Аз съм връстник на Христовата ни демокрация. За 33г. се появиха олигарсите и мутрите, но остана надеждата
На 33 години Христос идва в Йерусалим. Малко по-късно е бил разпънат на кръста. Тази възраст се приема за основен миг в живота на човек, тъй като с изключение на със зрялост, е обвързвана с струпване на житейски опит и мъдрост, които всеки е обособеният човек. Разбира се за всеки това е релативно и е строго самостоятелно. Днес нашата народна власт навърши своите 33 години.
Цяло едно потомство от девойки и момчета, родени през 1989г., порасна с Демокрацията и през днешния ден е навръх 33 години. Умилителни са фрагментите по какъв начин през зимата на 89-та година протестиращите са взели дребните си деца, които са бебета, с цел да покажат гражданската си позиция.
През тези 33 години животът на родителите ни беше изпълнен и с вярата действителността да бъде по-добра и за нас. Може би тук е моментът за привет, макар тъжните равносметки. През последните 33 години огромна част от политиците ни демонстрираха, че нашето мнение няма необикновен смисъл за тях. Опитаха се да го омаловажат, като ни показват, че то не е фактор, в който ще се вслушат или биха съотнесли като промяна на своята работа. Явно имат по-важни ориентири.
Аз съм връстник на прехода. Разбира се, че не мога да приказвам от името на своето потомство, само че за всички нас е ясно, че през тези 33 години, в които пораствахме останаха доста премълчани, неизказани, неразбираеми и скрити неща, които бяха ловко прикрити. Задкулисието продължава ловко своя ход. Липсва лустрация на сътрудниците от Държавна сигурност. 33 години по-късно ние се борим за провова страна, в която да има правда, редът да се съблюдава, а не да се употребява като инструмент и бухалка против неуместните.
Защо споделям всичко това?
Символът на демокрацията би трябвало да са хората – народът, който е притежател на властта. Поне по този начин е по конституция. Но очевидно за част от националните избраници не е по този начин. През тези 33 години те дадоха явен знак, че за част от тях това няма значение. И това излиза наяве от подценяващото им отношение към тези, които дръзват да стачкуват: майки на деца с увреждания /2016г./, служащи от Вазовски машиностроителни фабрики, които с месеци не са получавали заплатите си и безусловно са на ръба на оцеляването /2012г./, онкоболни /2015г./, които няма по какъв начин да си набират животоспасяващи медикаменти, намаляването на бюджета за просвета през годините, огромните митинги през 2020г. против ръководството на ГЕРБ и побоя над протестиращи и публицисти, които просто не са съгласни със протичащото се и имат право да изразят това.
За тези 33 години станахме очевидци по какъв начин олигархията се срастна с власта, на обилие от ширеща се корупцията, хора на мафията и техни доближени, чиито представители вземат участие във властта. Днес фигури от близкото минало са отпред на страната. Може би един от най-видните образци е, че напълно скоро беше определен за ръководител на Народното събрание.
Надеждата ни към Демокрация и пътят, който извървяхме
Привидно очевидно няма кой да чуе гласа на протестиращите, тъй като жестът, с който се посреща всичко това е прочут – огромна част от политиците могат да прескочат без проблем протестиращите, да минат безпроблемно около тях, да отидат на работа и какво от това? За тях животът очевидно е различен. Те нямат сходни безредици. Интересно е дали постоянно ли са били такива? Дали в миналото са били разнообразни. Дали в миналото въобще са били покрай хората. Имат ли родственици и другари, които са част от другите хора като национална принадлежност или не – и близки им са техни себеподобни.
Отминалите парламентарни избори ясно ни демонстрираха всичко това. Избирателите станаха очевидци на голяма политическа говорилня от кавги, крясъци, обвинявания и нервности. Явно депутатите не желаят да показват правилно своите платформи, да влизат в смислени диспути или по някакъв метод да дадат поръчка на бъдещите и евентуални гласоподаватели какви правила ще отстояват в своята работа.
В началото, когато се сформира новият парламент, той наподобява необятен и многопартиен с избора на: ГЕРБ-СДС, Политическа партия, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, „ Възраждане “, Демократична България и „ Български напредък “. С внимание ще проследим какви сраствания ще придобият обособените партии, защото 33 години към този момент сме очевидци на сходни схеми. Подобни конфигурации заплашват свободата на словото, подриват полезности като народна власт, правда, достолепие и морал. Нещата се разпределят сред партиите – сделки, пазарлъци и всичко потегля още веднъж по надолнището.
Защо депутатите да се хабят да измислят нещо градивно за хората, което би имало смисъл или да работят умело в името на подобряването на виталния стандарт или подобряването на законността в обществото? Вероятно това се дължи на непросветеност, може да е и липса на заинтригуваност, само че е допустимо да е просто досада до изчакване на: следващите избори, служебно пътешестване в чужбина, излизане във почивка или отмора на някоя скъпа дестинация?
Като глътка пресен въздух е изкуството и създателите, които съзнателно си правят работата без да са водени главно от комерсиални подбуди. Важна част също са лекари, учители, спортисти, които поставят голям труд в името на България, както и децата, които с помощта на своите познания и гений, имат интернационалните триумфи по математика и физика. Те заслужават същински възторженостти.
Вероятно някой може да се възмути. Как по този начин не се вижда напредъкът, който по думите на множеството политици е осезателен. Техните послания, които звучат в публичното пространство и насочват, че всичко в България сега се гради. Строят се автомагистрали, реновират се пътища, високопоставени европейски политици (г-жа Урсула фон дер Лайн, господин Шарл Мишел) ни хвалят. Очевидно има напредък и все неща в този дух.
Аз съм родена тъкмо през онази 89-та, в която нашите родители са очаквали смяната, която най-сетне ще ни даде късмет да бъдем свободно общество. И вярата, че всичко, което се случва в него, ще бъде транспарантно, а няма да бъде условно или прикрито зад някакво задкулисие.
Кой им лиши всичко това?! Кой ни лиши всичко това? Мисля, че всеки има собствен отговор, само че допускам, че множеството от тях се сплотяват и приближават. 33 години към този момент се пробват да ни втълпят, че нашето мнение няма значение. Това се случва посредством пазаруване на гласове, подправяне на изборни протоколи, връщането на хартиената бюлетина, корпоративен избор, гласуващи в интерес на предходното ръководство, тъй като са им мощно задължени и така нататък
Още един път не мога да не изкажа своя " привет " и към политиците – Честито за всичко това, което е сега – обществена, политическа, икономическа рецесия и с което те нямат проблем да живеят. Ако за тях демокрацията е игра, те са огромните спечелили! За всички нас останалите – мислещите, хората с позиция и достолепие, на които не ни е все едно и не желаеме да се примирим с това, което виждаме, нещата несъмнено имат друг смисъл.
За тези 33 години могат да се създадат доста заключения. Основният е, че е време отново да се обединим. Както при започване на Промените през 1989г. се случва с партия Съюз на демократичните сили, макар че Държавна сигурност внедрява свои сътрудници в структурите й, тъй като задачата е да бъде саботирана синята концепция. Сегашната партия ГЕРБ-СДС няма нищо общо с първичното Съюз на демократичните сили. В момента Съюз на демократичните сили е пришито като брошка на ревера на ГЕРБ.
Днес 33г. по-късно е значимо да не забравяме, че напъните постоянно си костват, без значение какъв брой труд и ограничения стоят зад тях. Свободата е непрекъснато изпитание. Тя се асоциира с народна власт. Демокрацията е непрекъсната борба. И не трябва да подценяваме това. Свободата е част от неизменима триада: свобода-избор-отговорност. Не може да действа, в случай че някое от тези звена липсва. В този смисъл човек не трябва да пропуща да направи избор, както и отговорността, която носи с него.
И защото през днешния ден въпреки всичко е празник, за край и привет е прелестното стихотворение на пловдивския стихотворец Добромир Тонев „ ***Веднъж ли сме умирали от жадност “. Освен здраве, си пожелаваме и вяра, която да ни свързва, както и Колхида, която да не е мираж за богата и далечна страна, а България. Въпреки компликациите и тестванията, страната ни има доста благоприятни условия и капацитет, които могат да бъдат разгърнати.
***
Веднъж ли сме умирали от жадност,
до момента в който сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.
Човекът има правото на полет,
даже когато тялото му крета.
Аз нееднократно съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.
И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със вдъхновения,
а белег от биноклите, с които
подкрепям през деня своите илюзии.
Усилията постоянно си костват,
даже когато раждат нова жадност.
Колхида* може би не съществува,
само че безшумно, да не чуе екипажа.
* Според древногръцката митология Колхида е богата земя на края на света. Тук цар Еет пазел Златното руно, до момента в който аргонавтите благодарение на щерка му, магьосницата Медея, не го лишили. Колхида е и мястото където Прометей е прикрепен към скалите и черният му дроб е кълван всеки ден от орел, за наказване, че е дал огъня на хората. Основните митични персонажи от Колхида са Еет, Идия, Пасифея, Цирцея, Медея, Халкиопа и Апсирт.
Ирина Тодорова
Цяло едно потомство от девойки и момчета, родени през 1989г., порасна с Демокрацията и през днешния ден е навръх 33 години. Умилителни са фрагментите по какъв начин през зимата на 89-та година протестиращите са взели дребните си деца, които са бебета, с цел да покажат гражданската си позиция.
През тези 33 години животът на родителите ни беше изпълнен и с вярата действителността да бъде по-добра и за нас. Може би тук е моментът за привет, макар тъжните равносметки. През последните 33 години огромна част от политиците ни демонстрираха, че нашето мнение няма необикновен смисъл за тях. Опитаха се да го омаловажат, като ни показват, че то не е фактор, в който ще се вслушат или биха съотнесли като промяна на своята работа. Явно имат по-важни ориентири.
Аз съм връстник на прехода. Разбира се, че не мога да приказвам от името на своето потомство, само че за всички нас е ясно, че през тези 33 години, в които пораствахме останаха доста премълчани, неизказани, неразбираеми и скрити неща, които бяха ловко прикрити. Задкулисието продължава ловко своя ход. Липсва лустрация на сътрудниците от Държавна сигурност. 33 години по-късно ние се борим за провова страна, в която да има правда, редът да се съблюдава, а не да се употребява като инструмент и бухалка против неуместните.
Защо споделям всичко това?
Символът на демокрацията би трябвало да са хората – народът, който е притежател на властта. Поне по този начин е по конституция. Но очевидно за част от националните избраници не е по този начин. През тези 33 години те дадоха явен знак, че за част от тях това няма значение. И това излиза наяве от подценяващото им отношение към тези, които дръзват да стачкуват: майки на деца с увреждания /2016г./, служащи от Вазовски машиностроителни фабрики, които с месеци не са получавали заплатите си и безусловно са на ръба на оцеляването /2012г./, онкоболни /2015г./, които няма по какъв начин да си набират животоспасяващи медикаменти, намаляването на бюджета за просвета през годините, огромните митинги през 2020г. против ръководството на ГЕРБ и побоя над протестиращи и публицисти, които просто не са съгласни със протичащото се и имат право да изразят това.
За тези 33 години станахме очевидци по какъв начин олигархията се срастна с власта, на обилие от ширеща се корупцията, хора на мафията и техни доближени, чиито представители вземат участие във властта. Днес фигури от близкото минало са отпред на страната. Може би един от най-видните образци е, че напълно скоро беше определен за ръководител на Народното събрание.
Надеждата ни към Демокрация и пътят, който извървяхме
Привидно очевидно няма кой да чуе гласа на протестиращите, тъй като жестът, с който се посреща всичко това е прочут – огромна част от политиците могат да прескочат без проблем протестиращите, да минат безпроблемно около тях, да отидат на работа и какво от това? За тях животът очевидно е различен. Те нямат сходни безредици. Интересно е дали постоянно ли са били такива? Дали в миналото са били разнообразни. Дали в миналото въобще са били покрай хората. Имат ли родственици и другари, които са част от другите хора като национална принадлежност или не – и близки им са техни себеподобни.
Отминалите парламентарни избори ясно ни демонстрираха всичко това. Избирателите станаха очевидци на голяма политическа говорилня от кавги, крясъци, обвинявания и нервности. Явно депутатите не желаят да показват правилно своите платформи, да влизат в смислени диспути или по някакъв метод да дадат поръчка на бъдещите и евентуални гласоподаватели какви правила ще отстояват в своята работа.
В началото, когато се сформира новият парламент, той наподобява необятен и многопартиен с избора на: ГЕРБ-СДС, Политическа партия, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, „ Възраждане “, Демократична България и „ Български напредък “. С внимание ще проследим какви сраствания ще придобият обособените партии, защото 33 години към този момент сме очевидци на сходни схеми. Подобни конфигурации заплашват свободата на словото, подриват полезности като народна власт, правда, достолепие и морал. Нещата се разпределят сред партиите – сделки, пазарлъци и всичко потегля още веднъж по надолнището.
Защо депутатите да се хабят да измислят нещо градивно за хората, което би имало смисъл или да работят умело в името на подобряването на виталния стандарт или подобряването на законността в обществото? Вероятно това се дължи на непросветеност, може да е и липса на заинтригуваност, само че е допустимо да е просто досада до изчакване на: следващите избори, служебно пътешестване в чужбина, излизане във почивка или отмора на някоя скъпа дестинация?
Като глътка пресен въздух е изкуството и създателите, които съзнателно си правят работата без да са водени главно от комерсиални подбуди. Важна част също са лекари, учители, спортисти, които поставят голям труд в името на България, както и децата, които с помощта на своите познания и гений, имат интернационалните триумфи по математика и физика. Те заслужават същински възторженостти.
Вероятно някой може да се възмути. Как по този начин не се вижда напредъкът, който по думите на множеството политици е осезателен. Техните послания, които звучат в публичното пространство и насочват, че всичко в България сега се гради. Строят се автомагистрали, реновират се пътища, високопоставени европейски политици (г-жа Урсула фон дер Лайн, господин Шарл Мишел) ни хвалят. Очевидно има напредък и все неща в този дух.
Аз съм родена тъкмо през онази 89-та, в която нашите родители са очаквали смяната, която най-сетне ще ни даде късмет да бъдем свободно общество. И вярата, че всичко, което се случва в него, ще бъде транспарантно, а няма да бъде условно или прикрито зад някакво задкулисие.
Кой им лиши всичко това?! Кой ни лиши всичко това? Мисля, че всеки има собствен отговор, само че допускам, че множеството от тях се сплотяват и приближават. 33 години към този момент се пробват да ни втълпят, че нашето мнение няма значение. Това се случва посредством пазаруване на гласове, подправяне на изборни протоколи, връщането на хартиената бюлетина, корпоративен избор, гласуващи в интерес на предходното ръководство, тъй като са им мощно задължени и така нататък
Още един път не мога да не изкажа своя " привет " и към политиците – Честито за всичко това, което е сега – обществена, политическа, икономическа рецесия и с което те нямат проблем да живеят. Ако за тях демокрацията е игра, те са огромните спечелили! За всички нас останалите – мислещите, хората с позиция и достолепие, на които не ни е все едно и не желаеме да се примирим с това, което виждаме, нещата несъмнено имат друг смисъл.
За тези 33 години могат да се създадат доста заключения. Основният е, че е време отново да се обединим. Както при започване на Промените през 1989г. се случва с партия Съюз на демократичните сили, макар че Държавна сигурност внедрява свои сътрудници в структурите й, тъй като задачата е да бъде саботирана синята концепция. Сегашната партия ГЕРБ-СДС няма нищо общо с първичното Съюз на демократичните сили. В момента Съюз на демократичните сили е пришито като брошка на ревера на ГЕРБ.
Днес 33г. по-късно е значимо да не забравяме, че напъните постоянно си костват, без значение какъв брой труд и ограничения стоят зад тях. Свободата е непрекъснато изпитание. Тя се асоциира с народна власт. Демокрацията е непрекъсната борба. И не трябва да подценяваме това. Свободата е част от неизменима триада: свобода-избор-отговорност. Не може да действа, в случай че някое от тези звена липсва. В този смисъл човек не трябва да пропуща да направи избор, както и отговорността, която носи с него.
И защото през днешния ден въпреки всичко е празник, за край и привет е прелестното стихотворение на пловдивския стихотворец Добромир Тонев „ ***Веднъж ли сме умирали от жадност “. Освен здраве, си пожелаваме и вяра, която да ни свързва, както и Колхида, която да не е мираж за богата и далечна страна, а България. Въпреки компликациите и тестванията, страната ни има доста благоприятни условия и капацитет, които могат да бъдат разгърнати.
***
Веднъж ли сме умирали от жадност,
до момента в който сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.
Човекът има правото на полет,
даже когато тялото му крета.
Аз нееднократно съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.
И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със вдъхновения,
а белег от биноклите, с които
подкрепям през деня своите илюзии.
Усилията постоянно си костват,
даже когато раждат нова жадност.
Колхида* може би не съществува,
само че безшумно, да не чуе екипажа.
* Според древногръцката митология Колхида е богата земя на края на света. Тук цар Еет пазел Златното руно, до момента в който аргонавтите благодарение на щерка му, магьосницата Медея, не го лишили. Колхида е и мястото където Прометей е прикрепен към скалите и черният му дроб е кълван всеки ден от орел, за наказване, че е дал огъня на хората. Основните митични персонажи от Колхида са Еет, Идия, Пасифея, Цирцея, Медея, Халкиопа и Апсирт.
Ирина Тодорова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ