е оркестриран от службите, с цел да злепостави стачкуващите.
Участници описват, че рейсове с служители на реда са докарани от страната, с цел да бият разотиващите се стачкуващи по страничните директни. Има ранени, в това число депутатът и някогашен министър председател Филип Димитров, който се озовава в Пирогов с шевове и бинт на главата, паралелно с други бити. Целта е да се предотвратят по-нататъшни митинги. Но на идващия ден хората се връщат на улицата, с концерт и със слоган „ Ние сме студентите, нас не ни е боязън! “
В резултат на митингите и дълбоката рецесия през декември Жан Виденов подава оставката на държавното управление.
Протестите против основаването на втори социалистически кабинет не престават.
На 21 януари изтича мандатът на Желю Желев, седмица по-късно новоизбраният президент Петър Стоянов връчва мандат на Българска социалистическа партия за сформиране на ново държавно управление до 4 февруари, когато Българска социалистическа партия връща мандата.
Непосредственият резултат от 4 февруари 1997 година беше посредническата роля на президента Петър Стоянов за превъзмогване на рецесията. Той свика Консултативен съвет по национална сигурност, на който главните политически сили показаха волята си страната да върви към предварителни избори, готови от назначеното на 12 февруари служебно държавно управление на Стефан Софиянски. Така Съюз на демократичните сили гладко влезе и в изпълнителната власт, откакто благодарение на останалите опозиционни сили (включително с незаменимото присъединяване на ДПС) към този момент беше спечелил президентската институция.
Служебното държавно управление на Софиянски, въпреки и надвишавайки пълномощията си, стартира дълбоки промени: на 15 февруари разгласи въвеждането на валутен ръб, на 17 февруари изпрати до Брюксел молбата на България за участие в Северноатлантическия пакт, на 17 март възвърне съдействието с МВФ.
Последваха предварителните избори на 19 април 1997 година, извоювани изрично с 52% и 137 депутатски места от Обединените демократични сили (СДС, Демократична партия, Български земеделски народен съюз, БСДП).
По този метод се открива пътят към предварителни избори, които през април 1997 година са извоювани от ОДС.
На 8 януари Българска социалистическа партия номинира за министър председател Николай Добрев. Два дни по-късно – на 10 януари, обаче президентът Желю Желев, макар че е задължен по Конституция, отхвърля да връчи на Българска социалистическа партия мандат за сформиране на второ държавно управление и опозицията афишира национална политическа стачка..
Недоволството е подбудено от тежката икономическа обстановка, банкрутите на банки и хиперинфлацията.
Към декември 1996 година България е страна във банкрут, неспособна да изплати външния си дълг. Годишната инфлация е 310,8%, т.е. животът е поскъпнал повече от трикратно за една година. 19 банки – една трета от бранша – банкрутират през икономическата рецесия от 1996–1997 и с тях се изпаряват задълженията на така наречен „ кредитните милионери “, както и спестяванията на стотици хиляди жители. Левът се срутва, междинната заплата става 5 $. Магазините са празни, настанала е зърнена рецесия и самун се купува с купони в редица селища в провинцията.
Това отключва вълна от митинги из страната.
На 10 януари 1997 студентите от Софийския университет се събират пред Народното събрание. КТ „ Подкрепа “ афишира втора национална стачка, по-късно към тях се причислява опозицията. Привечер Народното събрание е обкръжен от жива верига. През нощта се стига до принуждение. Към Народното събрание политат камъни, депутатите са евакуирани. По-късно ще се появят версии, че щурмът на Народното събрание от 10-ти януари е оркестриран от службите, с цел да злепостави стачкуващите.
Участници описват, че рейсове с служители на реда са докарани от страната, с цел да бият разотиващите се стачкуващи по страничните директни. Има ранени, в това число депутатът и някогашен министър председател Филип Димитров, който се озовава в Пирогов с шевове и бинт на главата, паралелно с други бити. Целта е да се предотвратят по-нататъшни митинги. Но на идващия ден хората се връщат на улицата, с концерт и със слоган „ Ние сме студентите, нас не ни е боязън! “
В резултат на митингите и дълбоката рецесия през декември Жан Виденов подава оставката на държавното управление.
Протестите против основаването на втори социалистически кабинет не престават.
На 21 януари изтича мандатът на Желю Желев, седмица по-късно новоизбраният президент Петър Стоянов връчва мандат на Българска социалистическа партия за сформиране на ново държавно управление до 4 февруари, когато Българска социалистическа партия връща мандата.
Непосредственият резултат от 4 февруари 1997 година беше посредническата роля на президента Петър Стоянов за превъзмогване на рецесията. Той свика Консултативен съвет по национална сигурност, на който главните политически сили показаха волята си страната да върви към предварителни избори, готови от назначеното на 12 февруари служебно държавно управление на Стефан Софиянски. Така Съюз на демократичните сили гладко влезе и в изпълнителната власт, откакто благодарение на останалите опозиционни сили (включително с незаменимото присъединяване на ДПС) към този момент беше спечелил президентската институция.
Служебното държавно управление на Софиянски, въпреки и надвишавайки пълномощията си, стартира дълбоки промени: на 15 февруари разгласи въвеждането на валутен ръб, на 17 февруари изпрати до Брюксел молбата на България за участие в Северноатлантическия пакт, на 17 март възвърне съдействието с МВФ.
Последваха предварителните избори на 19 април 1997 година, извоювани изрично с 52% и 137 депутатски места от Обединените демократични сили (СДС, Демократична партия, Български земеделски народен съюз, БСДП).
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ